Р Е Ш Е Н И Е № 155 София,05.12.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
 | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1092/2015 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Г. от [населено място] срещу решение № 1215 от 18.12.2014 г. по в. т. д. № 1026/2014 г. на Варненски окръжен, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение № 1851 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 13425/2012 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) за сумата 17 550 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306А019836, за кражба на лек автомобил марка „Тойота РАВ 4“, ДК [рег.номер на МПС] и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 064.14 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 16.02.2012 г. до датата на исковата молба – 18.09.2012 г.
Касаторът поддръжа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение, като счита, че при преценката за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпване на процесното застрахователно събитие – кражба на собствения му лек автомобил – съдът не е обсъдил важно за спора доказателство, а именно – протокола за оглед на автомобила от 15.02.2011 г., извършен от служител на застрахователното дружество, с който е констатирано, че към този момент е съществувала работеща сигнално-охранителна система и следователно е изпълнено поставеното в тази насока изискване в Общите условия към процесния застрахователен договор. Според касатора, дори да се приеме, че алармена система не е била поставена, то това не може да обоснове отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като поради обстоятелството, че този факт е бил известен на застрахователя, следва да се счете, че същият се е съгласил да сключи договора въпреки липсата на монтирана алармена инсталация.
С определение № 385 от 26.05.2016 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, като се позове на факт, чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор; възможно ли е влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 24.03.2015 г.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Б. А. Г. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) за сумата 17 550 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306А019836, за кражба на лек автомобил марка „Тойота РАВ 4“, ДК [рег.номер на МПС] , въззивният съд е споделил извода, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за процесното застрахователно събитие, тъй като не е изпълнено изискването по т. 38.1 от Общите условия на сключената с ищеца застраховка „Каско“. Въз основа на изслушаната във въззивното производство авто-техническа експертиза решаващият състав е приел, че застрахованият автомобил не е бил оборудван с функционираща сигнално-охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация към датата на сключване на договора и към датата на противозаконното му отнемане – 25.01.2012 г. Доколкото монтирането на такава система е пряко свързано с ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие, тъй като дава допълнителна защита на застрахования автомобил, освен фабрично поставения имобилайзер, въззивният съд е преценил, че неизпълнението на посоченото задължение от Общите условия, приети от застрахования с подписването на застрахователния договор, е значително с оглед интереса на застрахователя и съставлява основание за отказ да бъде заплатено застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.).
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен за долустоящите съдилища характер решение № 173 от 22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че: Застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор; Не е възможно влязъл в сила застрахователен договор, по който е платена дължимата премия, да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск.
В случая, въззивният съд се е отклонил от цитираната задължителна практика, като е решил спора в противоречие с дадените в нея отговори на релевантните за делото въпроси. Решаващият състав не е отчел обстоятелството, че подписвайки застрахователния договор със знанието, че автомобилът не отговаря на изискването по т. 38.1 от Общите условия (установено от представения по делото протокол за оглед от 15.02.2011 г.) и приемайки платената от ищеца застрахователна премия, застрахователят се е съгласил да осигури покритие срещу риска „кражба”, независимо от факта, че застрахованият автомобил не е бил снабден с допълнителна охранителна система. Ето защо, отказът на същия да заплати дължимото застрахователно обезщетение не може да бъде обоснован с разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.). Наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на предвидения в него застрахователен риск „кражба“ и надлежното изпълнение на задълженията на ищеца във връзка със заявяване на събитието и представяне на необходимите документи обуславят извод, че са налице предпоставките по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.
От заключението на изслушаната в първоинстанционното производство авто-техническа експертиза, прието, без да е оспорено от страните, се установява, че действителната стойност на застрахования автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 17 000 лв. Това именно е и размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца. Или, предявеният иск по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) е основателен за сумата 17 000 лв., като за разликата до претендираната сума 17 550 лв. – същият следва да бъде отхвърлен.
Поради уважаване на главния иск, основателна е и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение. В случая забавата е настъпила на 16.02.2012 г., когато е изтекъл предвиденият в чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) 15-дневен срок от уведомяването на застрахователя за застрахователното събитие и от представянето на всички необходими за установянето му документи.
Изчислена с помощта на компютърна програма, законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 16.02.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба 18.09.2012 г. възлиза на сумата 1035.58 лв. За тази сума искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и след отмяна на въззивното решение следва да бъде уважен. За разликата до претендираната сумата 1064.14 лв. – акцесорната претенция е неоснователна.
При този изход на делото, искането на страните за присъждане на разноски за настоящото производство е основателно съответно: на касатора – за сумата 3 295.29 лв., а на ответника по касация – за сумата 33.83 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1215 от 18.12.2014 г. по в. т. д. № 1026/2014 г. на Варненски окръжен в частта, с която е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение № 1851 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 13425/2012 г. за отхвърляне на предявения от Б. А. Г. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) за сумата 17 000 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306А019836, за кражба на лек автомобил марка „Тойота РАВ 4“, ДК [рег.номер на МПС] и на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 035.58 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 16.02.2012 г. до датата на исковата молба – 18.09.2012 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Б. А. Г. от [населено място], ул. „Капитан І Ранг Ст. Д.” № 16, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 17 000 (седемнадесет хиляди) лева – застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306А019836, за кражба на лек автомобил марка „Тойота РАВ 4“, ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 18.09.2012 г. - до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1035.58 лв. (хиляда тридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 16.02.2012 г. до датата на исковата молба – 18.09.2012 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1215 от 18.12.2014 г. по в. т. д. № 1026/2014 г. на Варненски окръжен в останалата му част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Б. А. Г. от [населено място], ул. „Капитан І Ранг Ст. Д.” № 16, разноски за настоящото производство в размер на 3 295.29 лв. (три хиляди двеста деветдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б. А. Г. от [населено място], ул. „Капитан І Ранг Ст. Д.” № 16, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 33.83 лв. (тридесет и три лева и осемдесет и три стотинки).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |