Р Е Ш Е Н И Е № 109 Гр. София, 18 май 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 391/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на гражданския ищец Агенция „Митници” – Митница /населено място/ против решение № 196/10. 02. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 236/2015 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал 1, т. 1 и 2 от НПК. Изразено е несъгласие с изводите на въззивния съд за недоказаност на гражданския иск и по-специално на обстоятелството, че имуществените вреди са причинени от подсъдимия, като в тази връзка касаторът поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с анализа и оценката на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие. Твърди се, че контролираната инстанция незаконосъобразно е приела, че показанията на свид. К. не са достатъчни за установяване авторството на деянието, като същевременно е игнорирала заявеното от свидетелите Н. С. и Д. К. за извънсъдебни признания на подсъдимия, както и посоченото от Е. Б. и Д. Б. за лицата, имащи достъп до склада, в който са били съхранявани инкриминираните стоки. Възразява се и срещу констатациите за недоказаност на размера на вредите, като се поддържа, че те произтичат от липсата на инкриминираните вещи, независимо, че последните са негодни за употреба и подлежат на бракуване и унищожаване. Именно поради негодността им, според гражданския ищец, съдът е следвало да изясни дали те все пак могат да бъдат пласирани нелегално и на каква цена. По тези съображения гражданският ищец моли въззивното решение да бъде отменено в атакуваната му част и предявеният граждански иск да бъде уважен в неговата цялост. В съдебно заседание процесуалният представител на гражданския ищец поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледира да бъде отменено въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск, като същият бъде уважен. Претендира да бъдат присъдени направените по делото разноски. Подс. Х. Г. не изразява лично становище по основателността на касационната жалба. Защитникът му счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, тъй като са направени законосъобразни изводи за отсъствие на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия. Моли гражданският ищец да бъде осъден да заплати на подсъдимия разноските, направени пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че са изложени убедителни съображения за недоказаност на исковата претенция. Пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 194/24. 09. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 93/2015 год. Бургаският окръжен съд е признал подс. Х. Г. Г. за невиновен в това, че в периода от 17. 04. 2006 год. до 27. 05. 2008 год., в кв. /квартал/, [населено място] при условията на продължавано престъпление като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, б. "Б" от НК – митнически служител в Сектор "Административно-наказателно и изпълнително производство и защита на интелектуалната собственост" в структурата на Отдел "Митническо разузнаване и разследване" в ТМУ – /населено място/, присвоил чужди движими вещи, собственост на Агенция „Митници" – Митница /населено място/, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, на стойност 277 013,45 лева, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Агенция „Митници” – Митница /населено място/ за сумата от 277 013,45 лв. Присъдата е проверена по въззивна жалба на гражданския ищец и с решение № 196/10. 02. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 236/2015 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, е потвърдена. На основание чл. 88 от НПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК гражданският ищец е осъден да заплати на подсъдимия направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 2 800 лева. По пределите на касационната проверка: С оглед изразеното в касационната жалба несъгласие на касатора единствено с изводите на апелативния съд относно неоснователността на гражданския иск и предвид разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК предмет на проверка е единствено въззивното решение, в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда в гражданско-отхвърлителната и част. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да се посочи, че обхватът на касационната проверка не е идентичен с този на въззивната. Тъй като не е съд по фактите, касационната инстанция не може да установява нови фактически положения или да пререшава въпроса за достоверност и убедителност на доказателствата, както на практика настоява гражданският ищец, а може единствено да провери доколко въззивният съд е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение. Внимателният прочит на материалите по делото показва, че аналитичната дейност на контролираната инстанция не се отклонява от процесуалния стандарт, заложен в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 4 от НПК. Доказателствата са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът ги е интерпретирал съобразно действителния им смисъл и съдържание, спазвайки правилата на формалната логика. Отчетено е, че възпроизведените от свидетелите Н. С. и Д. К. извънсъдебни признания на подсъдимия за изнасяне на цигари от склада в [населено място] не могат да бъдат единствена доказателствена основа на осъдителна присъда. Аналогична оценка са получили и показанията на починалия свид. К., които пресъздават разказаното му от трето, също починало лице за това, че Х. Г. продавал от поверените му цигари в казино „име”. Предвид обстоятелството, че заявеното от тримата има характер на производно доказателство, съдилищата по фактите са потърсили потвърждението му в други доказателствени източници и са установили, че твърденията на К. са опровергани от показанията на свид. Г. Н. – управител на игралната зала, както и от тези на лицата, осъществяващи охраната на склада, съгласно които те не са виждали подсъдимия да посещава работното си място в извънработно време и да го напуска с багаж. Като контрапункт на дактилоскопната експертиза, съгласно което върху приготвения за изнасяне сак с цигари (открит при огледа на местопроизшествието) не са открити годни за идентификация дактилоскопни следи. Извън вниманието на долустоящите инстанции не е останало и обстоятелството, че показанията на К., С. и К. се отнасят само до част от инкриминираните вещи – цигари, докато предмет на обвинението са и други стоки – парфюми, химически препарати, алкохол и др., за които свидетелите не дават абсолютно никаква информация, както и че твърденията на К. не обхващат целия инкриминиран период от около една година. Не могат да бъдат споделени и доводите за игнориране показанията на свидетелките Б. и Б.. Същите са обсъдени в съвкупност със заявеното от Л. Б. и М. И., като съдът с основание е приел, че същински противоречия между тях не съществуват, доколкото всеки от четиримата е посочил дали кодът на СОТ за достъп до склада е бил известен на него самия, респ. – дали го е съобщавал на други митнически служители и кои са били те. Предмет на задълбочен анализ са били и свидетелските показания, установяващи създадената недобра организация при преместване на част от стоките в склада в [населено място] и произтичащата от нея възможност за отнемане на част от тях от лицата, ангажирани с натоварването и превозването им до склада. Не са игнорирани и гласните доказателства относно лошите условия, при които са били съхранявани вещите, които са създали предпоставки за разпиляването или унищожаването на стоките под митнически надзор. Неоснователен е и упрекът, отправен в касационната жалба относно кредитирането на заключението на комплексната стоковедческа и оценителна експертиза, допусната и приета от първостепенния съд. Още веднъж следва да се подчертае, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на долустоящия съд и да му дава указания относно достоверността на един или друг доказателствен източник. Наред с това не бива да се забравя, че чл. 14, ал. 2 от НПК изключва възможността доказателствата и доказателствените средства да се ползват с предварително установена сила. Логична последица от тази забрана е невъзможността да бъде придаден задължителен характер на което и да било експертно заключение, без значение дали експертизата е назначена на досъдебното производство или е допусната в хода на съдебното следствие. Единственото задължение на съда е да изложи аргументацията си кои от експертизите не възприема и какви са съображенията му за това и след като то е изпълнено, какъвто е и настоящият случай, не може успешно да се поддържа, че са нарушени процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение. Несподеляеми са възраженията, че съдът в нарушение на императивното изискване за установяване на обективната истина не е събрал доказателства относно обстоятелството дали въпреки негодността на част от липсващите стоки те биха могли да бъдат пласирани на черния пазар, както и досежно евентуалната цена, на която те биха могли да бъдат продадени нелегално. Касае се за факти, които са извън предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, поради което за съда не съществува задължение да събира доказателства за тях. Освен това служебното начало не освобождава гражданския ищец от тежестта да докаже исковата си претенция, а в конкретния случай нито в съдебно заседание на 16. 07. 2015 год., в което е прието заключението на комплексната експертиза, нито в това на 24. 09. 2015 год., в което е даден ход на съдебните прения, е направено искане за събиране на подобни доказателства. Във въззивната жалба също не се съдържа такова, поради което не могат да бъдат възприети и доводите за допуснато нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. При правилно установената фактическа обстановка съдът законосъобразно е отхвърлил гражданския иск на Агенция „Митници” – Митница /населено място/.Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо, за да бъде ангажирана гражданската отговорност за вредите, причинени на ищеца, е необходимо да бъде доказано, че те са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното виновно поведение на подсъдимия. В настоящия казус са установени единствено липси от склада, за който е отговарял Х. Г.. Не са събрани безспорни и категорични доказателства, че те са резултат от негови действия по фактическо или юридическо разпореждане с повереното му имущество, поради което с отхвърлянето на исковата претенция не е допуснато нарушение на материалния закон и по-специално на чл. 45 от ЗЗД. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед извода за неоснователност на касационната жалба следва да бъде уважено искането на подсъдимия за осъждане на гражданския ищец да му заплати направените пред касационната инстанция разноски. Основание за това дава разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК, която предвижда приложимост на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) при липса на специални правила в НПК за разглеждане на гражданския иск. Внимателният прочит на чл. 189 и чл. 190 от НПК недвусмислено показва, че в тях не се съдържат изрични разпоредби, които да уреждат случаите с разноските, направени от подсъдимия във връзка с предявения срещу него и отхвърлен от съда граждански иск. Ето защо приложение следва да намери чл. 78, ал. 3 от ГПК, като гражданският ищец Агенция „Митници” – Митница /населено масто/ бъде осъден да заплати на подс. Х. Г. направените от него разноски пред касационната инстанция в размер на 3 000 лева за адвокатско възнаграждение съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Предвид липсата на изрично възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на гражданския ищец не следва да се обсъжда дали адвокатското възнаграждение в посочения размер се явява прекомерно. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 196/10. 02. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 236/2015 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. НА ОСНОВАНИЕ чл. 88, ал. 1 от НПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК ОСЪЖДА Агенция „Митници” – Митница /населено място/ да заплати на подс. Х. Г. Г. сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.