Ключови фрази
Привилегирован състав на транспортно престъпление * обявяване на присъда * протокол от съдебно заседание * непрекъснатост на съдебното заседание

РЕШЕНИЕ

           РЕШЕНИЕ

 

                                                

                                                 95

 

 

                        гр. София, 26 февруари 2009г.

                           

                             В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

        Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари , две хиляди и девета година, в състав:

  

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

                                              ФИДАНКА ПЕНЕВА

 

 

при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯНА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА н.д№ 22/2009 год.

   

Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от защитата на подсъдимия В. К. С. , адвокат М от ВАК срещу въззивно решение №182/03.12.2008 год. по внохд№272/08 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №55/12.05.08 год. по нохд№1083/07 год. на Варненския окръжен съд.

С присъда №55/12.05.08 год. по нохд№1083/07 год. на Варненския окръжен съд подсъдимия В. К. С. е признат за виновен в това , че на 14.10.2006 год. на пътя гр. Б.. Варна, при управление на МПС-л.а.”Форд-Мондео”с ДК №В3252 СВ, е нарушил правилата за движение по чл.20 , ал.2 от ЗдвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. А. С. ,като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1б.”б”, вр. с чл.343, ал.1,б.”в”,вр. с ал.1 и чл.55, ал.1,т.2,б.”б” НК е осъден на наказание пробация по чл.42а,ал.2,т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и по чл.42а,ал.2,т.2 НК-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл.343гНК мчу е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Касационната жалба съдържа основанията по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК. В допълнението към касационната жалба ,прието от съда съгласно чл.351,ал.3 НПК, се развиват конкретни доводи в подкрепа на посочените касационни основания. За съществени процесуални нарушения се изтъкват множество пропуски при провеждане на първоинстанционното производство, извършени в нарушение на всички основни принципи на процеса, както следва : решаване на делото въз основа на негодни доказателствени средства и на предположения; необсъждане доводите на защитата ; неизлагане съображения в мотивите, въз основа на кои доказателствени средства, съдът е основал констатациите си. За нарушения на закона се твърди неприлагането на чл.15 НК. Не е взето предвид изключващото вината на дееца обстоятелство, че внезапната поява на пострадалия на пътното платно в опасната зона за спиране на автомобила му, не е могло да се предвиди от дееца и той не е бил длъжен да предвиди и предотврати общественоопасните последици.

Иска се , съгласно чл.354, ал.3,т.2 НПК, отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане. Алтернативното искане е за оправдаване на подсъдимия по обвинението.

В съдебно заседание подсъдимият С не се явява редовно призован. За него се явява упълномощения за това производство з. адвокат В от САК.

ПРОКУРОРЪТ от ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като няма нарушения на процесуалните правила и категорично е доказано виновното поведение на водача. През цялото време, в което той е могъл да бъде забелязан от водача, пострадалият пешеходец се е движил на пътното платно, с гръб към автомобила на подсъдимия, защото извън пътното платно е имало гъста растителност и движението там е било невъзможно.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, прие следното :

Касационната жалба на защитата на подсъдимия е ОСНОВАТЕЛНА.

При разглеждането на делото и постановяване на присъдата пред първоинстанционния съд са допуснати нарушения на процесуалните правила , които са съществени.

Съдебната фаза заема централно място в наказателния процес , в която се разгръща състезателното производство с участието на страните , които на базата на равни процесуални права упражняват гарантираните им от закона права на лично участие в процеса, на събирането и проверката на доказателствата, на искания бележки и възражения, на правото да обжалват актовете на съда и пр.. Съдът ,за да осъществи своята ръководна и решава функция, провежда наказателното производство устно, при публичност на съдебните заседания, освен в посочените от закона случаи, като събира и проверява лично доказателствените материали, върху които основава своите решения. Съдебният състав е неизменен от започване, до завършване на съдебното заседание. Първоинстанционното съдебно производство е непрекъснато. След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, членовете на състава на съда не могат да разглеждат друго дело, до произнасянето на присъдата.

Всички тези основни начала на процеса , развити в чл.7,чл.12,чл.13,чл.14,чл.18, чл.19, чл.259 и чл.310 НПК, са нарушени при разглеждането на делото от първоинстанционния съд. Те са отстраними , но не са констатирани от въззивната инстанция, при проверката на присъдата, поради което и въззивното решение е постановено при съществени процесуални нарушения.

От установеното в съдебните протоколи, които са доказателствени средства/спр. чл.131 НПК/ за реда и начина на извършените процесуални действия и за събраните чрез тях доказателства, съдебното следствие по нохд№1083/07 год. на ВОС е проведено в две заседания . В съдебните протоколи за провеждането им обаче, е посочена една и съща дата - 21.11.2007 година. Началният час на заседанието от същата дата в първия протокол е 0,9 часа, а часът на приключването му е в 10,00 часа. Липсват последващи процесуални действия на съда, който след този час на същата дата, не е извършвал процесуални действия по делото. Следователно не е имало друго съдебно заседание на 21.11.07 год., освен това , което е отразено в първия съдебен протокол от тази дата . Справката от данните в списъка за призоваваните лица по нохд№1083/07 год. на ВОС за второто по ред съдебно заседание, който е изготвен за 11.03.08 год. от 13,30 часа и от призовките за същата дата и час, изпратени и връчени на страните, свидетелите и вещото лице по делото, сочи недвусмислено, че делото е имало всички предпоставки за разглеждането му не на посочената дата 21.11.07 год., а за 11.03.08 год., от която дата няма изготвен съдебен протокол/ спр. л.60-л.65 от делото/. Следователно датата 21.11.07год., отразена в съдебния протокол за второто съдебно заседание , не отговаря на действителното време на провеждането му. От друга с. , във второто съдебно заседание са извършени съществени за процеса в първоинстанционния стадий действия: провеждане и приключване на съдебното следствие, пренията на страните, последната дума на подсъдимия, тайното съвещания на съда и произнасянето на присъдата, отразени в протокола на второто съдебно заседание с дата 21.11.07 год.. по делото. Следва изводът, че на практика липсват валидно извършени процесуални действия на съда от посочената в протокола дата 21.11.07 година.

Налице е абсолютно касационно основание за отмяна, съгласно чл.348, ал.3,т.2 НПК.

Вън от това, датата на обявената от съда присъда №55 по нохд№1083/07 год. на ВОС, е 12.05.2008 год., а според протоколното определение на съда ,тя е обявена на 21.11.07 год.. Съществената разлика във времето, отразено за време на обявяването на присъдата в съдебния протокол и времето на обявяването и в съдържанието на самата присъда, е абсолютно основание за отмяната на въззивното решение , с което тя е потвърдена, както и на самата присъда като постановена при съществено процесуално нарушение. При постановяването `и са нарушени непрекъснатостта на съдебното заседание и принципа за решаване на делото по свободно вътрешно убеждение на съда. Съставът на съда е едноличен и незабавното `и произнасяне, след тайното съвещание, е необходим елемент от реда за постановяване присъдата. Видно от съдържанието на присъдата, датата на обявяването `и е 12.05.08 год., което е с около шест месеца по-късно от датата на съдебното заседание, в протокола на който е отразено, че присъдата е обявена на страните, което е напълно недопустимо. Нарушени са два основни принципа. Първо, присъдата се обявява незабавно, след като съдът се е оттеглил на тайно съвещание и е подписана от състава на съда. Второ, нарушен е принципа за непрекъснатост на съдебното заседание , според който, след пренията и последната дума, и преди обявяването на присъдата, членовете на състава на съда не могат да участват в разглеждането на други дела.

Противоречието относно датата на обявяването на присъдата накърнява и основни процесуални права, като правото на обжалване или протестирането и от страните, тъй като срокът тече от обявяването `и в съдебното заседание. Решаването на делото по вътрешно убеждение от съда също е опорочено. Налице е основателно съмнение в ненакърнимостта на вътрешното убеждение на съда, участвал при решаване на делото, породено от различието в датите на приключване разглеждането на делото пред първостепенния съд и на произнасянето на присъдата. Спазването на принципа за непрекъснатост на съдебното заседание е гаранция именно за невмешателството във вътрешното убеждение на съда при решаване на въпросите от съдържанието на присъдата.

При така установените нарушения на процесуалните правила, е налице практическа липса, както на валиден съдебен протокол, така и на присъда, основана на решаването на делото по вътрешно съдийско убеждение.

При тези изводи, оплакванията и доводите по тях развити от защитата, за допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд, следва да бъдат споделени от състава на ВКС.

Допуснатите съществени процесуални нарушения са отстраними от съда в стадия в който са допуснати, поради което въззивното решение и присъдата трябва да се отменят , а делото върне на първостепенния съд в стадия на глава ХХ НПК – съдебното заседание, за разглеждането му от друг състав на същия съд.

Поради характера на нарушенията, дали повод за касационната отмяна на съдебните актове на инстанционните съдилища, настоящата инстанция не разгледа наведеното в жалбата основание за нарушение на закона. Обръща внимание на съда, при новото разглеждане на делото да провери и отговори на доводите на защитата по приложението на закона.

Воден от тези мотиви и съгласно чл.354, ал.3,т.2 НПК,вр. с чл.348, ал.1,т.2 и ал.3,т. 1 и т. 2 НПК

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ №182/03.12.2008 год. по внохд№272/08 год. на Варненския апелативен съд, КАКТО И потвърдената с него ПРИСЪДА №55/12.05.08 год. по нохд№1083/07 год. на Варненския окръжен съд, И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД , В СТАДИЯ “СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ” ПО ГЛАВА ХХ НПК, В ДРУГ СЪДЕБЕН СЪСТАВ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: