Р Е Ш Е Н И Е   № 421   София, 29.06.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети май, две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при участието на секретаря   Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова                                                                    гражданско дело №  805/2009       година.       Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 1023/2007 г. с определение на касационния съд от 3. 11. 2009 г. по жалбите на двете страни – ищци и ответници, относно посоченото във всяка от жалбите. Касацията е допусната по жалбата на ищците на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с точното прилагане на закона при преценка на нотариалното удостоверяване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по жалбата на ответниците относно придобиване на собственост по приращение от собственика на терена. В съдебно заседание страните поддържат предявените жалби. При касационната проверка се установи следното: Делото е образувано по искова молба на Ж. Я. и други, всички ищци като наследници на Г. И. , починал през 1970 г., срещу А. А. – син на общия наследодател и срещу съпрузите Р. и М. Г. , закупили като СИО от А. А. , конкретно описани недвижими имоти в с. К., област Добрич. Заявено е в исковата молба, че общият наследодател е направил в полза на ответника А нотариално завещение за два недвижими имота, което е нищожно, не е породило правни последици и заветникът А. не е придобил собствеността върху имотите, с които впоследствие се е разпоредил, като е продал ½ ид. ч., както и друга реална част, на ответниците Г. Ищците са твърдяли, че завещанието е нищожно поради неавтентичност на подписа на завещателя и нарушение на правилата при извършване на нотариалното удостоверяване. С обжалваното въззивно решение Добричкият окръжен съд е отхвърлил исковете за прогласяване нищожност на завещанието поради сочените пороци, отхвърлил предявените отрицателни установителни искове, че А. А. , самостоятелно, и ответниците Р, двамата общо при условията на СИО, не са собственици на по ½ ид. ч. от дворното място на УПИ * в кв. 37 по плана на с. К. и отхвърлил отрицателните установителни искове, че Р. и М. Г. не са собственици на реална част от 302.50 кв.м. от дворното място на УПИ * -147, кв. 38 по плана на с. К.. С решението е признато за установено, че А. А. , самостоятелно, и Р. и М. Г. , общо двамата не са собственици на по ½ ид. ч. от УПИ * в кв. 37 и не са собственици на по ½ ид. ч. от къща в УПИ * кв. 37 по плана на с. К.. В касационната жалба на ищците се оспорва извода на решаващия съд, че нотариалното удостоверяване на завещанието не е опорочено, тъй-като не са допуснати нарушенията по чл. чл. 474, ал. 5 ГПК /отм./ и чл. 476, б.”в” ГПК/отм./, във връзка с чл. 24, ал. 1 ЗН. Последната разпоредба изисква нотариалното завещание да се извърши от нотариуса в присъствие на двама свидетели и по делото е безспорно, че това изискване е спазено при съставяне на нотариалното завещание на общия наследодател в полза на сина му, ответника А. В акта на завещанието е посочено, че присъстващите двама свидетели са лично познати на нотариуса, единият свидетел е индивидуализиран с двете му имена, професията му – адвокат, години и местожителство, другият свидетел е посочен с трите имена, като второто му име е изписано съкратено, години и местожителство. Неоснователно е твърдението на ищците, че в случая, нотариалното удостоверяване е опорочено, тъй-като в акта не са отбелязани трите имена на свидетелите – чл. 476, б.”в” ГПК /отм./. Съдът е изложил изчерпателни и убедителни съображения, че формалното неотбелязване на второто име на единия свидетел и съкращаване на второто име на други свидетел не представлява формален порок, водещ до нищожност на нотариалното удостоверяване, който извод се споделя от касационния съд. Наред с това, настоящият съдебен състав има предвид, че изискванията по чл. 476, б. „в” ГПК /отм./ се отнасят за лицата, участващи в производството, а съгласно чл. 468 ГПК /отм./ участващи в нотариалното производство са лицата, чиито изявления се удостоверяват, т. е. свидетелите, присъстващи при удостоверяване на нотариално завещание, не