6 Р Е Ш Е Н И Е № 6 София, 18.03.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4018/2018 година. Производството е по чл. 307, ал. 2, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е молба от А. Ц. К., чрез адв. Т. П., АК – Русе, за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 166 от 31. 10. 2017 г. по гр. д. № 5098/2016 г. на Върховния касационен съд, 1 г.о., с което след отмяна на въззивно решение № 312 от 8. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 549/2016 г. на СОС и потвърденото с него решение от 30. 03. 2015 г. по гр. д. № 301/2013 г. на СлРС е уважен предявеният от И. Е. Н., М. М. К. и А. М. Г. против А. Ц. К. установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Молбата за отмяна се основава на нови писмени доказателства – удостоверения изх. № № РД 19-4/25. 01. 2018 г. и 05-14/28. 11. 2014 г. издадени от ОСЗ – Божурище. Твърди се, че същите установяват новоузнати обстоятелства – изменение на картата на възстановената собственост със заповед № РД-48/19. 08. 2003 г. на министъра на земеделието и горите, „анулиране“ на решения № № 3308/24. 07. 2001 г. и 3308/15. 05. 2002 г. на ОСЗ – Божурище и възстановяване на собствеността върху процесните земеделски имоти с решение № 08/10. 11. 2005 г. на ОСЗ – Божурище, с което е приключила окончателно административната реституционна процедура. Твърди се, че новоузнатите обстоятелства и установяващите ги писмени доказателства са от значение при преценка възможността на ищците по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК да придобият по давност до предявяване на иска (11. 06. 2013 г.) процесните земеделски имоти. Ответниците по молбата за отмяна И. Е. Н., М. М. К. и А. М. Г., чрез адв. С. С., изразяват становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения изложени в определение № 241 от 7. 11. 2018 г. по гр. д. № 4018/2018 г. на ВКС, I г.о. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на новооткрити обстоятелства (съществували към приключване на съдебното дирене след което е постановено влязлото в сила решение - по арг. чл. 439, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 3 от действащия ГПК, съответно към приключване на устните състезания след които е постановено влязлото в сила решение – по арг. чл. 255, вр. чл. 188, ал. 3 от отменения ГПК) или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. В случая се иска отмяна на решение на Върховен касационен съд, с което след отмяна на въззивно решение в частта му, потвърждаваща отхвърлително първоинстанционно решение, е признато за установено, по предявения от И. Е. Н., М. М. К. и А. М. Г. против А. Ц. К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците са собственици по давност на 1/2 идеална част от следните имоти, означени на скицата на стр. 40 по гр. д. № 549/2015 г. на СОС, приподписана от съдебния състав и съставляваща неразделна част от решението: а/. част от имот пл. № ...., нанесена с виолетов цвят между точките И-Л-5-Ж-З-4-И, с площ 721 кв.м., включваща част от нереализирана [улица]-5-4-И от 226 кв.м. и част от бивша нива между точките 3-4-5-Ж-З от около 486 кв.м.; б/. част от имот пл. № 387, нанесена с червен цвят между точките О-Д-П-2-Р-Е-З-О, с площ от 511 кв.м., включваща част от нереализирана на място [улица]-П-2-З-О от 170 кв.м. и част от бивша нива между точките 3-2-Р-Е-З от около 341 кв.м.; в/. част от имот пл. № ...., нанесена със син цвят между точките Р-Т-С-1-Ф-У-Я-Р, с площ от около 600 кв.м., включваща част от нереализирана на място [улица]-С-1-Я-Р от 203 кв.м. и част от бивша нива между точките Я-1-Ф-У-Я от 397 кв.м. Съдебният състав е приел, че ищците са наследници на Ц. К. Н. – син на общия наследодател К. Н. М., а ответниците са наследници на М. К. Н. – син на общия наследодател К. Н. М.. Процесните имоти са били възстановени на наследниците на К. Н. М. с решения № № 3308/24. 07. 2001 г. и 3308/21. 03. 2002 г. на ПК – Божурище. Ищците са придобили 1/2 ид.ч. по наследство и земеделска реституция, а спорната 1/2 идеална част от правото на собственост са придобили по давност. Върху спорната 1/2 идеална част ищците са установили владение още през 1967 г., когато наследниците на К. М. са извършили делба на придобитите по наследство дворищнорегулационни парцели, като синовете му М. и Ц. К. са получили в свой дял по един парцел, майка им – един парцел, един парцел е останал съсобствен между тримата наследници. Впоследствие майката е прехвърлила на сина си М. своя парцел, а съсобственият е разделен на два нови парцела, като всеки от братята се е позовал на придобивна давност за по 2/3 идеални части от този парцел, върху който е съсредоточено владението му. Процесните имоти представляват продължение на придобитите при делбата парцели и са били оградени и приобщени към дворните им места, обработвани и ползвани като собствени до предявяване на иска на 11. 06. 2013 г. Тоест, дворните места са включвали придобити при делбата парцели, част от имот попадаща в проектирана и нереализирана улица по уличнорегулационния план и неурегулирана част в строителен полигон. Установявайки владение върху тези имоти в тяхната цялост, всеки от наследниците на К. Н. е демонстрирал спрямо другите завладяване на идеалните им части върху съответната част от имота, попадаща в ограденото дворно място. Прието е, че по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност до влизане в сила на цитираната разпоредба (23. 11. 1997 г.) се прекъсва и започва да тече нова давност, но ако собствеността се възстановява след тази дата, то придобивната давност започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. Поради това следва да се прецени кое е решението на ОСЗ (ПК, ОСЗГ), което има конститутивно действие. Прието е, че последващи решения, които не внасят съществени изменения в предходните, не могат да се зачитат като начало на давностния срок. Прието е, че решения № № 3308/24. 07. 2001 г. и 3308/21. 03. 2002 г. на ПК – Божурище притежават всички необходими реквизити, породили са конститутивно действие, от влизането им в сила е започнал да тече десетгодишният придобивен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и към предявяване на иска на 11. 06. 2013 г. същият е бил изтекъл. Прието е за установено, въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза, че с постановеното през 2005 г. решение повторно се възстановяват площи, които вече са били възстановени с предходните две решения, то не внася съществени изменения в предходните, поради което и не е породило конститутивно действие. Отмяната се иска въз основа на две нови писмени доказателства – удостоверение изх. № РД 19-4/25. 01. 2018 г. и удостоверение изх. № РД-20-21/16. 11. 2018 г., издадени от ОСЗ – Божурище. Твърди се, че същите установяват новоузнати обстоятелства – изменение на картата на възстановената собственост със заповед № РД-48/19. 08. 2003 г. на министъра на земеделието и горите, „анулиране“ на решения № № 3308/24. 07. 2001 г. и 3308/15. 05. 2002 г. на ОСЗ – Божурище и възстановяване на собствеността върху процесните земеделски имоти с решение № 08/10. 11. 2005 г. на ОСЗ – Божурище, с което е приключила административната реституционна процедура. Твърди се, че новоузнатите обстоятелства и установяващите ги писмени доказателства са от значение при преценка възможността на ищците по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК да придобият по давност до предявяване на иска (11. 06. 2013 г.) процесните земеделски имоти, възстановени след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като началото на давностния срок тече от влизане в сила на решението на общинската служба по земеделие, имащо конститутивно действие. Молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: На първо място, приложените към нея удостоверения не установяват осъществяване на обстоятелства, които са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а на факти, които са били известни на страните, установени са били в исковото производство (както с писмени доказателства, така и със съдебно-техническа експертиза), преценени са от състава на ВКС и са съобразени при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. По – конкретно, удостоверението съдържа данни за наличие на решения № № 3308/24. 07. 2001 г. и 3308/21. 03. 2002 г., със скици към тях, за възстановяване на собствеността върху процесните имоти в стари реални граници, в които имотите са индивидуализирани по действалата към постановяването им КВС – като имоти с № № ...., .... и .... по КВС на [населено място], с описани площи и граници. Удостоверението съдържа данни и за последвалото през 2003 г. нанасяне в КВС на границите на строителния полигон по пар. 84 ПР ЗТСУ, одобрен със заповед № РД-02-11-14-234/25. 06. 1987 г., в които граници попадат и процесните имоти. Съдържа данни и за наличие на решение № 08/10. 11. 2005 г. на ОСЗГ – Божурище, с което повторно се възстановява собствеността върху вече възстановените с решенията от 2001 г. и от 2002 г. имоти. В решението от 2005 г. възстановените площи са описани като включени в строителния полигон части от поземлени имоти № № ...., .... и .... (раздел II, т. 7 и 8 от решението). Удостоверението съдържа данни и за индивидуализацията на имотите както по действалата към 2001 г. и 2002 г. КВС за землището на [населено място],[жк]– по която са обозначени като имоти № № ...., .... и ...., така и след нанасянето в същата на границите на строителния полигон на населеното място – като части от имоти № № ...., .... и .... от строителния полигон на [населено място]. Всички тези факти са били установени по делото с представени писмени доказателства: решения № № 3308/24. 07. 2001 г. и 3308/21. 03. 2002 г. на ОСЗГ - Божурище, решение № 08/10. 11. 2005 г. на ОСЗГ – Божурище, писмо изх. № ПО 05-14/28. 11. 2014 г. от ОСЗГ (л. 162 от делото на СлРС; със същото се установява в какво се изразява „преработката“ на КВС, както и идентификацията на възстановените имоти по КВС и по строителен полигон), удостоверение № ТС-801-11/16. 06. 2014 г. на Община-Божурище (стр. 118 от делото на СлРС; съдържа данни за идентичност между имотите, възстановени с първите две и последното решения на ОСЗГ, както и за идентификацията им преди и след „преработката“ на КВС), 3 бр. удостоверения от 27. 06. 2005 г., издадени от Община – Божурище (л. 79, 80 и 81 от делото на СОС; удостоверенията съдържат данни за идентификацията на процесните имоти по КП на [населено място] от 1971 г. и по СП одобрен 1987 г.) и скици към удостоверенията. Установени са и със заключения на основна и допълнителна съдебно-технически експертизи. Посочените доказателства са били обсъдени от състава на ВКС и са взети предвид при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. На следващо място, не е налице обективна невъзможност за молителя да се снабди в рамките на исковото производство с удостоверение установяващо факти идентични с тези по удостоверението приложено към молбата за отмяна и представи същото като писмено доказателство до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. На следващо място, в частта съдържаща становище по въпроса кое от решенията (тези от 2001 г. и 2002 г. или това от 2005 г.) e породило конститутивно действие и е възстановило собствеността, удостоверението няма характер на свидетелстващ документ, с който административният орган, в рамките на удостоверителната си компетентност, удостоверява осъществяването на даден факт, а има характер на документ обективиращ правен извод на издалия го служител, различен от правния извод, съдържащ се в мотивите на съдебното решение. Наличието на различие в становищата на административния орган и на съдебния състав по посочения правен въпрос не представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По аналогични съображения не представлява основание за отмяна и съдържащото се в удостоверението становище по въпроса дали решението от 2005 г. засяга имотите възстановени с решенията от 2001 г. и от 2002 г. и „анулира“ предходните две решения или не. Съставът на ВКС е приел, въз основа на описаните по-горе доказателства, че решението от 2005 г. не изменя решенията от 2001 г. и от 2002 г. и по никакъв начин не засяга конститутивното им действие, тъй като с решението от 2005 г. повторно се възстановяват вече възстановени площи. Разликата е, че в решенията от 2001 и 2002 г. възстановените имоти са описани според идентификацията им по КВС преди в същата да се нанесат границите на СП, а в решението от 2005 г. са описани като имоти, попадащи в строителния полигон на [населено място] от 1987 г. и съставляващи части от имоти с планоснимачни номера по КП от 1971 г. Следва да се посочи, че решенията от 2001 г. и от 2002 г. съдържат пълна индивидуализация на процесните имоти, към тях са приложени и скици, поради което молителите са могли да защитят правото си на собственост върху 1/2 идеална част, предявявайки иск за собственост срещу владеещите ги ищци, като по този начин спрат и прекъснат (при уважаване на исковете) течението на придобивния давностен срок. Съответно, владението на имотите от ищците след 2002 г. е могло да доведе до придобиването им по давност. Извършеното през 2003 г. изменение на КВС, изразяващо се в нанасяне на границите на СП на населеното място, и постановеното през 2005 г. решение, в което възстановените имоти са описани като части от имоти по одобрен кадастрален план, включени в строителния полигон на селото, няма за последица прекъсване на придобивния давностен срок и заличаване на изтеклия за времето от 2002 г. до 2005г. След като по делото е установено владение на спорните имоти от ищците от 1967 г. до 11. 06. 2013 г. (предявяване на иска), липса на основания за прекъсване и заличаване на давностния срок изтекъл в периода 2002 г. – 2005 г. и липса на пречки осъществяваното след 2002 г. владение да доведе до придобиване по давност на правото на собственост, то приложените към молбата за отмяна удостоверения и установените с тях факти не биха могли да променят крайния извод за осъществена придобивна давност. Като неоснователна, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Ответниците по молбата не претендират разноски за производството, нито има данни такива да са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Ц. К. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 166 от 31. 10. 2017 г. по гр. д. № 5098/2016 г. на Върховния касационен съд, 1 г.о., с което след отмяна на въззивно решение № 312 от 8. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 549/2016 г. на СОС и потвърденото с него решение от 30. 03. 2015 г. по гр. д. № 301/2013 г. на СлРС, е уважен предявеният от И. Е. Н., М. М. К. и А. М. Г. против А. Ц. К. установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: