Ключови фрази
нищожност на нотариално действие * правен интерес


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 486

ГР. С., 30.09.2011 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.09.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.

Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №501/11 г.,
намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Ч. срещу въззивното определение на Софийски градски съд /ГС/ по ч.гр.д. №2589/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторката срещу нотариус Р. Д. иск по чл.576 от ГПК за признаване нищожност на нотариално действие, поради недопустимост - липса на правен интерес. Прието е, че исковата молба и приложенията й не сочат на възникнал между страните правен спор – ищцата не твърди, че ответникът използва нот. акт в гражданския оборот или че удостоверяването в акта на правото й на собственост е невярно.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позова на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че от значение за спора и точното прилагане на закона са процесуалните въпроси: за истинността / действителността/ на нотариалното удостоверяване, когато констатира права без заявление на лицето, в чиято полза е констатацията; за правото на това лице да проведе иска по чл.576 от ГПК в интерес на правната сигурност и срещу евентуално бъдещо накърняване на правната му сфера – „напр. при евициране на приобретателя на удостоверените в констативния акт права, които в действителност не са му били прехвърлени по волята на лицето, посочено в атакувания нот. акт като техен титуляр”. Тези въпроси са от значение за спора и за точното прилагане на закона, с оглед особеностите на случая и затова обжалването следва да се допусне на соченото от касаторката основание.
При разглеждане на частната касационна жалба ВКС намира следното: Ищцата твърди, че констативният нот. акт за собственост върху неин имот е издаден от нотариуса, без тя да го е сезирала и се ползва единствено от него по начин, накърняващ правото й на собственост върху имота, според описаното в молба от 15.01.10 г. Изготвеният без нейна молба, знание и съгласие нот. акт е официален документ, който е неправомерно изготвен, може и е неправомерно използван от нотариуса с привидността, която създава. За да предотврати последното, иска изрично да бъде признат за нищожен. В приложеното към исковата молба писмо на МП – Инспекторат до ищцата е посочено, че са констатирани нарушения от страна на нотариуса при изготвяне на акта, срещу него е образувано дисциплинарно производство и му е наложено влязло в сила дисциплинарно наказание. Ищцата сочи, че е сезирала и Прокуратурата за издадения без нейно знание нот. акт, но към момента наказателната отговорност на нотариуса не е ангажирана.
При тези данни не може да се сподели извода на въззивния съд, че ищцата няма правен интерес от иска –такъв се обосновава от издаването на констативния нотариален акт за собственост върху неин имот в производство, което нотариусът е инициирал служебно, в което е единствен участник и ползващ се от акта, според твърденията на ищцата. Защитата си срещу недобрсъвестното поведение на нотариуса / за което има данни по делото/ ищцата следва да проведе и чрез иска за признаване нищожността на нотариалното действие.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. №2589/10 г. от 15.04.10 г.
Отменя това въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно.
Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: