Р Е Ш Е Н И Е №90 гр.София, 06.08.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 833/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1057 от 22.11.2011 год. е допуснато касационно обжалване на решение № 66 от 31.03.2011 год. по в.гр.дело № 116/2011 год. на Хасковския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 203 от 18.10.2010 год. по гр.дело № 11/2010 год. на Свиленградския районен съд за отхвърляне на предявения от Н. А. И. и А. О. И. срещу М. Х. А., Р. М. А., А. М. А., Д. М. А. и М. М. А. иск за признаване за установено, че границата между имоти с идентификатори * и * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-9/23.03.2006 год. минава по оцветената в синьо регулационна линия между УПИ * и УПИ * в кв.* и че ищците/сега касатори/ са собственици на основание покупко-продажба на частта от имот с идентификатор *, с площ * кв.м., включена в УПИ * в кв.* по регулационния план на [населено място], утвърден със заповеди № 132/1984 год. и 935/2002 год. на кмета на [община], заключена между оцветената в синьо регулационна линия между УПИ * и УПИ * в кв.* и имоти с идентификатори №№ *, *, * и линията, минаваща през имот с идентификатор № *, започваща по границата с [улица], отстояща на четири метра от най-северната точка на имота, продължаваща покрай западния ъгъл на сграда с идентификатор № *, западната стена на сграда с идентификатор № * и свършваща в пресечната точка между имоти с идентификатори №№ *, * и * по скица № 288 от 14.05.2009 год. на [община]. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за да се отговори на въпроса: при предявен иск за определен упълномерим поземлен имот, решението по делото обхваща ли и невключената в този УПИ част от неурегулирания поземлен имот, за който е отреден УПИ, и силата на пресъдено нещо на постановеното по този иск решение разпростира ли се и върху части вън от процесния УПИ? Доколкото насрещната претенция по чл.59 ЗЗД е уважена с решаващия мотив, че касаторите упражняват фактическа власт върху процесните * кв.м., част от имот № * без правно основание, тъй като със сила на пресъдено нещо с решението по гр.дело № 94/2005 год. на РС-Харманли било установено, че са собственост на М. и Н. А., касационно обжалване е допуснато и в тази част на въззивното решение. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: В. съд е приел, че правилно е била отразена имотната граница между имот с идентификационен № * и имот с идентификационен № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] от 2006 год. чрез незаконосъобразно включване в първия посочен имот на спорните * кв.м., за които със сила на пресъдено нещо с решение № 88 от 29.03.2006 год. по гр.дело № 94/2005 год. на Харманлийския районен съд /влязло сила на 23.04.2006 год./ по иск по чл.108 ЗС по отношение на касаторите Н. А. И. и А. О. И. било установено, че ответниците по касационната жалба /тогава ищци/ са собственици на недвижим имот, целият с площ * кв.м., представляващ УПИ * в кв.* по плана на Х. от 1984 год., ведно с построените в него масивна жилищна сграда, второстепенна постройка и търговски обект, находящи се в западната част на имота, при граници: УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *, улица и ответниците по ревандикационния иск /сега касатори/ са осъдени да предадат владението върху имота. В. съд е приел, че макар и решението от 29.03.2006 год. да касае УПИ *, то в площта на същия са включени и спорните * кв.м., имайки предвид посочената в съдебния акт по гр.дело № 94/2005 год. на Х. площ на УПИ *, а именно * кв.м., при това, включващи не само масивната жилищна сграда, но и второстепенната постройка и търговски обект, както и с оглед границите на тези * кв.м., представляващи УПИ *. Добавено е, че действително е имало погрешно нанасяне на границите между парцел * и парцел * по плана от 1984 год. по новия кадастрален план от 2006 год., доколкото процесните * кв.м. са били включени в новия имот с идентификатор № * собственост на ответниците, а именно частта, така както е обозначена на комбинираната скица на вещото лице Н.Д. към експертното заключение. Според въззивния съд, обаче това не може да обуслови основателност на иска по чл.53, ал.2 З. с оглед установяването към момента на одобряване на новата кадастрална карта на града със сила на пресъдено нещо с решението на РС-Харманли по гр.дело № 94/2005 год. правото на собственост на М. и Н. А. върху цялото спорно място от * кв.м., включително и върху тази част, която при това положение се явява правилно включена в имот с идентификатор № *. За да уважи насрещната претенция по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е приел, че касаторите упражняват фактическа власт върху процесните * кв.м. и М. и Н. А. не са имали възможност да ползват имота, поради което е налице неоснователно обогатяване в размер на 7 159,35 лева за периода от 01.01.2004 год. до предявяване на иска на 09.06.2009 год. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че процесните * кв.м. са собственост на ответниците, което било установено със сила на пресъдено нещо с решение № 88 от 29.03.2006 год. по гр.дело № 94/2005 год. на Харманлийския районен съд, влязло в сила на 23.04.2006 год. С последното е уважен иск по чл.108 ЗС като е признато за установено правото на собственост на М. Х. А. и Н. Х. А. върху УПИ * в кв.* по плана на [населено място] от 1984 год., целият с площ * кв.м. и касаторите са били осъдени да предадат владението на имота. В подкрепа на този извод, окръжният съд се е позовал още и на скица № 288 от 14.05.2009 год. по плана на града от 1984 год., 2002 год., скица № 395 от 01.07.2009 год. по плана от 1979 год., 2002 год., както и на заключението на вещото лице Д.. От представения препис от влязло в сила решение № 88 от 29.03.2006 год. по гр.дело № 94/2005 год., обаче е видно, че предмет на ревандикационния спор е бил УПИ *. Съобразно заключението на вещото лице Н. Т. Д., този урегулиран поземлен имот е с площ * кв.м., а не * кв.м. Границите на УПИ * са показани на скица № 288/14.05.2009 год. на [община], както и на комбинираната скица към заключението на вещото лице. От това следва, че УПИ * не е бил предмет на спора по чл.108 ЗС. Също така, предмет на гр.дело № 94/2005 год. на РС-Харманли не са били и неурегулираните имоти с пл.№ * или пл.№ *, а урегулирания поземлен имот *. С оглед на това, от отговора на поставения в определението за допускане на касационно обжалване въпрос, би следвало да зависят и предметните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с решение № 88 от 29.03.2006 год. по гр.дело № 94/2005 год. на Харманлийския районен съд. Пространственият обхват на недвижимите имоти, които са включени в регулация се определя от границите на съответния урегулиран поземлен имот, който следва заснемането по кадастралния план. При грешки в заснемането на имотите, те следва да се отстранят по реда на чл.53, ал.1 З. по искане на заинтересуваните лица, а ако е налице спор за материално право-по исков ред съгласно чл.53, ал.2 З. за установяване правото на собственост към минал момент-заснемането на имота, послужило впоследствие за регулацията. С оглед непосредственото отчуждително действие на чл.110 З./отм./, като собственик се легитимира собственикът на парцела. От тази гледна точка, влязлото в сила решение, с което е бил уважен иск по чл.108 ЗС по отношение на имот, регулиран при действието на З./отм./, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на спора по предявен иск за установяване на грешка в кадастралната основа към релевантния за същия спор минал момент. В случая, силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл.108 ЗС касае правото на собственост върху парцел /УПИ/ІІ-* в кв.*, чиито граници и площ са определени при действие на регулационен план, което обстоятелство обаче не е изяснено по несъмнен начин. Ако се окаже, че действително УПИ * не е бил с площ * кв.м., силата на пресъдено неща на решението от 29.03.2006 год. по гр.дело № 94/2005 год. би се разпростряла само върху урегулираната част от неурегулирания имот пл.№ *, за която е отреден УПИ * в действащите към онзи момент граници, с площ * кв.м. В мотивите на решението от 29.03.2006 год. по гр.дело № 94/2005 год. е посочено, че УПИ * при заснемането му през 1984 год. е бил с площ * кв.м., а впоследствие след регулационни промени, станал * кв.м.,”както било отразено в актуалния регулационен план от 1984 г….”. В същото време, по настоящото дело има данни, че изменението от 2002 год. на Подробния устройствен план за регулация на УПИ * в кв.* е било извършено по молба на заинтересуваното лице А. О. И. по реда на § 8, ал.1 ПР на ЗУТ и на основание чл.124, ал.3 и чл.135 ЗУТ. Всичко това налага обжалваното решение да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да назначи и възложи задача на вещо лице най-подробно да проследи кадастралното заснемане и регулирането, засягащо имоти с пл.№№ * и *, респ. парцели * и *. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази и правното значение на кадастралната карта съгласно чл.2, ал.1 и чл.27, ал.1 З.. От легалното определение на кадастъра и от вида на кадастралните данни следва, че факта дали и как един имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху притежаваните вещни права. Одобрената кадастрална карта и кадастралният регистър следва да отразяват актуалното състояние на пространствените предели на собствеността, но те, както и плановете по ЗУТ, нямат вещно отчуждително действие, за разлика от режима при З./отм./. В обобщение, налице е основание по чл.281, т.3, предл.второ ГПК за отмяна на въззивното решение и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, съгласно чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 66 от 31.03.2011 год. по в.гр.дело № 116/2011 год. на Хасковския окръжен съд, трети въззивен граждански състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/