Р Е Ш Е Н И Е
№ 461
гр. София, 17 декември 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Явор ГЕБОВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1396 по описа за 2012 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Б. Г. В. за възобновяване на нохд № 24/12г. на районен съд гр. Русе. В искането се твърди, че материалният закон не е приложен правилно и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че осъденият не е годен субект на наказателна отговорност по чл.134, ал.1 от НК, тъй като не е имал качеството на работодател по смисъла на ЗЗБУТ. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква пропускът на районния съд да отчете конкретната обществена опасност на дееца при определяне размера на изпитателния срок, както и да изложи съображения в тази насока.
В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения В. – адв. В. И. със същите аргументи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че са налице всички елементи от състава на престъплението по чл.134, ал.1 от НК и наложеното наказание е справедливо.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда, постановена по нохд № 24/12г. на Районен съд гр. Русе, НО – 7 с-в, Б. Г. В. бил признат за виновен в това, че на 09.03.2011г. в [населено място], като мениджър „Производство и логистика” при [фирма] [населено място], причинил тежка телесна повреда на П. Б. П., изразяваща се в загуба на лява ръка, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ; чл.173, ал.1; чл. 179, ал.1; чл.181; чл.186, ал.1 от Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 16, ал.11, т.2а от ЗЗБУТ, поради което и на основание чл.134, ал.1, т.1 и чл.58а, ал. 1 от НК му било наложено наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието било отложено за изпитателен срок от четири години.
С решение № 67 от 18.05.2012 г., постановено по внохд № 249/12 г., на Окръжен съд гр. Русе, присъдата била потвърдена.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл. ХVІІ от НПК, като на основание чл.371, т.2 от НПК осъденият е признал изцяло фактите по обвинението. Сред тези факти е нарушаването на разпоредби, отнасящи се до безопасните условия на труда, както и че осъденият е лицето, което го е осъществило. Съгласно т. 8 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК, изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяването на съдебното определение по чл.372, т.4 от НПК. В този смисъл направеното възражение във въззивната жалба, че осъденият няма качеството на работодател и не би могъл да носи отговорност по чл.134, ал.1 от НК е процесуално недопустимо, въпреки че във въззивното решение са изложени съображения и за неговата неоснователност, които се споделят принципно от касационния съд.
Не са налице и допуснати процесуални нарушения във връзка с определянето на наказанието. Разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие е предопределило приложението на разпоредбата на чл.58 а от НК, като първоинстанционният съд е изложил съображенията си относно размера на наказанието, отчитайки обстоятелствата от значение за наказателната отговорност. Пропускът на първостепенният съд да изложи доводи и относно размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК е бил отстранен от въззивния съд, който е приел, че определеният размер от четири години е съобразен с тежестта на извършеното, личността на извършителя и целите на наказанието. Извършената от въззивния съд преценка за справедливост на наложеното наказание и излагането и на мотиви относно размера на изпитателния срок сочат на липса на процесуално нарушение, което да бъде прието за съществено и обуслови необходимост от възобновяване на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Г. В. за възобновяване на внохд 249/12г. на Окръжен съд гр. Русе и потвърдената с него присъда по нохд № 24/12 г. Районен съд гр. Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :