Р Е Ш Е Н И Е № 324 гр. София, 02.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 929/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 8828/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив в частта, с която подсъдимият А. Ц. е оправдан за престъпление по чл.216,ал.1 от НК, отмяна на постановената присъда и ново разглеждане на делото. В искането се сочи, че при постановяване на оправдателната присъда е допуснато съществено процесуално нарушение, както и неправилно приложение на закона т.е. релевират се основания за възобновяване, препращащи към касационните основания на чл.348, ал.1 , т.1 и т.2 от НПК. Изтъква се, че съдът неправилно е оценил релевантните факти,поради което основният извод за несъставомерност на инкриминираната дейност е опорочен, с което са ограничени процесуалните права на обвинението и на гражданския ищец. Пред настоящата инстанция прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Оправданият А. Ц. и защитникът му възразяват срещу доводите на прокурора, като отбелязват, че по делото не са събрани доказателства както за собствеността, така и за индивидуализиране на вещта, за чието повреждане е повдигнато обвинение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Прокуратурата повдигнала обвинения срещу А. Ц. за престъпления по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 от НК. Пловдивският районен съд с присъда № 282 от 24.09.2013 г. по нохд № 8828/2012 г. оправдал А. Ц. и по двете обвинения, отхвърляйки предявените граждански искове. Прокурорът подал протест, но го оттеглил преди образуване на въззивното производство. На това основание, позовавайки се на Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСНК на ВКС, втората инстанция отказала да разгледа жалбата на гражданския ищец [фирма]. Пловдивският окръжен съд останал сезиран с жалба на частния обвинител К. Д. във връзка с обвинението по чл. 131, ал.1, т.1 и т.12 вр. с чл. 131 от НК. С присъда № 121 от 26.11.2013 г. по внохд № 1547/2013 г. първоинстанционният съдебен акт бил отменен в частта, с която А. Ц. бил оправдан за причиняване на лека телесна повреда на частния обвинител . Въззивната инстанция признала подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 и т.12 вр. с чл. 131 от НК и го освободила от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер 3 000 лева на основание чл.78а от НК. Със същата присъда подсъдимият Ц. бил осъден да заплати на пострадалия Д. 1 200 лева обезщетение за понесените в резултат на престъплението неимуществени вреди ведно със законните последици, както и да заплати сторените по делото разноски. Въззивната присъда не е коментирала обвинението по чл.216, ал.1 от НК. Искането, с което се претендира възобновяване на наказателното производство, е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е насочено срещу съдебен акт, подлежащ на проверка по глава тридесет и трета от НПК. То е допустимо, а разгледано по същество - основателно поради следните съображения: Първоинстанционната присъда в разглежданата й част относно обвинението по чл.216, ал.1 от НК и корелативно свързания с нея граждански иск, предявен от [фирма], е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 , чл.107 , ал.2 и чл.305, ал.3 от НПК, рефлектирали и върху законосъобразността на обусловените от тях правни изводи. Районният съд не е преценил всички обстоятелства по делото, не е сторил необходимото за изясняване на релевантните факти, не е дал отговор на доводите и възраженията на страните, допуснал е логически неправилни конструкции. По този начин той е отклонил процеса от целта му да установи обективната истина и да осигури точна правна квалификация на възприетите факти. В мотивите на районния съд е отразено, че между търговските дружества [фирма] с управител И. Г. от една страна и [фирма] с управител К. К., от друга, съществували множество правни спорове, неприключили към датата на инкриминираните в обвинителния акт деяния и към момента на постановяване на присъдата. На 01.06.2011 г. в гр.Пл. техниците на [фирма] били изпратени от св.Г. да полагат оптичен кабел в шахта, част от спорна мрежа за пренос на данни, радио и телевизионни мултимедийни сигнали, както и тръбна канална мрежа /накратко ЕСМ/. Кабелът бил много дълъг, поради което те се разпределили между шахтите, а една част останали да пазят макарата, на която бил намотан. Работниците били забелязани от служители на /фирма/, които уведомили директора на дружеството – подсъдимия Ц.. Той дошъл на местопроизшествието и започнал „разправия”. Когато работниците на Ц. к. к.” ЕООД отказали да спрат работа подсъдимият извадил малка туристическа брадва и разсякъл с нея кабела, с което, според експертната оценка, причинил щета за 2 700 лева. При тези фактически констатации районният съдия стигнал до заключението, че повреденият кабел не е чужда вещ за дружеството, чийто директор е подсъдимия Ц. ,тъй като принадлежал към управлявания от него патримониум. В мотивите към присъдата може да се прочете пространен анализ на гражданскоправните спорове между двете дружества /въпреки уговорката, че те са извън предмета на настоящия наказателен процес/ с изключително спорни вещноправни заключения. За наказателноправното разрешаване на казуса обаче е съществено, че те са построени при игнориране на информацията , съдържаща се в показанията на свидетелите, ангажирани с полагането на кабела - И.Г., Д. С., Г.Г. ,Т., С., М.. Според нея макарата с кабела е предоставена на изпълнителите от дружеството – работодател, и е взет от склада му /св.М./.Съдът превратно е интерпретил както показанията на тази група свидетели, така и тези на полицейските служители –свидетелите З. , И. , Щ., М. относно мястото , където се е намирал кабела , приемайки, че той вече е бил положен и се е превърнал в част от спорната мрежа. В мотивите на присъдата липсва задълбочена проверка за достоверност на показанията на свидетеля Г., че повредената вещ е закупена с приложената по делото фактура и е идентифицируема по сериен номер. Труднопостижима е логиката на твърдението на решаващия състав, че един предмет не може да се употреби пет месеца след закупуването му . Напълно неприемливо от процесуална гледна точка е и изразеното разбиране, че поради липсата на протокол за оглед на местопроизшествие / „с фотоалбум”/ се е появил непреодолим доказателствен дефицит относно вида и размера на кабела и относно това„ дали описваната от свидетелите малка туристическа брадва може да го разсече”. Преди всичко тук се забелязва противоречие в мотивите, тъй като само преди няколко абзаца фактът на повреждането е посочен като безспорен. Все пак съдът е бил принуден да отбележи, че разпитаните свидетели описват вида, размера и разсичането на вещта, но, само с едно общо изречение и без обосновка е счел тези данни за недостоверни. Суверенно право на съдията е да прецени кои доказателства да кредитира, но при противоречия е длъжен да мотивира своя избор. Районният съд не е постъпил по този начин и е допуснал едностранчива интерпретация на доказателствата и доказателствените средства, която компрометира вътрешното му убеждение по фактите и осуетява правилното им квалифициране. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили възможността на обвинението и на гражданския ищец да докажат твърденията си. Налице са предпоставките на чл.425, ал.1,т.1 от НПК за възобновяване на делото, отмяна на постановената присъда в атакуваната й част и за ново разглеждане от нов състав на районния съд,при което да се отстранят посочените процесуални нарушения и се извърши обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, след което да се направят изводи за съставомерността на инкриминираната дейност и основателността на предявения от Ц. кабелна корпорация” ЕООД граждански иск. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1 , т.1 от НПК във връзка с чл.422, ал.1,т.5 и чл.348,ал.1, т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 8828/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, отменява постановената по него присъда № 282 от 24.09.2013 г. в частта, с която подсъдимия А. Ц. е оправдан по обвинението по чл. 216, ал.1 от НК и е отхвърлен гражданския иск , предявен [фирма] , и връща делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.