О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 558/05.07.2022 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цанова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 62 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 265397/12.08.2021 г. по гр.д. № 2504/2021 г., с което Софийски градски съд е отменил решение № 20267556/03.12.2020 г. на Софийски районен съд и е отхвърлил исковете на И. М. Д. срещу Български футболен съюз (БФС):
· да признае за незаконно и отмени дисциплинарното уволнение, наложено със заповед № ЛС-106/04.03.2020 г. на изпълнителния директор на БФС (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и
· да възстанови ищеца на заеманата до уволнението длъжност „мениджър съдии към БФС“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).
Решението се обжалва от И. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите два – процесуалноправни, а останалите – материалноправни):
1. Допустимо ли е възражението, основано на настъпили и известни на ответника факти, да се направи за пръв път във въззивната жалба?
2. Длъжен ли е въззивният съд, разглеждайки иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, да обсъди всички доводи и възражения на страните?
3. Може ли да бъде определено като причина за дисциплинарното уволнение виновно неизпълнение на трудово задължение, изпълнението на което предполага съдействие от работодателя, когато работодателят не го е дал?
4. Може ли да бъде определено като причина за дисциплинарното уволнение отсъствието на работника/служителя, което е одобрено и разрешено от работодателя?
5. Следва ли преценката за тежестта на извършените нарушения да се основава на доказателствата, които имат отношение към дисциплинарното нарушение, значимостта на изпълнените задължения към трудовото правоотношение, настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя и обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението?
Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довода, че въззивният съд е решил процесуалноправните и третият материалноправен в противоречие с конкретни решения на ВКС, а другите два материалноправни – да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Оплакванията по същество са за неправилност поради съществени процесуални нарушения – по чл. 131, вр. чл. 147 ГПК; по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК; поради нарушение на материалния закон – чл. 190, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ и поради необоснованост. Претендира разноските по делото.
Ответникът БФС, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред ВКС.
Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет – решението е въззивно, по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, т.е. е в първото изключение по чл. 280, ал. 3, т. 3 КТ; от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът; спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е съобразил, че трудовото правоотношение за длъжността „мениджър съдии към БФС“ е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради наказанието „дисциплинарно уволнение“, наложено на ищеца със заповед № ЛС-106/04.03.2020 г. от изпълнителния директор на БФС. Съобразил е, че в заповедта са описани следните нарушения:
По отношение на Зонален съвет Пловдив: В периода от 06.03.2019 г. до 22.05.2019 г. били проведени 12 методични конференции, на които ищецът не е присъствал. В периода 11.03.2019 г. – 23.09.2019 г. бил проведен курс за футболни съдии, в които ищецът не взел участие, не разяснил новите изисквания в правилата на играта, не е присъствал на проведения изпит за съдии. В периода 05.09.2019 г. – 28.11.2019 г. не е присъствал на нито една от проведените 12 методични конференции. На 17.12.2019 г. и на 28.07.2019 г. не е присъствал на проведените зонални семинари.
По отношение на Зонален съвет Варна: В периода 12.09.2019 – 03.10.2019 г. не е взел участие в проведените два курса на нови футболни съдии. В периода 07.03.2019 г. – 21.11.2019 г. не е взел участие в нито една от проведените 22 методични конференции. На 16.02.2019 г. и на 03.08.2019 г. не е взел участие в семинарите за футболните съдии.
По отношение на Зонален съвет София: В периода 25.09.2019 г. – 11.10.2019 г. не е присъствал на проведените курсове за футболни съдии. В периода 06.03.2019 г. – 26.11.2019 г. не е взел участие в нито една от проведените 13 методични конференции. На 16.02.2019 г., на 20.07.2019 г. и на 17.08.2019 г. не е участвал на семинара на съдиите от Трета футболна лига ЮЗГ, ДЮФ зона и Столичните първенства.
По отношение на Зонален съвет Велико Търново: В периода 07.03.2019 г. – 23.05.2019 г. и 12.09.2019 г. – 21.11.2019 г. не присъства на нито една от провежданите всеки четвъртък конференции. Не е присъствал на проведени на 06.02.2019 г. и на 03.08.2019 г. семинари. На 16.02.2019 г., на 09.04.2019 г., на 04.08.2019 г., на 16.09.2019 г. и на 17.09.2019 г. не присъства на нито един от проведените семинари за футболни съдии.
Съобразил е, че в заповедта работодателят е посочил постигнатия резултат от нарушенията: прекъсната е връзката между Съдийската комисия на БФС и съдиите по места, включително поради това, че ищецът не е отговарял на телефонни повиквания на длъжностни лица от зоналните съвети, областните съвети и съдийската комисия, а е предприел практиката да се осъществява чрез телефонни съобщения.
Съобразил е заключението на работодателя, че ищецът е извършил грубо нарушение на трудовите си задължения чрез системно неизпълнение на основната си трудова функция да отговаря и обезпечава цялостната организация и обучение на съдиите и съдийските наблюдатели в системата на БФС, квалифицирането им по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ поради системното им неизпълнение (чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ).
Въззивният съд е намерил, че дисциплинарното уволнение, наложено със заповедта, е съобразено с императивните изисквания по чл. 195 КТ, обезпечили в пълен обем упражненото право на съдебна защита и предоставящи му възможността да разгледа по същество спора по чл. 344, ал. 1 КТ.
След подробен и логичен анализ на задълженията в двете характеристики за длъжността „мениджър съдии към БФС“, връчени на ищеца през 2015 г. и 2017 г., въззивният съд е заключил, че работодателят е възложил като основно трудово задължение да отговаря и организира избора, списъците, подготовката и квалификацията на всички съдии и съдийски наблюдатели в системата на БФС, да ръководи методично и да координира цялостната дейност на зоналните и на областните съвети към БФС в тази сфера. След подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за доказано, че ищецът е извършил нарушенията, описани в заповедта. Приел е, че неизпълнението е виновно, а касае основните трудови задължения на ищеца, осъществява дисциплинарния състав по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и е системно в смисъла по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.
Пристъпил е към преценка, дали наложеното от работодателя най-тежко дисцплинарно наказание е съобразено с чл. 189, ал. 1 КТ. Разпоредбата императивно задължава работодателят да съобрази дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и цялостното поведение на работника/служителя. Приел е, че преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното нарушение и цялостното му поведение при положения за работодателя труд. За да квалифицира като основателно оплакването във въззивната жалба от ответника, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, въззивният съд се е мотивирал с това, че в рамките на почти една година ищецът не е присъствал и на един от проведените семинари и методически конференции за съдиите и съдийските наблюдатели в аматьорския футбол; че в края на 2019 г. областните и зоналните председатели на аматьорските клубове в доклад до президента на БФС са изразили недоволство от затруднените контакти с ищеца – търсен за разяснения на новите правила за съдиите, наложени от международния борд, той не отговаря на обажданията, а изпраща телефонни съобщения; че ищецът често е пътувал в чужбина във връзка с ангажименти с УЕФА, които не са свързани с работата към БФС. Въззивният съд е съобразил трудоемкия, значителен обем на възложените на ищеца задължения, това, че по отношение на професионалните съдии в Първа и във Втора професионална лига работата на ищеца не разкрива проблеми, но също така е отчел, че неизпълнението касае основните задължения на ищеца, системността и причинения неблагоприятен за работодателя резултат – изцяло прекъснатата връзка между Съдийската комисия на БФС и съдиите по места в аматьорския футбол.
