Р Е Ш Е Н И Е № 299 гр.София, 14 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1620/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на: защитника на подсъдимите А. Н. С. и Р. Ю. И.; подсъдимия Х. Д. И./А. Ю. И./, повереника на частната обвинителка и гражданска ищца А. В. Н. против решение № 13/01.03.2011 год. по въззивно нохд № 562/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, І-ви състав. В първата жалба се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал в нарушение на чл.107, ал.3 НПК и на чл.118 НПК, нарушение на закона с осъждането на двамата подсъдими по предявеното им обвинение и явна несправедливост на наложеното наказание като завишено поради осъждането на невинни хора и недооценяване на данните за чисто съдебно минало. Прави се искане за отмяна и оправдаване, за връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на наказанията. Оспорва се основателността на доводите в жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца, както и доказаността на иска за неимуществени вреди, поради което следва да бъде отхвърлен. Подсъдимият А. И./Х. И./ лично и чрез защитника си поддържа, че наложеното му наказание е завишено по размер, поради което е явно несправедливо, с което обосновава искането си за изменение и намаляване в рамките на справедливостта. В жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца Н. се съдържа искане за увеличаване размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск, тъй като е нарушен чл.52 ЗЗД. Оспорва се основателността на жалбите, подадени от подсъдимите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че всички жалби са неоснователни. Искането си решението да бъде оставено в сила мотивира с липсата на поддържаните от страните нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.348 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, VІІІ-ми състав с присъда № 8/11.06.2008 год. по нохд № 5847/2006 год. признал подсъдимите Х./А./ Д./Ю./ И., А. С. и Р. И. за виновни в това, че на 25.03.2006 год. в гр. София подс.Хр.И. при условията на опасен рецидив, а подс.Р.И., действайки като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното от него, в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 124,25 лева от владението на В.Н. с намерение противозаконно да ги присвоят като употребили за това сила и грабежът е придружен с убийство. На основание чл.199, ал.2, т.2, алт.1 вр.ал.1, т.4 вр.чл.198, ал. вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б за подсъдимия Х./А./И., чл.199, ал.2, т.2, алт.1 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 за подс.А. С. и чл.199, ал.2, т.2, алт.1 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.63, ал.2, т.1 за подс.Р. И. и за тримата подсъдими при условията на чл.54 НК ги осъдил: Х./А./И. на 19 години лишаване от свобода, А. С. на 17 години лишаване от свобода и Р. И. на 7 години лишаване от свобода като им определил и режим на изтърпяване съответно за първите двама по чл.48 ЗИН и на третия по чл.47 ЗИН. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 20 хил.лева, които подсъдимите следва да заплатят солидарно със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Произнесъл се по въпроса за приложението на чл.59 НК, за размера на държавната такса и на разноските. Софийският апелативен съд с обжалваното решене по въззивно нохд № 562/2010 год. изменил присъдата само в частта относно квалификацията на престъплението: по отношение на подс.А./Х./И. по чл.29, ал.1, б.А от НК като го оправдал и по отношение на подсъдимите Р.И. и А. С., които оправдал по предявеното им обвинение по чл.199, ал.1, т.4 НК. Изменил и в частта относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанията и вида на затворническото заведение съгласно чл.61, т.2 ЗИНЗС. Потвърдил присъдата в останалите обжалвани от страните части. Въззивното производство е образувано по жалбите на същите страни, в които се съдържат доводите, поддържани и в касационното производство. Съдът е приел, че не се налага преразпит на свидетели и вещи лица, нито има основание за допускането на нови доказателствени средства, но че е необходим разпит на подсъдимия А./Х./И.. Предвид заявения му отказ да дава обяснения прочел депозираните на 11.08.2006 год. пред съдия и на досъдебното производство (л.44 и л.62А, т.1 сл.д.) по реда на чл.279, ал.1, т.4 НПК. Изложил приетата за установена фактическа обстановка, която не се различава от съдържащата се в първоинстанционния съдебен акт. Обсъдил събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, съпоставил, вкл. и прочетените обяснения, и подробно го анализирал. Въз основа на вярната оценка е направил извод, че са установени по несъмнен начин обективните и субективните признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.2 и за тримата подсъдими, в който смисъл е изложил съображения. Отговорил е на всички поддържани в жалбите на подсъдимите и частната обвинителка и гражданска ищца доводи по начин и със съдържание, съответстващо на изискванията по чл.339, ал.2 НК. С констатираните нарушения на закона и по отношение режима на изтърпяване на наложените наказания и вида на затворническото заведение съгласно влезлия в сила след постановяване на присъдата ЗИНЗС е обосновал изменението на присъдата. Неоснователно се поддържа в жалбите на подсъдимите А. С. и Р. И., че са кредитирани показанията на свидетелите Д., Д. и С. в нарушение на чл.118, ал.2 НПК. От съдържанието на посочената разпоредба следва, че законодателят е предвидил забрана да бъдат разпитвани като свидетели лица, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия. Свидетелите, пред които подсъдимите са направили извънпроцесуални признания, не са от кръга на предвидените в чл.194 НПК разследващи органи с права да извършват разследване, защото не са следователи или разследващи полицаи, нито са извършвали действия по разследването, възложени им от разследващ орган или прокурор, нито са съставяли протоколи за действия по разследването. Показанията им не са единственото доказателствено средство, с което са потвърдени признанията на подсъдимия А./Х./И.. Те са обсъдени, съпоставени и анализирани наред с писмените доказателствени средства, със съдържащите се в тях обективни находки, със заключението на вещите лица. Изводите за авторството са изведени въз основа на вярната оценка на целия доказателствен материал за относимите към предмета на доказване обстоятелства и съобразно изискванията на чл.107, ал.3 НПК. Решението в посочения смисъл съдът е мотивирал с подробни съображения, които настоящият състав споделя. По убедителен и категоричен начин съдът е обосновал съгласието си с първоинстанционния съд, че обясненията на подсъдимите С. и И. са изолирани и дадени в подкрепа на възприетата от тях позиция на защита. Правилно е решението и в частта, в която е мотивирал отказа си да приеме, че само признанията за самостоятелно участие в престъплението от подсъдимия Х./А./И., подкрепено със заключението в дактилоскопната експертиза за наличие само на негови отпечатъци върху намерената на местопроизшествието бутилка от алкохол, не са достатъчно основание за оневиняване на другите двама подсъдими. Това решение е взел след обоснован и подробен анализ на цялата доказателствена съвкупност. Неоснователно е и възражението, че поради липса на конкретно посочени действия на всеки един от подсъдимите по обвинението за упражнена сила спрямо пострадалия, както и при отнемане на имуществото е нарушено правото им по чл.55, ал.1 НПК да научат за какво престъпление са привлечени като обвиняеми. От приетата за установена фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, следва, че тримата подсъдими са влезли в двора на пострадалия с намерение да отнемат намиращото се там желязо, както и че са проникнали и в жилището след опита му да ги изгони и са му нанесли заедно побой-последователно или едновременно, като видът и състоянието му са били видими за всеки от тях. Налице е общ умисъл за пряко участие при упражняване на физическо насилие от две или повече лица, затова деянието е квалифицирано като съизвършителство по смисъла на чл.20, ал.2 НК, независимо от начина или степента на осъществяване на изпълнителното деяние, от броя, вида или силата на ударите или в коя област на тялото са нанесени. От конкретното поведение спрямо пострадалия и последващите им действия по реализиране на замисленото отнемане на имуществото след отстраняване на пречката, която се е оказал опитът на пострадалия да ги изгони от имота , законосъобразно и по изложените правни съображения въззивният съд е възприел решението за приложимия материален закон – по чл.199, ал.2, т.2 вр.чл.198, ал.1 от НК. Няма нарушение на чл.305, ал.3 НПК. Видно от съдържанието на въззивното решение, както беше посочено и по-горе, съдът е обсъдил доказателствения материал, изложил е съображения кои доказателствени средства от съдържащите данни за относими към предмета на доказване обстоятелства приема, защо оценява обясненията на подсъдимите за недостоверни и опровергани и доколко се подкрепят направените признания, как и защо оценява част от доказателствения материал за достоверен и безпротиворечив и в каква степен (вкл. и обясненията на подсъдимите) определя като противоречив, т.е. въпреки че законодателят е предвидил изрично с разпоредбата на чл.339, ал.3 НПК въззивният съд да изготвя решението си със съдържание, съответстващо на изискванията по чл.305, ал.3 НПК само за случаите на постановяване на присъда настоящият въззивен състав е изложил подробни фактически и правни съображения по въпросите по чл.301, ал.1 НПК и е дал отговор на доводите и възраженията, поддържани от страните. Основателни са възраженията в жалбите и на тримата подсъдими, че наложените им наказания по размер са явно несправедливи. Въззивният съд е изложил своите изводи за липса на основание наказанията да бъдат определени като несправедливи, основавайки се на оценката на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, разграничени като смекчаващи и отегчаващи. Мотивирал е съгласието си, че са налице предпоставките по чл.54 НК и че няма нарушение на индивидуализацията съобразно данните за предходни осъждания на подсъдимия А.И., конкретното му и това на подсъдимите С. и Р.И. обективирано поведение, резултата и последиците. Съдът обаче е бил длъжен да отчете и обстоятелството, че процесът не по вина на който и да е от тях е продължил в нарушение на принципа делото да бъде разгледано и решено в разумен срок. Необоснованото задържане на делото за изготвяне на мотиви към постановената на 11.06.2008 год. присъда от първоинстанционния съд повече от две години е обстоятелство, което следва да се отчете като основание за смекчаване на отговорността им. Като отчете действителната тежест на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства настоящият състав намира, че справедливи и съответстващи на извършеното и на целите по чл.36 НК са наказания съответно в размер на: 17 години за подсъдимия А./Х./Ю./Д./И., 15 години за подсъдимия А. Н. С. и 5 години за подсъдимия Р. И.. В тази част както и по отношение на първоначалния режим на изтърпяване и вида на затворническото заведение по отношение на подс.Р.И., които следва да бъдат според изискванията по чл.61, т.3 вр.чл.59, ал.1 ЗИНЗС-общ режим и затворническо общежитие от открит тип, решението следва да бъде изменено. Жалбата на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца А. Н. е частично основателна. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона – чл.52 ЗЗД, защото присъденият размер на обезщетение по предявения граждански иск за неимуществени вреди не съответства на действително претърпените болки и страдания. Законосъобразно инстанциите по същество са приели, че подсъдимите следва да носят гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД след като е установена причинна връзка между неправомерното им поведение и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на бащата на гражданската ищца. Установени са действителни неимуществени вреди, които е претърпяла. Отчетени са обстоятелства, които имат значение за решаване на въпроса в какъв размер следва да бъдат определени, за да съответстват, макар и в относителна степен, на принципа за справедливост. Въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на решението си да приеме като неоснователни твърденията в жалбата, че размерът е занижен и не съответства на болките и страданията, които гражданската ищца е изживяла от загубата на родителя си. Анализирал е доказателства, от които е извел извода, че редките срещи между баща и дъщеря, започнали след 1990 год., са показателни за връзка, прекъсването на която е могла да доведе до дълбоки и непоправими страдания. Тази оценка е едностранна тъй като са останали без внимание доказателствата, че не е имала контакти с баща си до 14-годишната си възраст поради развод между родителите и че инициативата за срещата е нейна, защото е изпитвала необходимост от този контакт, че не са провеждали често срещи, както и че гражданската ищца не е посещавала дома на баща си и не е знаела действителните условия, при които живее, причина за което е била волята на пострадалия, макар и да е проявявал радост от осъществените контакти и от развитието на дъщеря си, което е споделял с най-близките си. С поведението си е демонстрирала по несъмнен начин желание и необходимост да общува с баща си, което е основание за извод, че е преживяла тежко неочакваната загуба. Цялостната обоснована оценка на относимите за гражданската отговорност обстоятелства водят до извода, че за да съответства на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се увеличи с 10 000 лева, които да бъдат заплатени с лихва от датата на увреждането, а на държавната такса с 600 лева. В останалата част жалбата е неоснователна. Обезщетение в по-голям размер ще бъде в противоречие с изискването отговорността да е в съответствие с извършеното и с действително установените болки и страдания. В производството пред касационната инстанция частната обвинителка и гражданска ищца е организирала защита на интересите си чрез упълномощаване на повереник-адвокат, участието на когото е не само по повод на жалбата по отношение на гражданската отговорност, но и по повод жалбите на подсъдимите, оспорващи законосъобразността в наказателно-осъдителната част на съдебните актове. С оглед на това и решението по жалбите в изложение по-горе смисъл подсъдимите следва да заплатят направените по делото разноски изцяло, в размер на 850 лева по договора за правна защита и съдействие съгласно чл.189, ал.3 НПК. Предвид горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и т.5 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 13/01.03.2011 год. по въззивно нохд № 562/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, І-ви състав в наказателната част като НАМАЛЯВА размера на наказанията лишаване от свобода: на подсъдимия Х./А./Д./Ю./И. на 17/седемнадесет/ години; на подсъдимия А. Н. С. на 15/петнадесет/ години; на подсъдимия Р. Ю. И. на 5/пет/ години; в частта относно изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Р. Ю. И. като на основание чл.61, т.3 вр.чл.59, ал.1 ЗИНЗС определя общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и в гражданската част като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с 10 000/десет хиляди/лева, които подсъдимите Х./А./Д./Ю./И., А. Н. С. и Р. Ю. И. следва да заплатят солидарно на А. В. Н. с лихва от датата на увреждането – 25.03.2006 год., до окончателното изплащане. ОСЪЖДА подсъдимите Х./А./Д./Ю./И., А. Н. С. и Р. Ю. И. да заплатят държавна такса върху увеличената част на гражданския иск в размер на 600/шестстотин/лева и разноски в размер на 850/осемстотин и петдесет/лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите в останалата им част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/