са участници в нотариалното производство. По изложените съображения следва да се остави без уважение жалбата на ищците по делото. Жалбата на ответниците Р се отнася за произнасянето на въззивния съд, с което е признал, че те не са собственици на ½ ид. ч. от къща в УПИ * кв. 37 по плана на с. К.. Жалбата е основателна. Както е изложено по-горе, основанието на отрицателните установителни искове е нищожност на завещанието в полза на А. , което, според ищците, не е трансформирало собствеността на общия наследодател в еднолична собственост на заветника А. А. и той не е могъл да се разпореди с части от завещаните му имоти в полза на ответниците Р. От изложението в исковата молба и от самото завещание следва, че предмет на завета са два поземлени имота и една сграда – дворно място, представляващо парцел **** – 128 в кв. ХV по плана на с. К. от 1950 г.; дворно място, представляващо парцел **** - 128 в кв. ХV по плана на селото от 1950 г. и къща за живеене, намираща се в парцел **** – 128. В първоинстанционното и въззивното проиводство са приети заключения на технически експертизи, че по действащия план на селото от 1985 г., имот пл. № 128 е заснет с пл. № 1* за който са отредени парцели ІІ-147 и ІІІ-147 в кв. 37 и парцел **** -147 в кв. 38.становено е от заключението на вещото лице инж. Ж пред въззивния съд, че УПИ * в кв. 38 обхваща части от терена на парцел **** – 128 и терена на парцел ****, върху който попада и къщата, обект на нотариалното завещание. Същото вещо лице е установило, че УПИ * включва части от парцел **** - 128 и парцел **** – 128 по плана на селото от 1950 г.. Следователно в УПИ *, не се включва къщата, обект на нотариалното завещание, която заедно с терена на парцел ****, сега се явява разположена в УПИ * – 147 в кв. 38 по плана на с. К.. При тази индивидуализация на обектите, посочени в нотариалното завещание, на което се базират претенциите на ищците, следва, че като се е произнесъл за къща, разположена в УПИ *, въззивният съд се е произнесъл недопустимо, тъй-като такава вещ не е била завещана и фактически не е била обект на отрицателните установителни искове, основани на твърдението за порочност на завещанието. Обект на исковете е била къщата в парцел ****, а сега в УПИ * – 147, но непроизнасянето на въззивния съд за този обект, не е ревизирано чрез искане за допълване на решението. По изложените съображения следва да бъде обезсилено въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по същество по предявените искове и е признал за установено, че Р. и М. Г. не са собственици на ½ ид. ч. от къща в УПИ *, кв. 37 по плана на с. К. и производството в тази част се прекрати. Следва да се прекрати производството по жалбата, подадена от А. А. срещу въззивното решение в частта, с която е признато, че той не е собственик на !/2 от къщата в УПИ *. В хода на касационното производство А. е починал и всички ищци по делото са негови законни наследници, осъществено е правоприемство по чл. 227 ГПК и поради идентичност на жалбоподателя и ответната страна по жалбата, производството е недопустимо. Върховният касационен съд   Р Е Ш И:   ПРЕКРАТЯВА производството на касационно обжалване по жалба, подадена от А. А. от гр. В., починал на 25. 5. 2009 г., срещу решението на Добричкия окръжен съд от 13. 4. 2009 г. по гр. д. № 1023/2007 г., В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че той не е собственик на 1/ 2 ид. ч. от къща, построена в УПИ * – 147 в кв. 37 по плана на с. К., област Добрич. ОБЕЗСИЛВА решението на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 1023/2007 г. В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Р. И. Г. и М. И. Г., двамата от гр. В., не са собственици на ½ ид. ч. от къща, построена в УПИ * в кв. 37 по плана на с. К. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Добричкия окръжен съд от 13. 4. 2009 г. по гр. д. № 1023/2007 г. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ. ОСЪЖДА Ж. А. Я., К. А. К., Ж. Н. Ц., К. Х. П., Д. Х. С., Г. Р. А., Д. В. Г., З. А. Н., В. А. Н. и Р. П. П. да заплатят на Р. И. Г. и М. И. Г. сумата 556 /петстотин петдесет и шест/лева разноски за касационното обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: