Р Е Ш Е Н И Е № 332 гр. София, 27 юли 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1066 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. А. В. срещу решение на Варненски апелативен съд № 40 от 23.04.12 г, по ВНОХД № 57/12, с което е потвърдена присъда на Варненски окръжен съд № 9 от 30.01.12 г, по НОХД № 1820/11, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 27.06.2011 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 281, 10 лв от владението на И. И. В. с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 58 а НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 28.10.11 г, както и да заплати на пострадалата обезщетение за имуществени вреди, в размер на 270 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевира основанието чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наказанието не е съобразено със семейното положение на подсъдимия, който няма родители, а има сестра, за чието семейство желае да се грижи. С жалбата се прави искане да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не е налице релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 НПК. На подсъдимия е наложено наказание пет години „лишаване от свобода”, което е получено след редукцията с една трета, съгласно чл. 58 а, ал. 1 НК, на наказанието седем години и шест месеца „лишаване от свобода” / така определеното наказание се равнява на законовия минимум по чл. 199, ал. 1 НК /. При индивидуализацията на наказанието е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието - грабеж, извършен при условията на опасен рецидив. Съобразена е и завишената степен на обществена опасност на дееца, която произтича от обремененото му съдебно минало. Подсъдимият е осъждан многократно и вече е изтърпявал наказание „лишаване от свобода, което обаче не е изиграло своя превантивен и превъзпитателен ефект / инкриминираното деяние е извършено само пет месеца след освобождаването му от затвора на 11.01.2011 г /. Отчетено е като смекчаващо обстоятелство оказаното от жалбоподателя съдействие за разкриване на обективната истина. Съобразени са и целите на наказанието по чл. 36 НК. Изтъкнатият в жалбата довод, касаещ семейното му положение, не би могъл да обуслови намаляване на наложеното наказание, тъй като подсъдимият е пълнолетен / в този случай е без правно значение, че родителите му са починали /, не е създал собствено семейство, за което следва да се грижи, а декларираното от него желание да помага на семейството на сестра си не е от категорията обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказателната отговорност. Ето защо, наложеното наказание се явява справедливо, съгласно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото намаляване не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 40 от 23.04.2012 г, по ВНОХД № 57/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: