О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 718 С. 22.12.2009 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 16 декември 2009 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН. СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕМА изслуша докладваното от съдията Дияна Ценева ч.гр.д. № 582/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. Б. С. чрез адв. Д. В. против определение № 322 от 09.07.2009 г. по ч.гр.д. № 308/09 г. на Видинския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателката счита, че атакуваното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешен в въпрос в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. В писмено възражение ответната страна О. Р. Д., представляван от адв. Л. С., изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а по съществото - че същото е обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Повдигнатият с частната касационна жалба въпрос за наличието на правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост е от значение за точното прилагане на закона. За да остави в сила определението от 09.04.2009 г. по гр.д. № 1573/08 г. на Видинския районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявения от А. Б. С. против О. Р. Д. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, въззивният съд е приел, че след като имотът се владее от ответника, този иск е недопустим поради липса на правен интерес. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка на предявяване на установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ . В случая от данните по делото се установява, че между страните са водени няколко дела по повод процесния недвижим имот. С влязло в сила решение по гр.д. № 1028/2000 г. на Видинския окръжен съд е отхвърлен предявеният от О. Р. Д. иск за ревандикация на имота, т.е. правото му на собственост е отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост против него, тъй като целеният с този иск резултат - съдебно отричане на правото на собственост на ответника, вече е постигнат. Да се отхвърли иск по чл. 108 ЗС е равнозначно на това да се уважи отрицателен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по ревандикацията. След като този спор между страните е решен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Следва да се посочи, че настоящият отрицателен установителен иск се явява втори, след като по предходен отрицателен установителен иск за собственост, предявен от ищцата против ответника за същия имот, производството по делото е било прекратено именно по изложените по- горе съображения / гр.д. № 584/05 г. по описа на Видинския районен съд/. Поначало при установителните искове правният интерес е обусловен от това доколко при уважаването им ищецът ще получи самостоятелна защита на правата си. Несъмнено, съдебното решение, постановено по иск по чл. 97, ал.1 ПК/ отм./, има само установително действие. При уважаване на положителен установителен иск за собственост с това решение се признава със сила на пресъдено нещо съществуването на претендираното право на ищеца, като същевременно се отрича правото на собственост на ответника. Защитата, която ищецът получава при уважаване на отрицатателен установителен иск за собственост, е в по- ограничен обем – в този случай защитната функция на съдебното решение се изчерпва само с отричане на правото на собственост на ответника, без това да означава, че собственик на вещта е ищецът. С оглед на това, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск ще е налице когато вещта е във владение на ищеца, тъй като по този начин той ще отблъсне неоснователните претенции на друго лице, което твърди че е собственик на имота и ще запази фактическата си власт с произтичащите от това последици, или когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. В настоящия случай тези хипотези не са налице. В обобщение на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 322 от 09.07.2009 г. по ч.гр.д. № 308/09 г. на Видинския окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 322 от 09.07.2009 г. по ч.гр.д. № 308/09 г. на Видинския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: