3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.409 София, 28.05.2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.дело № 322/2011 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 410 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 349 от 03.02.2011 г. по ч.гр.д. № 6/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 08.11.2010 г. по гр.д. № 1829/2010 г. на Асеновградския районен съд, І-ви състав. С последното е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника [фирма], [населено място] за сумата 21 131.03 лв. главница и 2 808.43 лв. мораторна лихва за периода 31.07.2009 г. – 01.11.2010 г. Частният жалбоподател поддържа, че незаконосъобразно с обжалвания съдебен акт е прието, че не са били изпълнени изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за посочване на обстоятелствата, от които произтича вземането. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по въпросите за редовността на заявлението в заповедното производство. Ответната страна по частната касационна жалба [фирма] не е подала писмен отговор по реда и в срока по чл.276 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По допустимостта на касационното обжалване ВКС, II т.о., приема следното: С обжалваното определение въззивната инстанция споделила изводите на първостепенния съд, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, към които препраща разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК, тъй като обстоятелствата, от които произтича вземането, не са били изяснени и от тях не може да се направи извод за източника на вземането, нито за датата на изискуемостта на задължението. Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на делото, а същевременно са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 126 от 15.02.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., ІІ т.о.; определение № 139 от 05.03.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 41/2009 г. ІІ т.о. и определение № 152 от 12.03.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 496/2008 г., ІІ т.о. и в други съдебни актове, постановени по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК редовността на заявлението е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за издаване на заповед за парично изпълнение. Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Следователно заявителят трябва да посочи фактическите обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Законосъобразно в тази връзка въззивният съд е приел, че заявителят следва да посочи какъв е източника на задължението - договор, неоснователно обогатяване или друг. Съдебният състав обаче не е съобразил, че такова уточнение е направено в т. 9 от заявлението. Частният жалбоподател изрично е заявил, че посочената главница в размер на 21 131.03 лв. е за извършена доставка на стоки по фактура № [ЕГН]/16.06.2009 г., а лихвата за забава се претендира в размер на 2 808.43 лв. за периода 31.03.2009 г. - 01.11.2010 г. Изложените обстоятелства индивидуализират в достатъчна степен вземането на жалбоподателя както по основание, така и по размер, което позволява да се приеме, че направеният от въззивния съд извод за нередовност на заявлението е незаконосъобразен. В тази връзка следва да се изтъкне, че не съставлява нередовност на заявлението липсата на посочен падеж на задължението, доколкото той подлежи на установяване при спор, че периодът на забавата е различен от посочения в заявлението. По тези съображения съставът на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че подаденото от настоящия жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение е редовно според изискванията на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, което налага обжалваното въззивно определение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени разпореждането на Асеновградския районен съд и се издаде исканата заповед за изпълнение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9138 от 18.06.2010 г. по ч.гр.д. № 4104/2010 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯВА определение № 349 от 03.02.2011 г. по ч.гр.д. № 6/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и разпореждане от 08.11.2010 г. по гр.д. № 1829/2010 г. на Асеновградския районен съд, І-ви състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ по заявление на [фирма] по чл. 410 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място] за сумата 21 131.03 лв. като цена на стока, доставена по фактура № [ЕГН]/16.06.2009 г., за сумата 2 808.43 лв. - мораторна лихва за периода 31.03.2009 г. - 01.11.2010 г. и за сумата 1 737 лв. - разноски по делото. ВРЪЩА делото на Асеновградския районен съд, І-ви състав за изготвяне на заповедта за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: