О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 26. 11.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2356 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. М. чрез пълномощника й адвокат С. Т. против решение № 76 от 5.02.2020 г., постановено по гр.д. № 516 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 72 от 25.03.2019 г. по гр.д. № 1231/2017 г. на Районен съд-Свищов за отхвърляне на предявения от Й. С. М. против Д. Н. Я. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да извърши необходимите ремонтни действия за отстраняване появилия се и действащ теч в притежаваното от ищцата избено помещение № 1 в [населено място], [улица].
Д. Н. Я. чрез пълномощника си адвокат И. И. е подала писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационната жалба като просрочена, евентуално - наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима. Й. С. М. е получила препис от въззивното решение на 5.03.2020 г., от който момент е започнал да тече едномесечния срок за касационно обжалване. Срокът е спрял да тече на 13.03.2020 г. на основание чл.3, т.1 ЗМДВИП, на основание § 13 ЗР ЗИД ЗМДВИП е продължил да тече на 21.05.2020 г. и е изтекъл на 11.06.2020 г. Касационната жалба е подадена по пощата на 11.06.2020 г., а следователно е спазен срока по чл.283 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Окръжният съд е приел, че от лятото и есента на 2017 г. по тавана в избеното помещение, принадлежащо към жилището на ищцата, се появява теч, като през първата половина на октомври 2017 г. ответницата, заради оплакванията на ищцата, е извършила подмяна на стара метална канализационна тръба, идваща от кухнята, минаваща през мивката на банята, влизаща в сифона и снадена с главния вертикален щранг от каменинова тръба на сградата , с нови пластмасови свързани помежду си тръби /показанията на свидетеля К. Н., извършил работата/. Спорът по делото е дали произхода на тече е свързан с неизправност във водопроводната инсталация в банята-тоалетна на жилището на ответницата.
Въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала по безспорен начин, че произходът на теча е каузално свързан с вътрешната водопроводна инсталация. Най-вероятната причина за теча е общата канализационна тръба /десния вертикален щранг на сградата/. Този извод е обоснован с извършените на 19.10.2017 г. оглед, проби и сканиране с професионална термографска камера, които дават резултат, че източникът на теча се намира в десния централен щранг на жилищната сграда, разположен в мазето на ищцата /общата канализационна тръба за отпадни води/ на ниво над разклонението на щранга за първия етаж; заключението на вещото лице инж.И. С., приемащ този изследователски резултат за правдоподобен, като точното място е на около 15 см. над връзката на включването на отточния канал от банята във вертикалния щранг; вероятността течът да се свърже като последица с подмяната на старата канализационна тръбна система в банята-тоалетна на ответницата, довела по предположение до повреждане /счупване/ на вертикалния щранг в участъка, в който той е каменинова тръба или пък до недобра връзка от недостатъчна уплътненост между него и новата хоризонтална оточна канализационна тръба не е достатъчно правдоподобна, тъй като в този случай овлажняването не би следвало да го има педи ремонта, липсват доказателства за неуплътненост или счупване на вертикалния щранг /който е облицован с плочки и връзката му с хоризонталната тръба е закрита/ и няма каквито и да било признаци в сервизното помещение на ответницата за видим теч /водната проба, извършена от двете вещи лица, не е показала съмнение за некачественото извършване на подмяната на старата с новата хоризонтална канализационна тръба.
Въззивният съд е посочил, че направеното едва във въззивната жалба оспорване на изследването с термографска камера, не е обосновано с изложение на специални знания по конкретно поставен въпрос на експертите. Посочените от вещото лице С. като недостатъци в системата за оттичане на отпадните води в жилището на ответницата /тръбата между сифона и вертикалния щранг е с обратен наклон и при пускане на вода от мивката в банята, в сифона изтича основното количество, но едно минимално количество се връща в обратна посока и остава на дъното на тръбите; останалото в тръбите количество се оттича за 5-10 минути, което показва нарушеност на връзките на отточния канал между сифона правите участъци или между правия участък и коляното под мивката/, не могат да се приемат за причина за теча в избеното помещение на ищцата, защото самото вещо лице, я предполага в друга предметна връзка
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Й. С. М. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК не е налице. Тезата на касаторката, че логически необосновано и напълно абсурдно да се обосновава правилност на съдебен акт с твърдения за извършено термовизионно изследване на двустранно отворената вертикална канализационна тръба на сградата, към която се включват отделните канализационни системи на отделните етажи и да се представя мотивен анализ и да се обосновава мотивен извод, че теча в средата на тавана на избеното помещение на ищцата, намиращ се под сифона на банята на ответницата, е от общата вертикална канализационна тръба на сградата, неминаваща през средата на банята на ответницата и средата на мазата на ищцата, не може да бъде изведена единствено от мотивите на въззивното решение, без анализ на събраните по делото доказателства.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка дали въззивното решение съответства на практиката на ВКС по решение № 27 от 2.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г., IV гр.о., решение № 97 от 2.05.2019 г. по гр.д. № 3457/2018 г., IV гр.о. и решение № 9 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 3700/2013 г., I гр.о., явяващи се израз на трайната практика на ВКС по приложението на чл.12 и чл.235 ГПК, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тя за установени, а други за неосъществени. Посочената проверка е обусловена от липса на конкретни мотиви във въззивното решение на посочените във въззивната жалба на ищцата доводи относно приетия по делото констативен протокол за извършена проверка с термокамера, за липсата на данни за използваната техника при проверката и относно изискванията при изпитване на водопроводи, както и доводите относно констатациите на вещото лице С..
С изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 5.02.2020 г., постановено по гр.д. № 516 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
Указва на Й. С. М. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|