О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 511 гр. София,17.08.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2156 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД срещу решение №1625 от 02.07.2019 г. по в.т.д.№703/2019 г. на САС. С обжалваното решение след отмяна на решение от 09.11.2018 г. по т.д.№6777/16 г. на СГС: е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.95б, ал.1, вр. чл.3, ал.1, т.5 от ЗАПСП спрямо К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД, че Т. И. Т. е автор на купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“; К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД са осъдени на основание чл.95б, ал.1, т.2 от ЗАПСП да преустановят неправомерното използване на произведението купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“; на основание чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД са осъдени да разгласят за тяхна сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника – вестник „Стандарт” и вестник „Сега”, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от Българска национална телевизия в часовия диапазон между 16.00 и 21.00 часа; на основание чл.95 от ЗАПСП К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на Т. И. Т. следните суми: сумата 12 500 лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди от ползването на купол и парапети, част от ротонда и пасарели към нея в обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“ без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в [населено място], сумата 12 500 лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди от ползването на купол и парапети, част от ротонда и пасарели към нея в обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“ без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в жилищен комплекс Belle Rose – Дъбовете, [населено място], кв.Манастирски ливади, ул.Нилс Бор, сумата 12 500 лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за ползването на купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“ без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в парк „Росенец“ и сумата от 12 500 лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за ползването на купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в [населено място], като е разпределена и отговорността за разноските пред първата инстанция. В жалбата са излагат съображения, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е изследвал противоречията между събраните доказателства, в частност между заключенията на изслушаните и приети експертизи, като не е изложи мотиви защо кредитира дадено заключение. Посочва се, че съдът е приел за установени факти, за които не са дадени указания, че подлежат на доказване, а от друга страна е приел за безспорни факти, по които има спор между страните и за които не са събирани доказателства, като не е разгледал и направените от ответниците възражения. Навеждат се доводи, че в противоречие със събрания доказателствен материал въззивният съд е приел, че куполът и парапетите на процесната ротонда представляват отделно, самостоятелно и завършено произведение на изобразителното изкуство – скулптура и че ищецът е автор на процесния обект, още повече че куполът и парапетите към ротондата представляват творческа идея, която датира от векове. Сочи се, че ответниците притежават авторско право върху одобрените архитектурни проекти и реализираните въз основа на тях произведения на архитектурата в процесния хотелски комплекс, вкл. върху процесната ротонда, като не е установено и възпроизвеждане на това произведение на архитектурата в последващите произведения в [населено място] и в парк Росенец. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа наличието на вероятна недопустимост, евентуално очевидна неправилност на решението, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд да формира правните си изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото и след обсъждане на релевантните възражения. 1.1. Може ли въззивният съд да приеме за безспорни такива обстоятелства, за които страните не са постигнал и съгласие и по отношение на които не са приобщени доказателства. 1.2. Длъжен ли е въззивният съд, когато приеме за безспорни обстоятелства, които първоинстанционният съд е квалифицирал като спорни, да докладва на страните тази промяна. 1.3. Може ли въззивният съд да промени подлежащите на доказване факти и ако го направи, следва ли да даде изрични указания във връзка с доказателствената тежест. 2. Допустимо ли е въззивният съд при преценка на събраните по делото доказателства и в частност при кредитиране на експертиза, при наличие на приети по делото две противоречиви експертизи да не обоснове защо кредитира едното, а не другото заключение. 3. Може ли съдът да кредитира заключение на вещо лице, което не се основава на установими специални знания, а върху общи твърдения, без да го обсъди с другите доказателства по делото. 3.1. Допустимо ли е вещо лице да състави експертиза, в която не се посочват правилата – научни, от областта на занаятите, изкуствата или житейски, върху които вещото лице изгражда своето заключение. 3.2. Може ли заключението на вещото лице да почива на предположения, а не върху обективно установените по делото факти. 4. Допустимо ли е вещото лице по своя инициатива да предприеме действия по събиране на доказателства, които не са присъединени към делото. 4.1. Необосновано ли е експертно заключение, което стъпва върху частни документи и твърдения за настъпили факти, които не са събрани по реда на ГПК, а са представени от една от страните за целите на изготвяне на експертизата. 5. Допустимо ли е вещото лице да дава отговор на въпрос, който не му е поставян. 5.1. Какъв е порокът на съдебния акт, който стъпва върху заключение на вещо лице по въпрос, който не е поставян на вещото лице. 6. Допустим ли е установителен иск /респективно осъдителен/ по отношение на част от произведение, която част не е относително обособена самостоятелно и не отговаря на общите условия за обект на авторско право, посочени в чл.3 от ЗАПСП, в т.ч. да е резултат на самостоятелна творческа дейност. 6.1. До каква степен следва да е налице обособеност на частта от произведението, за да е допустим съответния иск и по какви критерии се преценява обособеността на част от произведението – това са само частите, дефинирани от физическите характеристики на обекта на авторско право или частите, дефинирани от интелектуалните, творческо - художествени и естетически характеристики на обекта, или това са критерии, които изискват кумулативно наличие на двете посочени характеристики едновременно или алтернативно на която и да е от тези характеристики. 6.2. При преценката за неделимост на произведението, част, от което е предмет на искова претенция за самостоятелно авторско право, следва ли да се държи сметка за неделимост на произведението от художествено-естетическа и композиционна гледна точка или от веществено конструктивна гледна точка и евентуално да се държи сметка, че при механично разделяне на произведението на части, то ще се разруши в тези аспекти, вкл. композиционно. 6.3. Може ли да се предяви установителен иск за част от неделимо произведение. 6.4. Как следва да се квалифицира спорното право по отношение на част от този обект на авторско право – само като иск по чл.3, ал.1, т.5 от ЗАПСП или като иск по чл.3, ал.3, вр. чл.3, ал.1, т.6 от ЗАПСП, при положение, че ищецът в исковата молба е заявил, че търси защита по отношение на част от друго произведение. 7. Императивна ли е нормата на чл.12, ал.2 от ЗАПСП и налице ли е законова презумпция в посочената разпоредба, че лицето създало архитектурния проект, е автор на произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта. 7.1. Допуснал ли е нарушение въззивният съд, като е оставил без приложение императивна материалноправна норма. 8. В хипотезата на чл.12, ал.2 от ЗАПСП кой проект се има предвид, че е реализиран – само проектът по част архитектура или целият инвестиционен проект или съвкупността от всички възможни проекти, скици, ескизи, макети и др., послужили за построяване на произведението на архитектурата. 8.1. Доколкото художествените детайли по фасадата или по покрива на произведението на архитектурата се изпълняват по художествен проект, развиващи или детайлизиращи проекта по част архитектура, то този художествен проект счита ли се за част от реализирания проект по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗАПСП. 8.2. Ако визираният художествен проект е част от реализирания проект, може ли да се приеме, че този проект има самостоятелно значение като отделен обект на защита на авторското право, доколкото художественият проект е производен и доразвива или детайлизира архитектурния проект. 8.3. В случая художественият проект следва ли да отговаря на изискванията за минимално ниво на творчество, необходимо за защита на авторското право – да е резултат от творческа работа, в който е въплътена оригинална художествена идея и/или да е приложим на практика. 8.4. Нормата на чл.12, ал.2 от ЗАПСП специална ли е по отношение нормата на чл.8, ал.1 от ЗАПСП. 8.5. Нормата на чл.12, ал.2 от ЗАПСП създава ли в полза на автора на реализирания архитектурен обект самостоятелно право върху цялото произведение, независимо, че в създаването на това произведение са участвали и други лица. 8.6. При евентуална липса на правилото на чл.12, ал.2 от ЗАПСП това правило може ли да се изведе по аналогия от правилото на чл.10 от ЗАПСП или от други разпоредби на закона – че авторските права върху сборно произведение принадлежат на лицето, организирало издаването на произведението. 8.7. В този случай лицата, създали художествено произведение, което е трайно прикрепено към произведението на архитектурата, губят ли своите авторски права върху инкорпорираното произведение или ги запазват. 8.8. В този случай авторското право върху реализираното произведение на архитектурата, принадлежащо на лицето, създало архитектурния проект, негово изключително право ли е спрямо авторските права на ползване, които имат лицата, чиито произведения са включени в реализираното произведение на архитектурата. 8.9. Авторите на художествените произведения, включени в реализираната сграда, могат ли да се противопоставят на автора на архитектурния проект да ползва сградата, която е построена по негови проекти. 9. Доколкото може да се приеме, че искът по отношение на самостоятелно художествено произведение – скулптурна пластика, станала част от произведение на архитектурата, е допустимо, как се доказва авторството на художественото произведение, станало съставна част от друго произведение. 9.1. Авторът на пластиката следва ли да доказва участието си в проектирането на произведението на архитектурата. 9.2. Налице ли законова презумпция за авторство върху произведение на скулптура по отношение на лицето, създало проект за изработването му под формата на двумерни или триизмерни изображения, без да е налице пряко участие на това лице във физическата изработка на скулптурната пластика. 9.3. Авторът на пластиките следва ли да доказва участие във физическото построяване на скулптурата. 9.4. Може ли да се създава пластика, без, авторът да участва в изработването пряко с ръцете си или поне да е изработил цялостен подробен макет на произведението, по който то да може да бъде реализирано от трети лица, без допълнителна намеса на заявения автор. 9.5. Може ли авторството да се доказва само с експертиза, без да са налице макети или подготвителни скици, за които да се установи, че са възпроизведени в триизмерен модел или произведение, включено в произведение на архитектурата. 9.6. Авторът на художествено произведение – пластика, станало съставна част от друго произведение следва ли да доказва авторството си върху т.нар. подготвителни скици, послужили според него за реализиране на произведението. 9.7. При наличие на преки доказателства за авторството на архитекта, авторството на скулптура може ли ад се доказва с косвени доказателства. 10. Кой носи доказателствена тежест при оспорване на частен диспозитивен документ. 10.1. Възможно ли е частен диспозитивен документ да обори доказателствената сила на официален свидетелстващ документ, когато частният документ /договор/ не е придружен от доказателства за изпълнението му. 10.2. Допустимо ли е съдът да кредитира оспорен частен диспозитивен документ по косвени свидетелски показания, които не установяват нито дата на подписване на документа, нито неговото съдържание. 10.3. Какво е правното значение на недатирани, неподписани изображения върху хартия /скици/, в които няма изразени писмени изявления. 11. Задължен ли е съдът при определяне размера на обезщетението при иск по чл.94 от ЗАПСП да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и имуществени вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя, вследствие на нарушението. По отношение на първа до пета група въпроси, въпрос 6.4, както и седма, девета, десета и единадесета група въпроси, се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а по отношение на останалите въпроси, както и евентуално по отношение на въпросите от втора и девета група – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация - Т. И. Т. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основните спорни обстоятелства в процеса са: 1. Дали куполът и парапетите на процесната ротонда и пасарели и към нея, които са част от обект - външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт – Слънчев Бряг“, представляват самостоятелно и отделно произведение на изобразителното изкуство, в частност скулптура, по смисъла на чл. 12 ал. 1 от ЗАПСП, респективно годен самостоятелен обект на авторско право. 2. Авторството на ищеца върху същия и 3. Налице ли е използване на това художествено произведение от двамата ответници без съгласието на ищеца в останалите четири обекта, проектирани от ответниците в [населено място], в [населено място], в [населено място] и в парк Росенец. Изложил е съображения, че за установяване естеството на купола и парапетите на процесната ротонда по делото са изслушани заключения на единична и тройна СТЕ, като в заключението на единичната експертиза с вещо лице доц. арх. В. е посочено, че по естеството си ротондата е центрично съоръжение с кръгъл план, което завършва с купол, който е важна и неотменна част от цялото съоръжение, като куполите на ротондите могат да бъдат изградени от различен материал /тухли, бетон, камък, както и от метална конструкция, какъвто е куполът на процесната ротонда/, както и че основната роля на архитектурата е създаването на пространства за извява на изобразителното и на монументалното изкуство, които са най-близки помежду си - изложените в създаденото архитектурно пространство художествени произведения съществуват заедно с архитектурните в единство и синергия. Счел е, че вещото лице е формирало категоричното становище за интердисциплинарен характер на архитектурата, тъй като в същата неотменно присъстват изобразителното, монументалното и приложното изкуства, които изводи са потвърдени и в особеното мнение на вещото лице арх. П., като част от състава на тройната съдебно - техническа експертиза. Посочил е, че въпреки формираният от тройната съдебно - техническа експертиза извод, че процесното съоръжение „ротонда“ представлява единно, цялостно и неделимо произведение на архитектурата, обединяващо в единство отделни елементи, вещите лица са счели с категоричност, че художествените елементи в медальоните на купола и парапетите, както и самият купол биха могли да се отделят технически от ротондата и да съществуват самостоятелно. В този смисъл е намерил, че куполът и парапетите на процесната ротонда представляват отделно, самостоятелно и завършено произведение на изобразителното изкуство /скулптура/, което следва от относителната самостоятелност на обекта – купол, който, въпреки че представлява неотменна завършваща част на процесната ротонда и е иманентно свързан с нея в архитектурно и техническо отношение, би могъл да бъде отделен и да съществува самостоятелно като произведение на изкуството, изложено в друго пространство - парк, градина, двор, монтирано върху друга ротонда, беседка, павилион, или архитектурен обект - кула, сграда с идентични размери. Изразил е становище, че обстоятелството, че в настоящия случай куполът, предмет на спора, е технически свързан и представлява част от архитектурния проект за изграждане на цялостния комплекс, изработен от авторски колектив архитекти и е вписан идейно в цялостната художествена концепция за комплекса, не може да промени направения извод - горното следва от наличието на техническа възможност за промяна на проекта чрез предвиждане на друг вид купол на ротондата, без същото да промени нейното предназначение и роля в цялостния архитектурен замисъл на обекта, а и заключението на тройната съдебно - техническа експертиза, подписана с особено мнение разглежда ротондата като елемент от архитектурния проект, но предмет на делото са единствено куполът и парапетите на процесната ротонда, за които е установено по несъмнен начин, /от заключението на съдебно - художествената експертиза/, че не са детайлизирани в архитектурния проект, а са посочени като „купол по художествен детайл“. В този смисъл е достигнал до извод, че следва да кредитира заключението на вещите лица по тройната експертиза единствено по отношение наличието на техническа възможност за самостоятелно и отделно съществуване на купола и парапетите - въпреки, че показанията на свидетеля Р. /проектант, участвал в изготвянето на архитектурния проект/ установяват, че поставянето на купол върху колоните на ротондата е технически невъзможно без предварителна архитектурна подготовка – оразмеряване, посочване на радиус, диаметри, дебелина на тръбите и стабилизиране върху основите, това по естеството си е подготовка за монтиране на купола върху колоните на ротондата, която нито изключва характера му на самостоятелно художествено произведение, нито му придава характер на неделима част от архитектурния обект, тъй като не препятства техническата и естетическата възможност за неговото последващо демонтиране и поставяне на друго място. Установил е от представения по делото договор от 10.01.2004 г., че „Булимпекс” АД / посочен като възложител в архитектурния проект и собственик на хотелски комплекс „Хелена Ризорт - Слънчев бряг“/ е възложило на ЕТ „Астрея-Д. Т.”, представляван от съпругата на ищеца проектирането и частичното изпълнение на обекти от комплекс „Хелена Ризорт” в Курортен комплекс „Слънчев бряг“, описани подробно в приложение, представляващо неразделна част от договора, а именно: купол за големия басейн, часовници на часовниковата кула, ветропоказател и шпил, витражи за хотел Юг и витражи за хотел Север, като за автор на тези елементи от ротондата в приложението е посочен изрично скулпторът Т. И. Т.. Анализирайки в съвкупност приетите по делото гласни доказателства – вкл. и показанията на свидетелите П. и Ц., ведно с представените от ищеца скици и чертежи на процесната ротонда, както и заключението на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно - художествена експертиза с вещо лице В. Ц., въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин авторството на ищеца на процесните купол и парапети на ротондата, изградена в басейна на Хотелски комплекс „Хелена Ризорт“. Изложил е съображения, че посоченото заключение на СХЕ е формирало изводите си след запознаване и анализ на индивидуалния почерк на ищеца като скулптор, на уникалното му професионално и творческо въплъщение на разбирането за създаване на художествен и идеен проект и неговото фактическо материализиране, а заключението е изготвено след запознаване с цялостното творчество на ищеца и при съобразяване на обстоятелството, че процесният купол е включен в книга, издадена от ищеца, както и че за това произведение му е присъдена първа награда на международен конкурс в САЩ. Счел е, че по делото не са представени доказателства и наведени твърдения за възражение от страна на ответниците относно авторството на ищеца при издаването на книгата и участието в конкурса, а доводите на въззиваемите за произволност и необоснованост на това заключение, поради непосочване на използвания метод при изготвянето му се явяват неоснователни - вещото лице Ц. е скулптор, посочен като експерт по делото от Съюза на българските художници, предвид неговата несъмнена професионална компетентност, а естеството на заключението - за установяване на авторство върху художествено произведение, обосновава необходимостта от използване от страна на вещото лице натрупаните обширни познания, опит и лични професионални умения в областта на скулптурата, но априори изключва използването на конкретен научен метод, с оглед на което е намерил заключението за обективно и компетентно дадено, а авторството на ищеца върху процесните купол и парапети на ротонда, представляващи самостоятелно произведение на скулптурата – за доказано по несъмнен начин в процеса. Посочил е на следващо място, че обсъденото заключение на съдебно-художествената експертиза е формирало и категоричен извод, че е налице пълна идентичност между това авторско произведение и куполите на ротондите, проектирани от ответниците и изпълнени впоследствие съобразно тези проекти в [населено място], в [населено място], в [населено място] и в парк Росенец, а тъй като в процеса не са ангажирани доказателства относно предоставено на разрешение на автора за използване и възпроизвеждане от страна на ответниците на цялото или части от авторското произведение във всеки едни от четирите отделни обекта, предявените претенции с правно основание чл. 95б ал.1 т. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от ЗАПСП /за установяване на нарушението/, с правно основание чл.95б, ал.1, т. 2 от ЗАПСП /за преустановяване на нарушението чрез осъждане на ответниците да преустановят неправомерното използване на произведението купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“/ и с правно основание чл.95, ал.1, т.6 от ЗАПСП /за осъждане на ответниците да разгласят за тяхна сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в телевизионна организация с национално покритие в часови пояс между 18.00 ч. - 21.00 часа/ се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Изразил е становище, че като обусловени от главните, основателни се явяват и заявените като частични претенции с правно основание чл.94 от ЗАПС за осъждане на ответниците да заплатят при условията на солидарност обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението - от заключението на изслушаната по делото съдебно оценителна експертиза с вещо лице В. П. се установява, че размерът на авторското възнаграждение за всеки един от куполите на четирите отделни обекта възлиза на по 12 500 лв., до размера на която претенциите за претърпени имуществени вреди, във вид на пропуснати ползи от неполучено авторско възнаграждение се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Приел е и, че уважаването на главната претенция за установяване авторството на ищеца върху процесното художествено произведение десезира съда от задължението за разглеждане и произнасяне по предявената в съотношение на евентуалност претенция за установяване съавторството върху процесните куполи и парапети, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 95б, ал.1 ЗАПСП във вр. чл.8, ал.1 и ал.4 от ЗАПСП. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с ясно очертания от ищеца, чрез наведените фактически твърдения и отправеното до съда искане, предмет на делото – установяване на нарушението на твърдяното от ищеца негово авторско право върху самостоятелно произведение на изобразителното изкуство - купол и парапети /част от процесната ротонда/ и пасарели към ротондата, чрез използването от страна на ответниците на авторското произведение без разрешение на автора, като правната квалификация на спорното право, дадена от въззивния съд следва именно от тези твърдения, а не с оглед въведената от ответниците тяхна защитна теза. Предвид изложеното не се установяват твърденията на касаторите за произнасяне на въззивния съд по непредявен иск, респективно не се установява и вероятна недопустимост на въззивното решение, а касационно обжалване на това основание и по свързаните с посоченото основание шеста група въпроси /вкл. и по въпрос 6.4, отнасящ се до правилността на решението, предвид твърденията за неправилна квалификация на иска/, не може да бъде допуснато. Формулираните от касаторите първа група въпроси, по същество се свеждат до въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения. По този въпрос е формирана по реда на чл.290 от ГПК константната практика на ВКС, съгласно която, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди релевантните с оглед този предмет доводи и възражения на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. В отклонение от даденото разрешение, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че ответниците са проектирали жилищен комплекс Belle Rose – Дъбовете, [населено място], кв.Манастирски ливади, ул.Нилс Бор и обект в [населено място], което е мотивирало и съда на основание чл.95 от ЗАПСП да осъди К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД да заплатят солидарно на Т. И. Т. суми от по 12 500 лв., част от претенции в общ размер на по 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди от ползването на купол и парапети, част от ротонда и пасарели към нея в обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“ без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в [населено място] и в [населено място]. Посоченото обстоятелство обаче не е признато за безспорно в доклада на първоинстанционния съд, като признание от ответниците в тази насока не е заявявано, а напротив – налице е изрично оспорване, поддържано в хода на производствата и пред двете съдебни инстанции. В този смисъл решението на въззивния съд в посочената част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по уточнения от настоящата инстанция правен въпрос - за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения. В останалата част, решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след подробно и задълбочено произнасяне по всички останали, приети за релевантни от съда, възражения на страните, вкл. тези за оригиналност и самостоятелност на произведенията в [населено място] и в парк Росенец /съдът е приел, че е налице идентичност между авторското произведение и куполите на ротондите/, за липса на използване на произведението на ищеца и за авторството на приложените по делото скици /възприетото от съда становище за спечелване на конкурс от ищеца и за публикуването на процесния купол в издадена от ищеца книга, представлява единствено допълнителен, но не и решаващ довод за достигане до направения въз основа на всички доказателства по делото извод, че ищецът е автор на процесното произведение на изобразителното изкуство/. Действително възраженията на ответниците за приложение на чл.12, ал.2 от ЗАПСП не са обсъдени. С оглед очертания предмет на делото обаче, релевантни в случая са обстоятелствата дали куполът и парапетите, част от процесната ротонда и пасарелите към ротондата представляват самостоятелно художествено произведение, дали ищецът е негов автор и дали произведението е използвано от ответниците по твърдяния от ищеца начин, без разрешението на автора. В този смисъл разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗАПСП се явява ирелевантна за правния спор - без значение е на кого принадлежи авторското право върху вече реализирания архитектурен проект, а е правно значимо дали в последния, като траен обект на синтеза на архитектурата с други изкуства, може да бъде включено самостоятелно произведение на изобразителното изкуство, без разрешение на автора на това произведение и при липсата на някоя от лимитивно предвидените в закона хипотези на използване на дадено произведение без съгласие на автора му. Само при наличие на твърдения за съгласие на автора или на позволено от закона свободно използване, въпросите за съдържанието и обема на авторските права на различните автори, за евентуална налична колизия между тези права и нейното разрешаване, биха имали значение - тезата на ответниците, че включването на самостоятелно произведение на изобразителното изкуство в произведение на архитектурата, без съгласие на автора на художественото произведение, погасява авторското право на последния, не намира каквато и да е опора в ЗАПСП, а в частност и в разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗАПСП /а друг е и въпросът дали и при наличие на съгласие, това право се погасява или не/. Предвид изложеното, по първа, седма и осма група въпроси, касационно обжалване на решението в останалата му част не може да бъде допуснато. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по останалите въпроси. Въпросите от втора до пета група вкл. /свеждащи се до задължението на съда да прецени експертното заключение във връзка с другите доказателства по делото и да изведе мотиви защо приема или не експертизата/, се явяват обуславящи правната воля на съда, но същите са решени в съответствие с константната практика на ВКС. Съгласно тази практика съдът може, както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма, като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред и във връзка с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В случая въззивният съд е обсъдил в съвкупност единствено доказателствата, приети по делото по съответния ред, като е изложил конкретни и ясни съображения в мотивите на въззивното решение, защо и в коя част следва да бъдат кредитирани заключенията на вещите лица. От друга страна не се установява изготвяне на някое от заключенията въз основа на предположения или изготвянето им без обосновка на правилата, върху които са изградени, а така също не се установява в някое от заключенията да се съдържа отговор на въпрос, които не е зададен /в частност в СХЕ и в отговорите в съдебно заседание, вещото лице е посочило въз основа на кои аспекти на конкретните художествени произведения, чиято идентичност е изследвана, е счело, че ищецът е техен автор, а отговор на въпроса за авторството по необходимост следва, за да се даде и отговор на въпроса идентични ли са сравняваните произведения/. На следващо място, при постановяване на решението въззивният съд се е съобразил изцяло както с цитираната от касаторите практика на ВКС /решение№106 от 11.07.2012 г. по т.д.№769/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/, относно начина на определяне на обезщетението при иск по чл.94 от ЗАПСП /единадесети въпрос/, така и с практиката на ВКС /решение №31 от 09.03.2012 г. по гр.д.№502/2011 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, решение №841 от 19.01.2010 г. по гр.д.№3530/2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №1181 от 30.12.2008 г. по гр.д.№3537/2007 г. на ВКС, ГК, Трето отделение и мн.др., наличието на която практика изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по отношение на девети въпрос/, свързана с предмета на доказване, същността на доказването, видовете доказване, доказателства и доказателствени средства и разпределението на доказателствената тежест /девета и десета група въпроси/. Всъщност с посочените въпроси по същество не се твърди нарушение на правилата за определяне на обезщетението, нито на определянето от въззивния съд на предмета на доказване, възлагането на доказателствената тежест и т.н., а се оспорва обосноваността на направените от въззивния съд изводи /относно размера на обезщетението и относно авторството на процесното произведение на изобразителното изкуство/, респективно правилността на обжалваното решение, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1625 от 02.07.2019 г. по в.т.д.№703/2019 г. на САС в частта му, с която след отмяна на решение от 09.11.2018 г. по т.д.№6777/16 г. на СГС, К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД са осъдени на основание чл.95 от ЗАПСП да заплатят солидарно на Т. И. Т. следните суми: сумата 12 500 лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди от ползването на купол и парапети, част от ротонда и пасарели към нея в обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“ без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в жилищен комплекс Belle Rose – Дъбовете, [населено място], кв.Манастирски ливади, [улица] лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за ползването на купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в [населено място] и в частта му, с която са разпределени разноските. НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1625 от 02.07.2019 г. по в.т.д.№703/2019 г. на САС в останалата му част. УКАЗВА на К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба, в размер на 500 лв. При неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено. След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.