5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. София, 16.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
2. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 3340/2021 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Банков против решение № 970 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 857/2021 г. на Окръжен съд – Варна.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли. Претендират се разноски.
Ответникът Е. Н. В. чрез адв. А. с отговора в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е ангажирал становище за неоснователност на касационната жалба и на свой ред претендира разноски.
Предмет на разглеждане е жалба срещу посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 260292/03.02.2021 г. по гр. д. № 3473/2020 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от Е. Н. В. против „Електроразпределение Север” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 6 543. 54 лв., представляваща стойността на допълнително начислена сума за електроенергия за периода от 25.10.2016 г. до 14.06.2019 г. по партида с клиентски № [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/24.09.2019 г. и са присъдени на ищеца разноски.
Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол № 1401012/14.06.2019 г. на служители на „Електроразпределение Север“ АД - Варна за извършена на посочената дата техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца в [населено място], [улица], [жилищен адрес] при която са снети показанията му, а измервателният уред е демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология (БИМ). Приел е, че съставеният протокол е в съответствие с изискванията на чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), доколкото е подписан от представители на оператора на съответната мрежа (служителите, извършили проверката) и от член на домакинството на клиента. Установил е, че резултатите от извършената метрологична експертиза са отразени в протокол № 1774/11.09.2019 г. на БИМ, РО Русе, където е посочено, че при софтуерно четене е констатирана намеса в тарифната схема на СТИ (средството за търговско измерване), което съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. В протокола е отразено наличието на преминало количество електрическа енергия в невизуализиран на дисплея на СТИ регистър, което е доставено до обекта на абоната и е потребено. Въз основа на заключението на метрологичната експертиза и на основание чл. 55 ПИКЕЕ е съставено становище от ответното дружество за начисление на допълнително количество ел. енергия на потребителя за периода от 25.10.2016 г. (датата на монтажа на СТИ) до 14.06.2019 г. (датата на проверката, при която уредът е демонтиран), за което е издадена фактура за задължението (фактура [ЕГН]/24.09.2019 г. за сумата 6 543. 54 лв.). Обсъдено е и заключението на назначеното по делото вещо лице: че към датата на извършване на проверката процесният измервателен уред е бил в срок на метрологична годност; че показанията, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър създава нарушение в нормалното функциониране на СТИ по двутарифен отчет; че последното се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на електромера и по – точно в тарифната му схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване; че изчисленията за стойността на допълнително начисленото количество ел. енергия са точни. При горните факти инстанцията по същество е приела, че макар да са спазени изискванията на чл. 49, ал. 5 и ал. 7 ПИКЕЕ, е останало недоказано обстоятелството, че измереното количество ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 на СТИ е натрупано след монтажа му като условие за извършване на преизчисляването му по реда на чл. 55 ПИКЕЕ. С оглед липсата на данни за началния момент, считано от който електромерът (параметризиран за двутарифен отчет) е започнал да отчита потребена ел. енергия в трета тарифа, е направен извод за липса на предпоставки по чл. 55 ПИКЕЕ, поради което исковата сума не е дължима от ищеца. Даден е отговор на възражението на ответника, че сумата се дължи за действително доставена и потребена ел. енергия, която е натрупана в скрития за отчет регистър като са развити доводи, че няма данни СТИ при монтажа му в обекта на абоната през 2016 г. да е било с нулеви показания на скритите тарифи. Според въззивния съд фактът, че устройството е ново не налагал извод, че всички тарифи са били монтирани с нулеви показания. При тези данни е направено съждение, че доказването на реално потребеното количество ел. енергия, начислено в резултат на извършената едностранна корекция от оператора на съответната мрежа е компрометирано, поради което исковата сума не се дължи като разлика в цена на доставена, но незаплатена стока на основание договора за покупко-продажба.
С определение № 179 от 11.03.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“, с практиката на ВКС, изразена в решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. и решение № 841/19.01.2010г. по гр. д. № 3530/2008г., всичките по описа на IV г.о.
По горния обуславящ допускането на касационния контрол процесуален въпрос е формирана последователна съдебна практика на ВКС, обективирана както в сочените от касатора решения, така и в решение № 31/09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на ІІІ г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015г. на ІV г. о., решение № 60197/23.11.2021 г. по гр. д. № 636/2021 г. на ІІІ г. о., решение № 86/20.04.2022 г. по гр. д. № 4148/2021 г. на ІV г. о., която следва да бъде съобразена и по настоящото дело. Според нея доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по - значими или категорични в сравнение с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1951 г. (отм.), респ. чл. 235 и чл. 12 от новия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.).
В заключение, пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт.
По съществото на касационната жалба.
Предвид отговора на въпроса, по който е допуснат касационния контрол въззивното решение е неправилно. Основателно е касационното оплакване за необоснованост в извода на въззивния съд, че не се установява количеството електрическа енергия, начислено в скрития регистър на измервателния уред да е натрупано след монтирането му в обекта на абоната, поради което е прието да отсъстват предпоставки за приложение на корекционната процедура по чл. 55 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), макар да е съобразена изцяло с регламентиращите я правила, респ. че не е установено по делото показанията в регистрите на СТИ (вкл. и скрития регистър) към датата на монтажа му да са били нулеви, което пък изключва отговорността по общия ред – чл. 183 ЗЗД, поради недоказан факт на реално потребление за исковия период. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза към момента на монтирането през м. октомври 2016 г. процесният електромер е бил нов (сочи се, че производителят не допуска измервателния уред да се разпространява в търговската мрежа с показания различни от нулата по всички регистри), неизползван и е житейски оправдано да се счита, че е с нулеви показатели след като по делото не е установено устройството да е използвано от друг потребител, да е подменяно, да е сваляно или върху него по друг начин да е упражнено въздействие преди демонтирането му. Предвид данните от извършената метрологична проверка на уреда, констатирани в протокола на БИМ и споделени от назначеното по делото вещо лице (че СТИ не съответства на техническите характеристики – има софтуерно вмешателство в програмата за параметризацията му, тъй като електромерът е параметризиран да отчита по две тарифи като за битов абонат, а са налични данни, записани в трети регистър на измервателния уред; че вследствие на това вмешателство част от потребеното от абоната количество електрическа енергия е регистрирано в невизуализирания на дисплея на електромера регистър, като това количество е доставено до обекта и съответно потребено, тъй като в електрическата инсталация на обекта били включени електроуреди със съответната мощност, които уреди ползват енергия със същата тази мощност за времето, през което са включени към тази електрическа мрежа; че няма документирано наличие на неправомерно хардуерно вмешателство в измервателната схема на уреда, нито е променяна схемата на свързване на електромера) спорният по делото въпрос е дали е налице реално потребено количество ел. енергия в процесния период - за да бъде предмет на корекционна процедура по чл. 55 ПИКЕЕ, респ. - за да се дължи евентуално по общия ред неговата стойност като продажна цена на извършена доставка. Изясняването на това обстоятелство изисква да се ползват специални знания чрез назначаване на вещо лице.
С оглед изложеното, обжалваното решение като неправилно ще следва да бъде отменено и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия делото следва да бъде върнато на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане въззивната инстанция ще следва да допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която след като извърши софтуерен прочит на паметта на СТИ да даде отговор на въпросите: кога и по какъв начин са възникнали показанията в скрития регистър на процесния измервателен уред; установената при метрологичната проверка намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтирания през 2016 г. на обекта електромер възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността ѝ, т. е. за процесния период. Предмет на задачата на експертизата могат да бъдат и въпроси, допълнително поставени от страните.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС – чл. 294, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 970 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 857/2021 г. на Окръжен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |