Р Е Ш Е Н И Е № 357 С о ф и я, 20 ноември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 с е п т е м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 1146/2014 година. В производство по Глава двадесет и трета от НПК от окръжна прокуратура-Хасково се атакува присъда № 28 от 27.05.2014 г. по ВНОХД № 228/2014 г. на Хасковския окръжен съд, като в протеста се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до неправилното приложение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с конкретни указания по приложението на закона и задължителната съдебна практика. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. В касационното производство оправданият подсъдим А. Г. П. от Х., чрез защитника си адв.В.Т. от САК моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери атакуваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 28 от 10.03.2014 г. по НОХД № 675/2013 г. Хасковският районен съд е признал подсъдимия А. Г. П. от Х. за виновен с това, че „към” 18.12.2012 г. в Х., като управител на „Златарска къща”-О.-Х., без съгласието на притежателите на изключителните права на търговските марки и промишлен дизайн „B.” и „G. V.” ги използвал в търговската дейност на дружеството без правно основание, гравирани/маркирани на различни бижута, изработени от благороден метал – злато и сребро, на обща стойност 14 841,22 лв и на основание чл.172б, ал.1 от НК при условията на чл.58, ал.4 (очевидно паразитно прехвърлен текст) вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, изр.1-во от НК е осъден на наказание „пробация” със следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично, т.2 – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и глоба в полза на държавата в размер на 2000 лв, като е признат за невинен и оправдан за част (бижута в размер на 3 184 лв) от предмета на обвинението – разликата от 14 841,22 лв до 18 608,48 лв. На основание чл.172б, ал.3 от НК са отнети в полза на държавата бижутата, предмет на престъплението, оставени на съхранение в банка Д., офис Х.. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски общо в размер на 642,12 лв. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.В.Т. от САК с доводи в допълнението към бланковата жалба за необосноваността и незаконосъобразността й с оглед неправения от съда доказателствен анализ и заради неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, със съответните последици от това. С постановената въззивна присъда № 28 от 27.05.2014 г. по ВНОХД № 228/2014 г. Хасковският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната и като е признал подс.П. за невинен, го е оправдал по предявеното му обвинение. В касационния протест на окръжна прокуратура-Хасково се касира основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК заради несъответен анализ на доказателствената съвкупност, относима към правилното приложение на закона с претенцията за отмяна на атакувания съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг състав на окръжния съд. Доводите в протеста са доразвити в допълнение към него, като се аргументира липса на дължимия се анализ на обстоятелствата, от които следва да се изведе умисълът на подсъдимия. В писмено възражение защитникът на подсъдимия настоява за потвърждаване не само на възприетата от въззивния съд субективна несъставомерност на деянието, но като се оспорват изводите му за доказаност на изискуемите се признаци от обективната страна на възведеното му като обвинение престъпление и се претендира за оставяне в сила на оправдателната присъда. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира протеста за подаден в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което за допустим, а по съществото си за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : В протеста си прокурорът е прав, че относимите към инкриминираното деяние обстоятелства следва да се анализират съобразно изискванията на чл.14 от НПК не само с оглед извеждане на фактите от обективната страна на състава на престъплението, но те следва да се преценяват и доколко дават отговор за наличието или не у дееца на изискуемата се от закона форма на вина за неговото осъществяване. Именно в тази насока атакуваната въззивна присъда страда от съществен порок. След като ненужно е повторил фактологията по случая относно извършената проверка в търговския обект на дружеството, чийто управител е бил подсъдимият и резултатите от нея, направените в огледния протокол констатации, свързани и със заключенията на експертите по огледа и оценката на иззетите златни бижута, лаконично е споменал в каква част са кредитирани от районния съд събраните свидетелски показания, съпоставени с обясненията на подсъдимия, без обаче да ги постави в основата на противоположните на направените от първоинстанционния съд свои изводи за липсата на пряк умисъл у последния неправомерно да ползва в търговската дейност без правно основание регистрирани търговски марки и промишлен дизайн, без съгласие на притежателите на изключителните права върху тях. Вместо това декларативно е заявено, че се „споделят изводите относно обективната страна на деянието”, като се отхвърлят наведените доводи във въззивната жалба на подсъдимия в тази насока. А тази обективна страна изисква установяване неправомерното ползване в търговската дейност (чрез предлагане за продажба) не просто на „инкриминираните вещи”, а на стоки, носещи защитени (надлежно регистрирани) търговска марка и/или промишлен дизайн, без правно основание и без съгласие на притежателя на изключителното право (на интелектуална собственост) върху тях. В тази насока районният съд се е постарал, чрез съпоставка на свидетелските показания, отразеното в огледния протокол и изводите на експертите с обясненията на подсъдимия, да провери за достоверност първите и да отрече убедително тезата на последния, възприемайки я като защитна. Всъщност, с горната констатация въззивният съд не отрича, че бижутата, накитите, изделията от благороден метал, носещи или маркирани с въпросните марки, 3 броя от тях отговарящи и на регистриран промишлен дизайн (аналог) са били закупени от подсъдимия от св.Н. 3-4 години преди това, но твърдейки, че ги е закупил като материал (благороден метал, за което дружеството има съответното разрешение), като вместо преработката им през този дълъг период е констатирано тяхното „възстановяване” (макар и „непрофесионално” според вещите лица) и придаване на приемлив търговски вид, определена им е цена и са били изложени за продажба на витрината на търговския обект. Съдът се е концентрирал върху момента на „закупуването” на бижутата от св.Н., в който не бил длъжен да установи дали са оригинални и правомерно пуснати в продажба като „втора употреба” (условно отречено от експертите за тези скъпи вещи), без да съобрази, че съставът на престъплението по чл.172б от НК е насочен към последващо поведение на дееца, предлагащ закупените стоки с регистрирания знак за продажба или съхраняващ ги с такава цел, с което се осигурява наказателноправна защита както на притежателя на правото върху регистрирания знак, така и на потребителя на стоките поради възможността от заблудата му да купува „маркова” стока. Разяснения в тази насока са дадени в т.І.4, т.ІІ.1 и т.ІІІ.1 на ТР № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС. Именно върху тези обстоятелства съдът е следвало да се фокусира, за да извлече (потвърди или отрече) наличието на умисъл у подсъдимия да ги предлага в търговската дейност, заблуждавайки или не потребителите за тяхната „оригиналност”, което безспорно дава отражение върху цената им. Последното пък е свързано както с професионалната компетентност на дееца, така и със задължението му да изиска от продавача, доставчика на стоката сертификат за произход, за да бъде сигурен, че закупуваната стока е оригинална и се ползва със съответното правно основание да я търгува на територията на ЕС, с което ще е защитен, съгласно чл.15 от З. и чл.21 от ЗПД, от претенции от страна на притежателя на марката или промишления дизайн. В случая, неколкократно и от защитата на жалбоподателя е заявено в писменото им възражение, че иззетите стоки не са оригинални, което обезмисля изследването на въпроса за изчерпване на правото на марка по чл.15 от З., който принцип в случая е неприложим. Различието между оригиналните и фалшифицираните стоки относно основната функция на регистрирания знак (да указва произхода на стоката) също е изяснено в цитираното ТР, а при ползване на знака/дизайна без съгласие на притежателя на правото върху него от значение е и ефектът, икономическата полза, която се получава от предлагания за продажба обект, свързано с реалната опасност от объркване на потребителя относно произхода на стоката поради наличие на неправомерно ползвания знак върху нея. Или, прекият умисъл на дееца като субективно психическо отношение към деянието и неговия резултат следва да се изведе от обективираното му поведение на предлагане за продажба като проява на използване в търговската дейност на изделията от благороден метал с налични поставени върху тях словни и фигурални знаци и промишлен дизайн, визуално идентични с регистрирани марки „B.” и „G. V.”, при липсата на документи за техния произход, съответно за съгласие на притежателя на правото върху регистрирания знак за ползването му. Именно това поведение на подсъдимия не е изследвано от въззивния съд с анализ на относимите обстоятелства, които районният съд обстойно е коментирал. Поради това ВКС намира, че окръжният съд не е изпълнил в пълнота задълженията си да формира вътрешното си убеждение чрез обективно, всестранно и пълно изследване на фактите и обстоятелствата от кръга на предмета на доказване и съобразно тях да приложи правото, с което е нарушил изискванията на чл.13, чл.14, чл.107 и чл.339, ал.2 от НПК, налагащо отмяна на постановения от него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.4 вр.ал.3, т.2 и 3 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло присъда № 28 от 27.05.2014 г., постановена по ВНОХД № 228/2014 г. от Хасковския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :