4 Р Е Ш Е Н И Е № 3 София, 28 април 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Пламен Томов Елена Величкова при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието на прокурора Атанас Гебрев ... .......... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 679/2010 год. Производството е касационно по жалба от подсъдимия И. П. П., чрез защитника му, против въззивна присъда № 183/7.Х.2010г. по внохд 563/2010г. на ОС-Велико Търново с доводи за необоснованост и незаконосъобразност по съображения за недоказано авторството на подсъдимия. Иска да се отмени присъдата и да бъде оправдан. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г. е на становище присъдата да остане в сила, а гражданският ищец Д.Й. не изразява отношение. Прокурорът поддържа присъдата да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 от НПК настоящият състав на І-во н.о. на ВКС намира: С обжалваната по касационен ред нова осъдителна присъда е отменена първоинстанционната оправдателна и подсъдимият И. П. П. е признат за виновен и осъден по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, чл. 194, ал.1, чл. 26, ал.1, чл. 29, ал.1, б.б.„а” и „б”, чл. 36 и чл. 54 от НК на 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за това, че на 25.VІІІ.2009г. в[населено място] дол, общ. С. при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление извършил взломна кражба от домовете на Г. и Й. на чужди вещи на обща стойност 1193,79 лв.; осъден е да заплати на П. Г. 943,30 лв., обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, а в полза на държавата 40лв., държавна такса. Жалбата е неоснователна. Необосноваността не е касационно основание, поради което и този довод на жалбоподателя не следва да се обсъжда. Съдът е посочил въз основа на кои доказателства е възприел, че подсъдимият е автор на инкриминираното престъпление. Изводите са логични и съответстват на взаимната връзка и последователност на отделните обстоятелства. Посочено е и защо не е възприета тезата на подсъдимия и защитата му за случайното попадане у него на разобличаващите го маратонки. Не е допуснато нарушение на материалния закон. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. При продължавано престъпление и опасен рецидив подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението квалифицирана кражба по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, чл. 194, ал.1, чл. 26, ал.1, чл. 29, ал.1, б.б.„а” и „б” от НК. Доводи за явна несправедливост на наложеното наказание не са наведени. В гражданската част съдът констатира нарушение на т.12 от Т. №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,… и Инструкция № 18/14.Х.1992г. на М. на правосъдието, т.ІІ, Раздел А, абз.56, по т.10 от Тарифата при присъждането на дължимата държавна такса от страна на въззивния съд. Присъдена е държавна такса в размер на 4% върху уважената част на иска вместо 6%. Нарушението е отстранимо в производство по чл. 306, т.4 от НПК. По тези съображения и на основание чл. 354 ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивна присъда № 183/7.Х.2010г. по внохд 563/2010г. на ОС-Велико Търново. В производство по чл. 306, т.4 от НПК да се присъди разликата до дължимата държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: