Р Е Ш Е Н И Е № 542 София, 12 декември2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1724 по описа за 2012 година. Осъденият С. В. Т. е направил искане за възобновяване на нохд № 468/11 г. на Районния съд – гр. Сливен, като претендира да са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.1-3 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от защитата на осъдения – адвокат П. Н.. Т. Д. Т. – участвал в производството като частен обвинител и граждански ищец, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От името на същия е постъпило писмено становище за неоснователност на искането на Т.. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира да са налице основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 468/11 г. СРС, за деяние, извършено на 10.06.2010 г., осъдил подс.Т. на основание чл.128, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години, както и на основание чл.45 ЗЗД да заплати на Т. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, дължима ведно със законната лихва от 10.06.2010 г. до окончателното й изплащане. С решение № 38 от 29.03.2012 г. по внохд № 103/12 г. Окръжният съд – гр. Сливен потвърдил изцяло посочената присъда на СРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. Съгласно чл.426 НПК доколкото в глава 33 от НПК – „Възобновяване на наказателни дела”, няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство. Очевидно в цитираната глава на НПК не се съдържат правила относно съдържанието на искането за възобновяване, което осъденият има право да направи на основание чл.420, ал.2 НПК, какъвто е настоящият случай, както и такива относно пределите на проверката, осъществявана от касационния съд. Поради това, свързано с конкретния случай, приложение намират правилата по чл.347, ал.1 и чл.351, ал.1 и 3 НПК, при съобразяване на специфичността на производството по реда на глава 33 от НПК, най-вече това, че в това производство, на проверка подлежат влезли в сила съдебни актове. Пределите на проверката, осъществявана от ВКС, в производството по глава 33 от НПК зависят от волята на правоимащия. ВКС няма право на служебна проверка. Тези предели се очертават от искателя, чрез посочване на основанията, чието наличие се претендира и на данните в тяхна подкрепа. В искането за възобновяване осъденият следва да посочи присъдата, решението и частта, която се оспорва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави. Трябва да се посочи, че чл.422, ал.1, т.5 НПК няма предвид всички случаи на нарушения по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК, а само тези, които се характеризират като „съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК”. Последното има значение за обема на данните, които следва да бъдат ангажирани в искането, в което трябва да намерят място и данните, указващи на наличието на това изискване на закона. Що се отнася до искането, то неговата детайлност трябва да държи сметка за правомощията на касационния съд, предоставени му с правилата по чл.425 НПК. Искането за възобновяване по реда на чл.420, ал.2 НПК може да се реализира в срока, указан в чл.421, ал.3 НПК – шест месеца от влизане в сила на съответния съдебен акт, който срок е преклузивен. Тук е мястото да се каже, че в шест месечния срок по чл.421, ал.3 НПК осъденият може да направи искане за възобновяване, да допълни искането си, както в частта, относно претендираните от него касационни основания, така и в частта, относно данните в тяхна подкрепа. Допълнението по реда на чл.426, във връзка с чл.351, ал.3 НПК обаче, следва да бъде направено до даване ход на делото. От друга страна, когато се иска възобновяване на наказателно дело, по което са постановени съдебни актове от първата и втората инстанции, следва да се държи сметка за това, че на проверка по реда на глава 33 от НПК подлежи въззивния съдебен акт, респ. дейността на контролната инстанция. С искането обобщено се твърди, че обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК са останали неизяснени, както от РП (районна прокуратура) Сливен, така и от първоинстанционния и въззивния съд (л.2), като са изложени съображения, пунктуално обособени в тринадесет точки. В последната си част, искането е буквален препис на допълнението към въззивната жалба на подсъдимия (л.18-22). Всички съображения са насочени срещу дейността на първостепенния съд по оценката на доказателствата и техните източници, както и относно пълнотата на мотивите на присъдата на СРС. Липсват съображения относно дейността на въззивния съд, освен декларативно заявената неизясненост на делото от фактическа страна. Преповтарянето на доводите от коментираното по-горе допълнение, указва, че осъденият не възприема решението на СОС било защото липсва отговор на поставените пред него възражения, било защото е несъгласен с дадения им отговор. 1. Възраженията са получили отговор и не е налице нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Мотивите на въззивното решение не дават основание да се приеме, че поставените на вниманието му възражения срещу присъдата на СРС са били пренебрегнати и не са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Всички възражения, развити в допълнението към въззивната жалба, са получили отговор. От изложените в мотивите на решението (л.30-33) съображения е видно, че отделните възражения са анализирани внимателно, свързано със събраните по делото доказателства, като ясно са посочени основанията поради които всяко едно от тях е преценено като неоснователно. 2.Декларативно заявеното несъгласие с отговорите на СОС, не може да предопредели служебна проверка от страна на касационния съд. Изложените в мотивите на въззивното решение съображения, не се оспорват. В искането липсват данни в подкрепа на претенцията за допуснати от СОС нарушения на чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК, а допълнения към искането не са постъпили. Ползвания от осъдения и защитата му подход предпоставят извършването на служебна проверка от страна на ВКС, на каквато, обаче, той няма право. Изложеното предопределя извод за отсъствието на основания за възобновяване, поради което искането на осъдения Т. следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. Т. за възобновяване на внохд № 103/12 г. на Окръжния съд – гр. Сливен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: