Р Е Ш Е Н И Е № 60169 гр. София, 17.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 563 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалби от подсъдимия Л. М. П. и от неговия защитник. С присъда № 991 от 27.02.2020г. по НОХД 284/2018г. Благоевградски окръжен съд – Наказателно отделение, 4 състав е признал подсъдимия Л. М. П. за виновен в това, че на 04.11.2017г. около 13.30 часа в [населено място], в района на Оранжерии – П. без надлежно разрешително разпространил /дал/ на С. А. Х. високорисково наркотично вещество – марихуана с общо нето тегло 439.5 грама на обща стойност 2637 лева като на основание чл. 354а, ал.1, пр. 5 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и глоба в размер на 7000.00 лева. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимия Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 5 състав с решение № 330 от 18.12.2020г. по ВНОХД 830/2020г. е потвърдил изцяло присъдата на Благоевградския окръжен съд. В касационната си жалба П. заявява, че предходните съдебни състави не са взели предвид противоречията в показанията на полицейските служители, които са кредитирали, относно отстоянието, от което са наблюдавали неговите и тези на св. С. Х. действия, относно владелеца на процесния полиетиленов плик, в който са намерени наркотичните вещества, както и мястото, където той е установен. Поддържа претенция за явна несправедливост на определеното му наказание, съпоставено с това, наложено на С. Х.. Защитата релевира в жалбата си всички касационни основания, но по същество твърди, че контролираният съд е тълкувал превратно наличните по делото доказателствени източници, давайки вяра на показанията на полицейските служители, които били непоследователни, противоречиви и неточни и игнорирайки останалите гласни носители на доказателствена информация. Моли поради допуснати в този смисъл съществени нарушения на процесуалните правила, включително и правото на защита, от съда, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. При невъзприемане на изложените доводи, претендира спрямо подзащитния му да бъде приложен институтът на условното осъждане. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия акцентира на противоречията в показанията на част от свидетелите по делото – служители на МВР, които противоречия са игнорирани от предходните съдебни инстанции. Отправя упрек към първостепенния и второстепенния съд, че в разрез с разпоредбата на чл. 102, б. „в“ НПК не изследвали мотива за запознанството на подсъдимия със св. Х., както и липсата на основателна причина Л. П. да осъществи деянието, неналичието на дактилоскопни следи или биологичен материал, произхождащ от П. върху веществените доказателства по делото. По отношение на наложеното му наказание отново се поддържа, че то е несъразмерно на фона на санкционирането на св. С. Х., както и че са налице основания за отлагане изтърпяването на определеното му наказание лишаване от свобода, тъй като подс. П. е неосъждан. Изразява претенция за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или отлагане изтърпяването на наложеното на Л. П. наказание. В срока по чл. 351, ал.4 НПК защитата е депозирала писмени бележки, които са възпроизведени в съдебното заседание. Прокурорът заявява, че касационните жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение поради правилно приложение на закона от страна на въззивния съд чрез обсъждане на доказателствата съвкупно и поотделно. Коментира, че аналогични на настоящите възражения са изложени и пред контролирания съд и те са получили своя отговор. Представителят на обвинението счита, че наложените на П. наказания са справедливо определени и моли да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. Подсъдимият Л. П. в своя лична защита поддържа заявеното от своя защитник и изложеното в собствената си касационна жалба. Претендира отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или прилагане на нормата на чл. 66, ал.1 НК по отношение на определеното му наказание. В дадената му възможност за последна дума моли да бъде уважена жалбата му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбите от подсъдимия и неговия защитник и в рамките на своите правомощия, прецени, че жалбите са допустими, но неоснователни. Основното оплакване на подсъдимия и неговия защитник е насочено към неправилна оценка на доказателствените източници от страна на въззивния съд и в частност кредитирането на показанията на полицейските служители – П. М., Д. Б., Д. И., С. И. и Л. Ц., които, според тях, са противоречиви и непоследователни, за сметка на тези на свидетелите С. Х. и В. К., съответстващи и на обясненията на подсъдимия. В разрез с тази позиция, доказателствените източници по делото носят противоположна на твърдяната от тях информация и тя правилно е разчетена от контролирания съд при потвърждаване присъдата на окръжен съд. В правоприлагащата дейност на въззивната инстанция този съдебен състав не съзира превратна оценка или неглижиране на доказателствените източници, а заявена ясна и обоснована позиция по кредитиране на едни и дискредитиране на други. За да възприеме съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние – разпространение на високорискови наркотични вещества на С. Х., съдът се е базирал както на показанията на свидетелите М., Б., И., И. и Ц., така и на установеното при огледа на местопроизшествие и претърсване и изземване в дома, обитаван от него. Действително, в показанията на описаните свидетели са налице разминавания относно соченото отстояние, от което са наблюдавали действията на П. по изваждане на полиетиленовия плик с надпис „Д.“ и предаването му на св. С. Х. и в който плик са намерени процесните вещества заедно с ароматизатори и кутия от обувки /идентична по марка и размер с такива, намерени в къщата на подсъдимия, както и с множество ароматизатори/. Тази непълна тъждественост на информацията, предоставена от полицейските служители не води сама по себе си до дискредитиране на техните показания, тъй като, от една страна касае факти, които са възприети от тях в немалък темпорален период между възприемането и възпроизвеждането на събитията, а от друга страна, всеки един от тях поради специфичните разпределени му функции в операцията, е възприемал събитията от различно място и ъгъл. По отношение на другите наведени доводи за нееднопосочност на показанията относно мястото на установяване на предмета на престъплението и предаването му от П. на Х., в действителност разминавания в изнесената от свидетелите информация не е налице и в този смисъл касателно относимите към преценката за виновността или не на подсъдимия въпроси в рамките на обвинението, свидетелите са напълно единни в своите показания и именно от тях се изяснява, че Л. П. е предоставил на свидетеля високорисковите наркотични вещества. В противовес на непротиворечивостта на изнесеното от тях, са депозираните от св. Х. показания и обясненията на подсъдимия. Контролираният съд коректно ги е анализирал, за да достигне до извода, че те следва да не бъдат поставени в основата на възприятията му относно действителната фактическа обстановка. Допълващите се показания на полицейските служители /работещи и в различни структури на МВР/, от които безпротиворечиво се изяснява, че са наблюдавали П. и Х. по предварителна информация за тяхна среща, свързана с разпространение на наркотични вещества и не са възприели инкриминирания плик у Х. преди да му бъде предаден от подсъдимия, игнорират като недостоверни както показанията на Х., че е донесъл със себе си плика, така и тези на св. К., че е възприела свидетеля да идва у тях със зет й /подс. П./ с „торбичка“. Допълнителна основа за правилната преценка на контролирания съд за възприемане с доверие на показанията на свидетелите М., Б., И., Иванова и Ц. е и обективираното в протокол за извършено претърсване и изземване на помещения, обитавани от Л. П., в които са установени както идентични с намерените при наркотичното вещество ароматизатори, така и обувки от кутията, в която са били поставени пакетите с това вещество. При извършената констатация за неналичие на превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция, настоящият състав следва да изрази отношението си по претенциите на подсъдимия и защитата му за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода. За осъщественото от него материалният закон предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Наказанието, наложено на Л. П. е лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 7000.00 лева. Правилно второстепенният съд се е солидаризирал с така отмереното от първия съд наказание лишаване от свобода, което е към минималния размер. Некоректно е аргументирането от страна на касаторите за явна несправедливост на това наказание на П. чрез съпоставяне с определеното на С. Х. наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца. Свидетелят Х., който е бил обвиняем по това производство, в рамките на процедура по глава 29 НПК е сключил споразумение с прокурора, възползвайки се от дадените му от закона привилегии при признание на причастността си към извършеното, между които е приложение на разпоредбата на чл. 55 НК без да са налице основания за това. Тези предпоставки не са относими при индивидуализиране на наказанието на П. и основателно съдилищата са преценили, че позитивните характеристични данни за неговата личност не могат да обосноват наличие на изключителни или многобройни обстоятелства, смекчаващи наказателната му отговорност. Всъщност претенцията на П. и защитникът му е за отлагане изпълнението на това наказание за определен изпитателен срок въз основа на аргументи, изложени и пред първия, и пред втория съд, че подсъдимият е неосъждан – реабилитиран. Това становище не намира опора в доказателствената маса по делото и не съответства и на материалноправните разпоредби относно реабилитацията. Л. П. е осъден с влезли в сила съдебни актове съответно на 24.09.2013г. на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпъленение е отложено за изпитателен срок от три години и на глоба в размер на 2000.00 лева и на 11.11.2013г. – на наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отново е отложено за тригодишен изпитателен срок. И с двата акта подсъдимият е признат за виновен за деяния, извършени на 09.11.2005г. Въпреки че не е извършено групиране на тези наказания, то те подлежат на такова в първия възможен за това момент, който се явява и датата на влизане в сила на последния акт – на 11.11.2013г. И ако наложените наказания биха били единствено лишаване от свобода, то очевидно би настъпила реабилитация по право за П. на основание чл. 86, ал.1, т.1 НК. Не подобна е ситуацията по отношение на наложеното наказание глоба, за което са налице обективни находки, че към момента на извършване на разследваното по това производство деяние, то не е изпълнено. С разпореждане от 10.04.2014г. тази санкция е присъединена към изпълнително дело като с постановление на публичния изпълнител от 17.07.2018г. са предприети действия по нейното обезпечаване. Очевидно е, че за събирането й е образувано изпълнително производство в срока по чл. 82, ал.1, т.5 НК, който е двегодишен от влизане в сила на съдебния акт. С това действие е прекъснато изтичането на изпълнителската давност и в този случай се преценява абсолютния давностен срок по чл. 82, ал.4 НК, който по отношение на това наказание е тригодишен /до 11.11.2016г./. За да бъде коментиран въпросът за настъпила реабилитация по отношение на осъжданията на П., то след този срок следва да са изтекли последователно и сроковете по чл. 86 - 88а НК /Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г. по Тълкувателно дело №2/2017г. на ОСНК на ВКС/, а тези срокове са съответно една година и две години. Разследваното по това производство посегателство е осъществено на 04.11.2017г. и очевидно към момента на деянието не са изтекли изискуемите срокове, за да бъде прието, че подс. Л. П. е реабилитиран. В тази ситуация, незаконосъобразно би било изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде отложено за определен изпитателен срок, тъй като подсъдимият към датата на деянието не е реабилитиран, респ. не е неосъждан. Това определя и отклоняване претенциите за приложение на института за условно осъждане, както и тази за явна несправедливост на наложеното на П. наказание, тъй като то е съобразено с предходна негова престъпна деятелност, обективирана в справката му за съдимост и с немалкото количество високорисково наркотично вещество, което е разпространил. При тези констатации правилно предходните правоприлагащи състави са приложили разпоредбата на чл. 54 НК и справедливо са отмерили наказанието лишаване от свобода на подсъдимия. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 330 от 21.12.2020г. по ВНОХД 830/2020г. по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 5 състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.