1 РЕШЕНИЕ № 129 гр. София, 29 май 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 413 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е касационна жалба от подсъдимия В. Н. П., чрез защитника – адвокат Ж. Г., срещу въззивно решение №29 /09.02.2018 год., постановено по ВНОХД № 658/2017 год. по описа на Апелативен съд- Пловдив с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се излагат подробни доводи, обосноваващи наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК като се иска изменение на въззивния съдебен акт и отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок, определен съобразно разпоредбата на чл. 66 от НК. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Прокурорът от ВКП пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Повереникът на частните обвинители пледира за оставяне на жалбата на подсъдимия без уважение, като изразява становище, че наказанието отговаря на изискванията за справедливост. Частните обвинители М. И. и Б. Г. поддържат становището на повереника си. Частният обвинител Т. И., редовно призован, не се явява в съдебното заседание. Подсъдимият В. П. поддържа жалбата и моли съда да отмени въззивното решение в частта, с която е определено ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и становищата на страните, както и всички материали, събрани по делото, намери следното: С присъда № 1/15.02.2017 год., постановена по НОХД № 9/2017 год. Окръжен съд- Кърджали е признал подсъдимия В. Н. П. за виновен в това, че на 03.05.2016 год. в [населено място], на [улица], кръстовище „В.“, при управление на МПС- л.а. „....“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 21, ал.1 и чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Д. Т. И. и деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. с ал.1, б. „в“, вр. с чл. 58а, ал.1, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което отложил за изпитателен срок от четири години, като го оправдал по обвинението да е нарушил чл. 5, ал.2, т.1 и чл. 20, ал.2, изр. 2 – ро от ЗДвП. Със същата присъда подс. П. е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца. По жалба на частните обвинители с искане за отмяна на присъдата в частта относно отложеното изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и увеличаване срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, в Апелативен съд- Пловдив е образувано ВНОХД № 136/2017 год. С решение №116/08.06.2017 год., постановено по същото дело, АС- Пловдив е изменил първоинстанционната присъда като е увеличил срока на наказанието „лишаване от свобода“ от две години на три години, изпитателният срок от четири години на пет години, както и срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от две години и шест месеца на пет години. По жалба на частните обвинители срещу посоченото въззивно решение , с искане за отмяна на условното осъждане, се произнесъл ВКС, ІІІ- то наказателно отделение, който с решение №179/27.11.2017 год. отменил въззивния съдебен акт, приемайки, че е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК и е върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. При повторното разглеждане на делото от въззивния съд е постановено обжалваното с касационната жалба решение № 29/09.02.2018 год., по ВНОХД № 658/2017 год., с което е изменена първоинстанционната присъда, като е отменена в частта, с която е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода, определен е първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание от две години лишаване от свобода и е увеличен срока на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ от две години и шест месеца на три години и шест месеца. Касационната жалба срещу второто по ред въззивно решение, е допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на това и срещу акт, от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 346 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав не констатира допуснати от предходната съдебна инстанция нарушения на правилата, свързани с определяне на вида и размера на наказанията, визирани в разпоредбите на чл. 54 и чл. 58а от НК. Съобразени са обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е определено наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден за съответното престъпление размер. На основание чл. 373, ал.2, вр. с чл. 371, т.2 от НПК и съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК размерът на наказанието е редуциран с една трета като е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години. Въззивният съд не е допуснал нарушение и на правилата за определяне на начина на изтърпяване на така наложената санкция, като е постановил тя да бъде изтърпяна ефективно. Определянето на вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието са различни дейности на съда, регламентирани съответно в разпоредбите на чл. 54, чл. 55, чл. 58а от НК и по чл. 66 от НК. При преценката дали да бъде отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл. 66 от НК, законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция –„поправянето на осъдения“, като това обуславя отчитането на индивидуалните особености на извършителя на престъпното деяние, данните за неговата личност, възрастта на дееца, не само към момента на извършване на деянието, но и към постановяване на присъдата, предвид възможностите за корекция на поведението му в посока съобразяване с установения от обществото правов ред. Поправянето, превъзпитаването и възпирането на дееца да извърши други престъпни деяния законодателят в разпоредбите на чл. 36 и чл. 66 от НК е извел като основна задача, без обаче да пренебрегва осъществяването на предупредителното и възпиращото въздействие на санкцията върху останалите членове на обществото. С ППВС №1 от 1983 год. са дадени указания да не се проявява неоправдано снизхождение по отношение на извършителите на престъпления по транспорта, като се отчита техния ръст и динамика, да се изследват всички обстоятелства, свързани с тежките общественоопасни последици и тежестта на конкретните престъпления, формата и степента на вината, характера на нарушението на правилата за движение, личността на дееца като гражданин и водач на МПС. Съгласно това постановление, необходима е по-строга наказателна практика, отговаряща на изискванията на специалната и особено на генералната превенция. ППВС № 1/1983 год. не е загубило своята сила. С оглед на това е недопустимо да се игнорират целите на генералната превенция пред тези на специалната, ориентирани преди всичко към поправяне и превъзпитаване на дееца. Всякога съдилищата са задължени да отчитат високата степен на обществена опасност на конкретната престъпна проява и настъпилите от нея тежки последици за живота и здравето на гражданите и отражението им върху обществото като цяло. Вярно е, че в конкретния случай подсъдимият е с ниска степен на лична обществена опасност, както правилно е отчетено от предходните съдебни инстанции - не е осъждан, ползва се с отлични характеристични данни по месторабота и местоживеене, не са му налагани административни наказания за извършени сериозни нарушения на правилата за движение. Обществената опасност на деянието му, обаче, е висока като се има предвид характерът на допуснатото нарушение на правилата за движение, намиращо се в причинна връзка с настъпилия резултат. Изборът на два пъти по-висока скорост за управление на МПС от допустимата за движение в границите на населеното място и отнемането на законово признатото предимство на пешеходец, пресичащ пътното платно на пешеходна пътека тип „Зебра“, ясно обозначена с маркировка и съответните знаци, са изключително груби нарушения на правилата за движение. Изложеното изисква дисциплинирането на подсъдимия в посока стриктно спазване на правилата за движение, чрез по-интензивно въздействие на наложената му санкция „лишаване от свобода“, която следва да бъде изтърпяна ефективно. Това се налага и за постигане целите на генералната превенция, поради обстоятелството, че несъобразената скорост е нарушение, което според статистическите данни, е най-честата причина за настъпването на тежки пътни произшествия. Предвид това е необходима по-строга наказателна репресия, с цел дисциплиниране не само на подсъдимия, но и на останалите водачи на МПС към стриктно спазване на правилата за движение, особено на тези, свързани с избора на скорост на движение и с отнемане на предимството на преминаващите по пешеходните пътеки пешеходци. Обществената опасност на извършеното деяние е висока, не само предвид съставомерния резултат, който е отчетен от законодателя при определяне рамките на наказанието за този вид престъпление, но и с оглед неблагоприятните последици за близките на загиналия. Вярно е, че подсъдимият е все още в младежка възраст, в началото на съзнателния си житейски път, но и пострадалият при произшествието е бил млад мъж, на 38 години, в разцвета на живота и на силите си. Той е бил пълноправен български гражданин, полагащ общественополезен труд, грижещ се за семейството си, давайки му материална и морална подкрепа, очаквал е дете, което така и не е могъл да види. Пострадалият и подсъдимият са съседи и стореното от последния неминуемо е достигнало до кварталната общност, като поради това общественоопасните последици на осъщественото са засегнали по - широк кръг от лица, което предопределя по-високата степен на обществена опасност на деянието, а оттам и необходимостта от по-тежко санкциониране на дееца. Именно с оглед постигане на възпиращото и предупредително въздействие на наказанието спрямо останалите членове на обществото, се налага то да бъде изтърпяно ефективно като знак, че няма да бъдат толерирани престъпни прояви, чиито резултат е отнемане на човешки живот. Единствено по този начин могат реално да бъдат постигнати целите на генералната превенция. Постановеното в този смисъл въззивно решение е правилно и законосъобразно, поради което настоящият съдебен състав не намира основание за неговото изменение. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29, постановено на 09.02.2018 год. по ВНОХД № 658 / 2018 год. по описа на Апелативен съд- Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.