При тези мотиви, при които въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, първият повдигнат въпрос (№ 1) няма претендираното значение. Касаторът го свързва с касационното оплакване, че въззивният съд в нарушение на чл. 131, вр. чл. 147 ГПК, е разгледал възражение, въведено от ответника за пръв път в жалбата срещу първоинстанционното решение – за това, че една от причините за неизпълнението на трудовите задължения на ищеца са отсъствията й поради пътувания в чужбина във връзка с ангажименти с УЕФА. Макар това обстоятелство да е прието за доказано и съобразено в преценката на въззивния съд за съответствие на наложеното наказание с изискванията по чл. 189, ал. 1 КТ, въпросът не обуславя решението. В писмения отговор на въззивната жалба ищецът е взел отношение по твърденията, на които възражението се основава, – реплекирал е, че неговите пътувания в чужбина са били свързани с организация и ръководство на съвместна програма на БФС и УЕФА по Конвенцията „Ментори и таланти“, - но не е въвел оплакване за преклузия. Установена е практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да мотивира решението си като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263 ГПК (решение №63/ 17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. II-ро ТО, решение № 173/06.03.2019 г. по гр.д. № 22/2018 г. III ГО, решение № 74/02.07.2020 г. по гр.д. № 2701/2019 г. III ГО и мн.др.). Недопустимо е в касационното производство да се упражняват нереализирани възможности за защита пред инстанциите по съществото на спора, респ. повдигнатите въпроси касаторът да основава на тези свои пропуски. Следователно по първия процесуалноправен въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Той се свързва пряко с втория материалноправен въпрос (№ 4), но и този въпрос не обуславя решението. В отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК касаторът чрез репликата по възражението за пътуванията в чужбина не е твърдял тези пътувания да са разрешени и/или финансирани от работодателя. Твърденията, че постигнатите чрез тях организация и ръководство на съвместната програма по Конвенцията „Ментори и таланти“ обективно обслужват интереса на работодателя. Следователно и този материалноправен въпрос не обуславя решението, доколкото се отнася до нерелевирани, респ. недоказани твърдения на касатора пред въззивната инстанция пътуванията му в чужбина във връзка със съвместната програма между БФС и УЕФА да са били одобрени или разрешени от работодателя.
Вторият процесуалноправен въпрос (№ 2) обективно се свързва с доводите и възраженията на касатора, които според оплакването по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК въззивният съд не бил обсъдил: 1) че ищецът е нямал задължение да ръководи обученията, методическите конференции и квалификационните курсове за аматьорския футбол в системата на БФС, респ. че ако го е имал, то не предполага да бъде изпълнено лично и 2) че е наказан за поведение, за което не отговаря, – за субективното затруднение на областните и зонални председатели на аматьорския футбол да използват съвременните средства и начини на комуникация. Въззивният съд е обсъдил, но е намерил за неоснователен довода, че трудовите задължения на ищеца не се отнасят до аматьорския футбол. Следователно в тази част въпросът се свежда до касационно оплакване за неправилност на изложените от въззивния съд мотиви. Във фазата по селекция на касационната жалба обаче Върховният касационен съд няма правомощието да разглежда касационните основания (т. 1 от ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). Въззивният съд не е изградил изводите си й върху това, че ищецът е имал задължението лично да ръководи обученията, методическите конференции и квалификационните курсове за аматьорския футбол. Той е приел, че в релевантния период ищецът е бездействал в изпълнението на тези си задължения, включително не е постигнал целеният с възлагането им резултат – при изпълнението на своите задължения да комуникира достъпно. Следователно и по този въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въпрос № 3 също не обуславя въззивното решение. В исковата молба, а и в отговора на въззивната жалба касаторът не е твърдял, че причина за системно неизпълняваните основни негови трудови задължения е в това, че работодателят не е обезпечил чрез комантировъчни заповеди пътуванията й в страната, необходими за да ръководи и участва в обученията, методическите конференции и квалификационни курсове за аматьорския футбол. Това е причината въззивният съд да не излага мотиви в такава насока, а и по този въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Последният повдигнат въпрос (№5) обуславя въззивното решение, но начинът по който въззивният съд му е отговорил съответства на установената практика на ВКС – на цитираното от него решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г., IV ГО, но и на другите, на които касаторът се позовава – решение № 263/24.11.2015 г. по гр.д. № 2892/2015 г. III ГО, решение № 227/29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. III ГО). За преценката, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на извършените нарушения въззивният съд е изложил мотиви за всички онези обстоятелства по чл. 189, ал. 1 КТ, които са от значение за крайния му извод. Дали преценката съответства на събраните по делото доказателства в настоящото производство не може да се прецени, но решението съдържа всички онези мотиви, които прилагането на императивната разпоредба изисква.
При този изход и на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да са поставят направените пред настоящата инстанция разноски. Те се изразяват в платения адвокатски хонорар.
При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 265397/12.08.2021 г. по гр.д. № 2504/2021 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. М. Д. да заплати на Българския футболен съюз на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.