Р Е Ш Е Н И Е № 20 [населено място], 19.02.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев ЧЛЕНОВЕ: Диана Хитова Александър Цонев при секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдия Ал.Цонев гр.д.№ 1822/ 2017 г., за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от ответника [фирма] [населено място] срещу решение №28/31.01.2017г., постановено по в.гр.д. 680/2016г. на Врачански окръжен съд. В срока за отговор ищцата по делото С. П. Я. е възразила, че липсват основания за отмяна на въззивното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а касационното обжалване по нея е допуснато с определение № 684/ 04.10.2017г. на ВКС по същото дело на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса „Нужно ли е изрично и писмено упълномощаване от работодателя до друго лице за изискване и изслушване обясненията на работника по чл. 193 КТ?“ По отговора на поставения въпрос ВКС намира следното: Искането за даването на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице по поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване. От значение е достигането на обясненията до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарната власт, който да ги вземе предвид в дисциплинарната процедура, но не е от значение кой е техния приносител или кой е извършил организационните действия по извършването им. Няма изискване и за нарочно уведомяване относно започнала дисциплинарна процедура, което законодателят да е вменил в задължение на работодателя /в този смисъл и р. №322-2010- ІІІГО/. Като е приел обратното като отговор на поставения въпрос, че работодателят следва да докаже, че е упълномощил конкретно лице да иска обяснения и че работникът следва да бъде уведомен, че обясненията се искат в рамките на провеждащо се дисциплинарно производство, въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на чл. 193 КТ. Въпреки това нарушение на материалния закон, решението на въззивния съд е правилно като краен резултат. Това е така, защото работодателят няма право на дисциплинарно уволнение, когато трудовото правоотношение е било прекратено преди това с волеизявление на работника или служителя по чл. 326, ал.1 КТ. В този случай липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за упражняване на потестативното право на работодателя да уволни дисциплинарно работника, а именно съществуващо и непрекратено трудово правоотношение между страните, а връчената заповед за дисциплинарно уволнение след като вече е било прекратено трудовото правоотношение на друго основание е безпредметна /в същия смисъл р.№ 145-2012-ІІІГО/. Фактите по делото относно съществуващото трудово правоотношение, предизвестието по чл. 326, ал.1 КТ и връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение се установяват категорично от писмените доказателства по делото, които не са оспорени от страните- трудов договор, предизвестие от работника до работодателя по чл. 326, ал.1 КТ от 13.03.2015г. и заповед за дисциплинарно уволнение, връчена на работника на 20.04.2015г.. Трудовият договор се счита прекратен при прекратяване с предизвестие след изтичане на предизвестието /чл. 335, ал.2, т.1 КТ/, а при прекратяване със заповед за дисциплинарно уволнение от момента на връчване или получаване на заповедта /чл. 195, ал.3 КТ/. В случая предизвестието е изтекло на 14.04.2015г., поради което трудовият договор е бил прекратен на същата дата на основание чл. 326, ал.1 КТ, а връчената заповед за дисциплинарно уволнение на 20.04.2015г. е безпредметна и като такава незаконосъобразна, защото не може да се прекрати нещо, което вече е прекратено. Работодателят по делото е изгубил правото си и възможността да наложи дисциплинарно уволнение от момента на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал.1 КТ, поради което правилно въззивният съд с решението си като краен резултат е потвърдил решението на районния съд, с което заповедта за дисциплинарно уволнение е приета за незаконна и отменена. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : Оставя в сила решение №28/31.01.2017г., постановено по в.гр.д. 680/2016г. на Врачански окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: