1 Р Е Ш Е Н И Е № 553 София, 29.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември двехиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 629/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Т. С. ЕГН [ЕГН], жив. Х., [улица] чрез процесуален представител адвокат М. Г. против въззивно решение на Х. окръжен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав № 418/12.01.2009 г. по гр. д. № 423/2008 г. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от М. Т. С. ЕГН [ЕГН], живуща[населено място] против А. Николова Г. ЕГН [ЕГН]¸ живуща[населено място] обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 25, ал. 1 ЗНасл за обявяване за нищожно поради липса на форма, липса на съгласие и нарушение на закона на саморъчно завещание на Г. Ж. Г., б. ж. на[населено място] с дата 14.11.1975 г., обявено с протокол от 23.10.2000 г. на съдия по вписвания при Районен съд-Хасково; иск с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ вр. чл. 90а ЗНасл, затова че М. Т. С. е собственик на ½ идеална част от 1/8 идеална част от възстановени имоти, оставени в наследство на Г. Ж. Г., описани с диспозива на въззивното решение и иск с правно основание чл. 30 ЗНасл за намаляване на саморъчно завещание на Г. Ж. Г., обявено с протокол от 23.10.2000 г. на съдия по вписвания при Районен съд-Хасково в размер на запазената 1/3 идеална част и за възстановяването й до този размер с присъждане на разноски. С жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация А. Николова Г. не е изразила становище по жалбата. С определение № 860/15.07.2009 г. по гр. д. № 629/2009 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /съгласно уточнението по т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г., ВКС, ОСГТК погрешно е посочено основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ с оглед твърдението на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по следните въпроси: по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по процесуалноправния въпрос относно доказателствената тежест на приетата от съда съдебно-графологическа експертиза, на която е основано решението; по иска с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ по материалноправния въпрос по приложението на чл. 90а ЗНасл по отношение на земеделски земи и гори, които към момента на смъртта на завещателя не са възстановени с решение на П. комисия и по иска с правно основание чл. 30 ЗНасл по въпросите: наследникът на завещателя-низходящ следва ли да е приел наследството по опис съгласно чл. 30, ал. 2 ЗНасл, когато упражнява правата си спрямо лице, което не е наследник по закон, а е наследник по общо завещание; от кой момент започва да тече петгодишния срок за предявяване на иска по чл. 30 ЗНасл. Отговори на поставените въпроси: Относно доказателствената тежест на приетата от въззивния съд съдебно-графологическа експертиза: Заключението на вещото лице е доказателствено средство, което служи на съда за разкриване истината по делото. Съдът не е обвързан със заключението на вещото лице. Съдът обсъжда заключението на вещото лице наред с всички събрани по делото доказателства и го преценява заедно с установените по делото факти по свое вътрешно убеждение. При положение, че съдът е анализирал експертното заключение съпоставено с данните от целия доказателствен материал не може да се приеме, че при преценка на доказателствата са допуснати нарушения на процесуалния закон и че изводите са изградени на предположения /Р. № 622/4.08.2006 г. по гр. д. № 298/2005 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 417/6.06.2005 г. по гр. д. № 90/2005 г., ВКС, І г. о./. Относно приложението на чл. 90а ЗНасл по отношение на земеделски земи и гори, които към момента на смъртта на завещателя не са били възстановени с решение на П. комисия: Завещателят може да извърши разпореждане с имущество, което притежава към момента на съставяне на завещанието, както и с това, което ще придобие до смъртта си, но не и с имущество, собствеността върху което ще бъде възстановена след смъртта му. С приемане на ограничителната норма на чл. 90а ЗНасл с § 7 ЗИД на ЗНасл /ДВ, бр. 60/24.07.1992 г./ законодателно е извършена реформа в наследственото право със създаване на специални правила за наследяване на реституирани имоти. Ако завещанието е съставено след одържавяването на имота, собствеността върху който впоследствие се възстановява, завещанието няма действие за този имот, тъй като завещателят не е могъл да предвиди, че в бъдеще този имот ще бъде реституиран. Приложното поле на нормата на чл. 90 ЗНасл е свързано с времето на съставяне на завещанието – преди или след одържавяване на имотите. Законодателят придава правна релевантност на този факт, като се ръководи от предполагаема липса на воля завещателят да се разпорежда с отнети му имоти преди тяхното реституиране. Щом завещанието е съставено след внасяне на земите в ТКЗС и при възстановяването на собствеността им завещателят вече е бил починал, направеното завещателно разпореждане по отношение на тези имоти не се зачита. Разпоредбата на чл. 90а ЗНасл се прилага относно завещателно разпореждане със земеделски имот, чиято собственост не е възстановена към момента на смъртта на завещателя /Р. № 422/20.10.1998 г. по гр. д № 252/98 г., ВКС, 5-чл. с-в; Р.139/20.03.2002 г. по гр. д. № 523/2001 г., ВКС, І г. о.; Р. № 202/4.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г., ВКС, І г. г.; Р. № 29/2.02.2004 г. по гр. д. № 567/2003 г., ВКС, І г. о.; Р. № 422-А/28.06.2004 г. по гр. д. № 843/2003 г., ВКС, І г. о.; Р. № 716/13.06.2006 г. по гр. д. № 360/2005 г., ВКС, VІ г. о./. Относно иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл: Във връзка с иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл с ТР № 1 от 4.02.2005 г. по т. гр. д. № 1/2005 г., ВКС, ОСГК е обявена за изгубила сила, като неадекватна на променената социална и правна действителност т. 15 от ППлВС № 4/64 г., с която е обосновано разбирането, че не е необходимо приемане на наследството по опис от наследника със запазена част като условие за упражняване правото му по чл. 30, ал. 1 ЗНасл спрямо всички лица, посочени в чл. 5 – 10 ЗНасл. Когато заветникът не е наследник по закон възстановяване на запазена част на наследник по закон се допуска, ако последният е заявил изрично, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен от районния съдия. От кой момент започва да тече давностният срок за предявяване на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл: Както приемането на наследството, така и искането за възстановяване на накърнена запазена част касаят вземания и имуществени права. Въпреки липса на изрична законова разпоредба за давностен срок за приемане на наследството по аналогия на чл. 110 ЗЗД следва да се приеме, че за приемане на наследството е приложим общия петгодишен давностен срок. Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява също с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от датата на откриване на наследството, а за завещанията – от момента, в който заветникът упражни своите права по завещанието, а упражняването на правата по завещанието следва да се извърши в петгодишен срок от датата на откриване на наследството /ППлВС № 7/28.11.1973 г.; Р. № 586 А/14.07.1986 г. по гр. д. № 249/86 г., ВС, І г. о.; Р. № 922/7.04.1972 г. по гр. д. № 393/72 г., ВС, І г. о./. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение взе предвид следното: Наследодателката на страните Г. Ж. Г., дъщеря на общия наследодател Ж. Д. К. е починала на 7.12.1999 г., като вдовица. Ищцата М. Т. С. е нейна дъщеря, а ответницата А. Николова Г. е снаха на наследодателката-съпруга на починал преди нея син Г. Т. Г.-на 27.05.1989 г. М. Т. С. е предявила против А. Николова Г. три обективно съединени иска. Основният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД - за обявяване за нищожно универсално саморъчно завещание на Г. Ж. Г. в полза на А. Николова Г., поради нарушение на закона, поради липса на съгласие и липса на форма. При положение, че първият иск се отхвърли като неоснователен като евентуален с него е съединен с основния установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ - да се приеме за установено, че ищцата е собственик на ½ идеална част от притежаваната от наследодателката 1/8 идеална част от земеделските имоти, описани в исковата молба, тъй като завещанието няма действие по отношение на тях на основание чл. 90а ЗНасл. В условие на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 30 ЗНасл-за намаляване на универсалното саморъчно с дата 14.11.1975 г., направено от Г. Ж. Г. до размер на запазената й 1/3 идеална част и да се възстанови в нейна полза тази запазена част от останалото в наследството имущество на този наследодател. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД: Саморъчното завещание е валидно, ако е написано лично и на ръка от завещателя, ако е датирано и ако е подписано саморъчно от завещателя. Посочените изисквания за валидност следва да са кумулативно налице. Завещанието е частен документ по смисъла на чл. 144 ГПК/отм./. Когато се оспорва истинността /автентичност и съдържание/ на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила по делото и се ползва от него /чл. 154, ал. 3, изр. 2 ГПК/отм./. В случая ищцата е оспорила саморъчното завещание на Г. Ж. Г. с твърдението, че завещанието не е написано и подписано от завещателя. Ответницата е заявила, че ще се ползва от завещанието и в доказателствената тежест по чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ на ответницата е да установи, че завещанието е написано и подписано от завещателя. По делото е представен сравнителен материал, допуснато е и е прието заключение на вещо лице-графолог по назначена от въззивната инстанция съдебно-графологическа експертиза. Заключението на вещото лице-графолог, че процесното саморъчно завещание е написано и подписано от Г. Ж. Г. е категорично. Заключението на вещото лице е преценено от съда в съвкупност с показанията на свидетелките Г. и Т. относно вписванията в тефтерче с рецепти /част от представения по делото сравнителен материал/. При тези данни съдът е приел за установено, че саморъчното завещание е валидно. На това основание искът с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Въззивното решение е правилно. Правният извод, че процесното саморъчно завещание е истинско /авторство и съдържание/ съдът е изградил въз основа категоричното заключение на вещото лице-специалист графолог, съобразно събрания по делото доказателствен материал, представен във връзка с поставената на вещото лице задача. По евентуално съединените искове: С установителния иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ се претендира да се установи, че саморъчното завещание няма действие по отношение на земеделските земи, описани в исковата молба съгласно чл. 90а ЗНасл, тъй като завещанието е съставено след обобществяването им в ТКЗС и при възстановяване на собствеността им с решение на поземлена завещателят е бил починал. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че саморъчното завещание е произвело действие в полза на универсалния правоприемник по отношение на всички земеделски земи, описани в исковата молба, като е обосновал извода си[населено място] № 4 на КС от 1996 г./ДВ, бр. 21 от 1996 г./, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 90а ЗНасл в частта, с която е прието, че завещание, съставено след включване в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти и на т. 3 ТР № 1/18.05.2004 г., ВКС, ОСГК. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, както и в противоречие с посочената по-горе съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 90а ЗНасл за земеделски земи и гори, относно които към момента на смъртта на завещателя не е било постановено решение на П. комисия за възстановяване на собствеността им. По този иск въззивното решение следва да се отмени и на основание чл. 292, ал. 2 и ал. 3 ГПК ВКС следва да се произнесе по същество на спора, като уважи иска за процесните имоти, правото на възстановяване на собствеността върху които е признато след смъртта на завещателя. Съгласно чл. 90а ЗНасл и посочената по-горе съдебна практика завещателят може да извърши разпореждане само с това имущество, което притежава към момента на съставяне на завещанието, както и с това имущество, което ще придобие до смъртта си, но той не може да се разпорежда с имущество, правото на собственост върху което е признато за установено след неговата смърт. Предмет на иска са земеделски земи и гори, възстановени с план за земеразделяне, респ. с план за гороразделяне с 4 решения на ПК, на наследниците на общия наследодател на страните Ж. Д. К.: решение № 38-70/14.06.1999 г.; решение № 36103/2.12.1999 г.; решение № 36-36/14.08.2000 г. и решение № 36103/16.09.2000 г. Завещателят Г. Ж. Г. е един от наследниците на общия наследодател и е починала на 7.12.1999 г. Към тази дата са били постановени само първите 2 решения на ПК. След смъртта й ПК е постановила останалите 2 решения, с които на наследниците на общия наследодател е възстановена собствеността на нива с площ 66.699 дка в местността „К. Т.”- имот № 134026 по плана за земеразделяне /решение № 36103/16.09.2000 г. и скица № 518/3.01.2008 г. на поземлен имот № 77195.134.26/; нива с площ 12.000 дка в местността „Г.”- имот № 139035 по плана за земеразделяне /решение № 36103/16.09.2000 г. и скица № 519/3.01.2008 г. на поземлен имот № 77195.35/ и залесена горска територия с площ 7.000 дка в местността „Сюлекли”-имот № 503003 по картата на възстановената собственост /решение № 36-36/14.08.2000 г. и скица № 520/3.01.2008 г. на поземлен имот № 77195.503.3/. За тези имоти съгласно чл. 90а ЗНасл саморъчното завещание няма действие. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи за посочените имоти, като се приеме за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от притежаваната от наследодателката Г. Ж. 1/8 идеална част съгласно удостоверение за наследници от наследството на общия наследодател Ж. Д. К., починал на 27.01.2969 г./л. 22 от гр. д. № 48/2008 г. на ХРС/ и на 1/16 идеална част от тези имоти. По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл: Въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че ищцата в качеството на законен наследник на завещателя–дъщеря на Г. Ж. Г. не е приела наследството по опис съгласно императивното изискване на чл. 30, ал. 2 ЗНасл, упражнявайки правото си на запазена част по отношение на ответницата, която не е наследник по закон на Г. Ж. Г.. На второ място, съдът е приел, че ответницата е упражнила правата си по саморъчното завещание с факта на обявяване на завещанието от съдия по вписванията /на 23.10.2000 г./ и че петгодишният давностен срок за предявяване на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл към момента на подаване на исковата молба в съда /14.01.2008 г./ е бил изтекъл. Решението е правилно. Когато заветникът не е наследник по закон, възстановяване на запазена част на наследник по закон се допуска, ако последният е заявил изрично, че приема наследството по опис и такъв опис е бил съставен от районния съд. Такъв е процесният случай. Ищцата е наследник по закон на своята майка Г. Ж. Г., призована е към наследяване и е приела наследството. Приемането на наследството е следвало да се извърши по опис, защото правото по чл. 30, ал. 1 ЗНасл е упражнено спрямо ответницата, която не е наследник по закон, а е универсален правоприемник на Г. Ж. Г. по завещание /чл. 30, ал. 2 ЗНасл/-Р. № 1304/20.12.1991 г. по гр. д. № 1081/91 г., ВС, І г. о./. Искът по чл. 30, ал. 1 ЗНасл следва да се предяви в определен срок. При направено от ответницата възражение за изтекла погасителна давност въззивният съд правилно е уважил възражението, като се е позовал на ППлВС № 7/73 г. и е посочил, че началният момент на давностния срок е датата на обявяване на саморъчното завещание от нотариуса /в случая 12.12.2000 г./. Към датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2008 г. петгодишният давностен срок е бил изтекъл и правото на ищцата да иска намаляване на завещателното разпореждане до размер на запазената й част е било погасено. С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на сумата 383.00 лв. за всички инстанции. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на ОС-Хасково № 418/12.01.2009 г., постановено по гр. д. № 423/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Т. С. ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] против А. Николова Г. ЕГН [ЕГН],[населено място], ж. к. „О. 1”, бл. 119, вх. Г, ап. 69 иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че М. Т. С. е собственик на ½ идеална част от 1/8 идеална част от описаните в т. 5, т. 6 и т. 7 от исковата молба възстановени недвижими имоти, оставени в наследство на Г. Ж. Г., б. ж. на [населено място], вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Николова Г. ЕГН [ЕГН],[населено място], кв. „О.”, бл. № 119, вх. Г, ет. 3, ап. 69, че М. Т. С. ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] е собственик на 1/16 идеална част от нива с площ 66.699 дка в местността „К. Т.”-имот № 134026 по плана за земеразделяне-решение № 36103/16.09.2000 г. и поземлен имот № 77195.134.26 по скица № 518/3.01.2008 г.; нива с площ 12.000 дка в местността „Г.”-имот № 139035 по плана за земеразделяне-решение № 36103/16.09.2000 г. и поземлен имот № 77195.35 по скица № 519/3.01.2008 г. и залесена горска територия с площ 7.000 дка в местността „Сюлекли”-имот № 503003 по картата на възстановената собственост-решение № 36-36/14.08.2000 г. и поземлен имот № 77195.503.3 по скица № 520/3.01.2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА А. Николова Г. ЕГН [ЕГН],[населено място], кв. „О.”, бл. № 119, вх. Г, ет. 3, ап. 69 да заплати на М. Т. С. ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] сумата 383.00 лв. разноски по делото за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: