Р Е Ш Е Н И Е № 185 София,13.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на втори юни през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 794 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 04.02.2010г. по гр.д.№452/2009г. С определение №1083/15.11.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроси по приложното поле на чл.79 ЗС в отношения между съсобственици по спорове,касаещи придобиване по давност на право на собственост върху идеални части от имот, съсобствеността,върху който е възникнала от юридически факт,различен от наследяването. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че А. А. е придобил правото на собственост върху процесната къща,установявайки върху конкретния имот трайно,необезпокоявано, спокойно,непрекъснато и несмущавано владение с намерение за своене, противопоставяйки това владение на съсобственика си П. П., след като по делото няма доказателства последният да е узнал за установяване на това владение,а първата явна демонстрация на властническото намерение от страна на А. А. е обективирана едва през 2007г. чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените от него искове за собственост бъдат уважени като му бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба А. И. А. и Й. П. А. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържат,че след като П. П. не е участвувал в строежа на къщата и в продължение на повече от 10 години не е предявявал претенции за имота,докато ответниците са демонстрирали своене на имота с разходите по организиране на строежа,поддръжката и плащането на консумативи и изпълнение на ангажименти към възложителите по сключения договор за изработка,то правилно съдът е приел,че са придобили по давност частта на П. П..Претендират направените по делото разноски. Ответницата по касационна жалба И. Г. С. изразява становище,че жалбата е неоснователна по съображения,изложени в допълнение към отговор на касационна жалба,представено в съдебно заседание на 02.06.2011г. Поддържа,че уважаването на иска би довело до неоснователно обогатяване от страна на П. П.,който не е вложил нито средства,нито труд за изграждането му. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: П. М. П. е предявил срещу А. И. А., Й. П. А. и И. Г. С. иск за признаване право на собственост върху ½ ид.част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *,находяща се в [населено място], [улица]. С обжалваното решение Окръжен съд-Монтана,действувайки като въззивна инстанция,е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което така предявеният иск е отхвърлен. Прието е,че на 09.06.1995г. /н.е.№*,том ІІІ,н.д.№*/1995г./ собствениците на имот пл.№*,включен в парцел*,кв.* по плана на [населено място] са отстъпили на П. М. П. и А. И. А. право на строеж за три двуетажни жилищни сгради,състоящи се от по няколко самостоятелни жилища,три от които да изградят за сметка на учредителите на правото на строеж. Сградите,вкл. и процесната,са изградени,с което суперфицията като вещно право се трансформира в право на собственост върху построеното и носителите на правото на строеж стават собственици на изградената постройка. Прието е,че процесната сграда е завършена през м.май,1997г. като П. П. е изготвил архитектурния проект,но след сключването на договора е напуснал [населено място],установил се да живее в [населено място],а сградата била изградена изцяло със средства и труд на А. И. А. в качеството му на едноличен търговец. Всички задължения са поети от А. А. като едноличен търговец и са платени от него. За тези действия по изграждането и реализацията на готовите обекти П. П. бил уведомяван от А. А.,т.е. същите са изградени,а част от тях и разпределени със знанието и без противопоставянето на П. П.. След завършване на строителството през м.май,1997г. във вид за живеене И. С. получава ключ от къщата,започва нейното обзавеждане и сключва с А. А. предварителен договор за продажба. Прието е,че след завършването на строежа А. А. е започнал спокойно и необезпокоявано от никого владение със знанието и без противопоставянето на П. П. чрез И. С. и е придобил по давност ½ ид.част от сградата,притежавана от П. П.,за което е съставен и нотариален акт №*,том *,рег.№*,н.д.№*/2007г. Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,касае предпоставките, при наличието на които може да бъде придобито по давност право на собственост върху идеална част от съсобствени имот,когато съсобствеността произтича от юридически факт,различен от наследяването,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика. В решение №169/17.03.2006г. по гр.д.№754/2005г. на І ГО на ВКС е прието,че за да бъде придобита вещ само от ползуващия я съсобственик по давност,необходимо е същият да манифестира спрямо неползуващия съсобственик намерението си да упражнява фактическата власт върху вещта не по смисъла на чл.32 ЗС,а само и изключително за себе си, считайки я изцяло за своя. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение и в постановеното от Окръжен съд-Монтана по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №169/17.03.2006г. на І ГО на ВКС по гр.д.№754/2005г., като аналогично становище е изразено и в решение №381/25.10.2010г.,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК от тричленен състав на ІІ ГО по гр.д.№37/2010г.,което настоящият състав напълно споделя като съображенията за това са следните: При съсобственост,възникнала от юридически факт,различен от наследяването,за да се придобие по давност частта на другия съсобственик,е необходимо съсобственикът,който упражнява фактическата власт върху цялата вещ да демонстрира спрямо всички,вкл. и спрямо другия съсобственик намерението си да владее цялата вещ за себе си. Аргумент в подкрепа на това становище е разпоредбата на чл.31 ЗС, съгласно която всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение,т.е. само по себе си упражняването на фактическата власт върху цялата вещ при наличие на изрично предвидена в закона възможност за това,изключва приложението на установената в чл.69 ЗС презумпция. Намерението за своене в отношенията между съсобственици следователно трябва да бъде изразено по категоричен начин и то от момента на придобиване на собствеността,независимо от естеството на основанието,на което тази съсобственост е възникнала. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. На първо място следва да се отбележи,че съсобственикът,който твърди,че е придобил по давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от недвижим имот,следва да установи,че е извършвал действия, удостоверяващи упражняване на фактическа власт върху целия имот с намерение за своене за период по-дълъг от 10 години след като вещта е била придобита в режим на съсобственост. В настоящия случай в полза на П. П. и А. А. е учредено право на строеж на 09.06.1995г./н.а. №*,том *,н.д.№*/1995г./ като правото на собственост върху построеното,т.е. върху двуетажната еднофамилна жилищна сграда,е придобито от лицата,в полза на които е било учредено правото на строеж, с факта на завършване на строежа,т.е. през м. май,1997г.,от който момент правото на собственост върху сградата би могло да бъде придобито по давност или посредством друг,предвиден в закона придобивен способ от трето лице. Следователно съсобственикът,който твърди,че е придобил по давност частта на другия съсобственик,следва да установи,че след тази дата е извършвал действия,които недвусмислено да сочат на намерение за придобиване на правото по предвидения в чл.79,ал.1 ЗС ред. В случая обаче в нарушение на разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС въззивният съд е основал извода си за придобиване по давност на частта на П. П. от страна на неговия съсобственик А. А. основно на действия, извършени от последния с цел построяване на сградата,а именно на действия,свързани с финансирането,организирането и извършването на самото строителство,които обаче предхождат момента на придобиване на правото на собственост върху сградата,а оттам и не биха могли да обосноват извод за осъществяване на фактическа власт върху същата. Фактът на сключване на предварителен договор за продажба след построяването на сградата действително може да се приеме,че представлява действие,сочещо на намерение за своене на вещта,но след като по делото не е установено това действие да е достигнало до знанието на другия съсобственик,не може да се приеме,че е налице демонстиране на намерение за придобиване на собствеността върху цялата вещ само от съсобственика,който упражнява фактическата власт върху нея сам или чрез другиго. Неупражняването на права от страна на съсобстветника също само по себе си не би могло да има за последица изгубване на тези права,тъй като вещното право не се погасява с факта на неупражняването му. Притежателят на съответното вещно право би могъл да го изгуби само ако трето лице придобие същото право по силата на предвиден в закона правен способ,каквато хипотеза обаче в случая не е налице. Още повече че по делото са представени нотариални актове, удостоверяващи сключване през 1997г. на договори,по силата на които П. П. и А. А. продават на трети лица жилищни сгради №№ 5,6,7,8,9,10,т.е. установява се наличие на демонстриране на права на собственик и от страна на П. П. по отношение на част от построените обекти. Следва да се отбележи също така,че действията по реализиране на учреденото право на строеж само от един от неговите съпритежатели сами по себе си не предоставят на този съпритежател по-голям обем от права върху построеното,а обуславят само наличие на облигационна претенция за съответната част от вложените при построяването средства, посредством която следва да бъде преодоляно евентуалното състояние на неоснователно обогатяване от страна на съпритежателя на правото на строеж, който придобива съответна идеална част от правото на собственост върху построеното без да е вложил средства за това. Процесната постройка е изградена въз основа на учредено в полза на П. П. и А. А. право на строеж като правото на собственост е придобито от тях при равни дялове по силата на чл.63,ал.1 ЗС от момента на завършването на строежа /м.май,1997г./. Не е установено след тази дата А. А. да е установил лично или чрез другиго самостоятелна фактическа власт върху цялата сграда и да е упражнявал явно, необезпокоявано и непрекъснато тази самостоятелна фактическа власт повече от 10 години,демонстрирайки спрямо съсобственика си намерение за своене,т.е. за придобиване по давност на притежаваната от него идеална част. Не е установено също така самостоятелна фактическа власт върху цялата сграда да е била установена и от И. С.-сключеният от нея на 29.03.1996г. договор,съгласно който А. И. А. се задължава да построи и предаде сградата,а впоследствие и да прехвърли собствеността, не би могъл да предостави повече права,отколкото притежава съконтрахента и с оглед уговорката за последващо прехвърляне на собствеността сочи,че фактическата власт е упражнявана за другиго. А след като не е установено друг да е придобил притежаваното от П. П. право на собственост върху ½ идеална част от сградата, следва да се приеме,че и към настоящия момент това право му принадлежи. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,с която предявеният установителен иск е отхвърлен и в частта по искането за отмяна на съставения на 03.12.2007г. н.а.№*,том *,н.д.№*/2007г. и вместо това предявеният от П. М. П. против А. И. А., Й. П. А. и И. Г. С. иск за признаване правото му на собственост върху ½ ид.част от сградата бъде уважен като съставеният на 03.12.2007г. нотариален акт бъде отменен за ½ ид.част. В частта,с която е отхвърлено искането за отмяна на съставения на 20.12.2007г. н.а.№*,том */2007г. обжалваното решение следва да бъде оставено в сила,тъй като според настоящия състав при липса на доводи за нищожност на обективирания в този нотариален акт договор за продажба,същият не би могъл да бъде отменен по реда на чл.537,ал.2 ГПК. С оглед изхода на спора в полза на П. М. П. следва да бъде присъдена и сумата 3276.53лв.,представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 04.02.2010г. по гр.д.№ 452/2009г. в частта,с която е потвърдено решението на Районен съд-Монтата от 07.07.2009г. по гр.д.№138/2008г. в частта,с която са отхвърлени предявените от П. М. П. против А. И. А.,Й. П. А. и И. Г. С. установителни искове за признаване,че ищецът е собственик на ½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *,находяща се в [населено място], [улица] искането за отмяна на н.а.№*,том *, н.д.№*/2007г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.124,ал.1 ГПК по отношение на А. И. А.,ЕГН [ЕГН] и Й. П. А.,ЕГН [ЕГН],двамата от [населено място],ж.к.”П.”,[жилищен адрес] както и по отношение на И. Г. С.,ЕГН [ЕГН], от [населено място],ж.к.”П.”,[жилищен адрес]че П. М. П. от [населено място], [улица],вх.В,ап.32,ЕГН [ЕГН] е собственик на ½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *,находяща се в [населено място], [улица] отменя на основание чл.537,ал.2 ГПК за ½ идеална част от имота съставения на 03.12.2007г. н.а. №*,том *,рег.№*, н.д.№*г. на нотариус с рег.№*,район на действие РС-Монтана. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд-Монтана,постановено на 04.02.2010г. по гр.д.№452/2009г. в частта,с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлено заявеното по реда на чл.537,ал.2 ГПК искане за отмяна на съставения на 20.12.2007г. н.а. №*,том *,рег.№*,н.д.№*/2007г. на нотариус с рег.№*,с район на действие РС-Монтана. ОСЪЖДА А. И. А.,Й. П. А. и И. Г. С. да заплатят на П. М. П. на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 3276.53лв./три хиляди двеста седемдесет и шест лева и 53ст./,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: