Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 08.02.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1706 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 2 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ за отмяна на решение от 28.04.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 92/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата /АС при Б./. Ищецът [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез адв. Б. П. поддържа становище, че арбитражното решение е постановено при липса на арбитражно споразумение поради следните доводи, които ищецът твърди, че е изложил и пред АС при Б. с възражение за липса на компетентност, подадено на 08.05.2015г.: 1/ Вторият вариант на договора за покупко-продажба на електроуреди № ГМ 21/14 от 26.06.2014г. между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач с включената в него арбитражна клауза /т. 17/ е сключен от лице без представителна власт по отношение на [фирма], тъй като лицето, подписало договора, В. Ч. към датата на подписване на арбитражното споразумение не е бил законен представител на дружеството, нито е бил упълномощен от законните представители за сключване на арбитражното споразумение, към него момент управители са били В. М. М. и Н. П. П.. Даденото упълномощаване е само за сключване на договори с оглед търговската дейност на дружеството, но не и за арбитражни споразумения. 2/ Изцяло необосновано АС при Б. е приел, че [фирма] частично е изпълнило втория вариант на договора и по този начин е потвърдило съдържащото се в него арбитражно споразумение. 3/ Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗД, на която се е позовал АС при Б., не обосновава валидност на арбитражното споразумение, тъй като урежда единствено унищожаемите договори, а в конкретния случай е налице договор, който е висящо недействителен като сключен от лице без представителна власт. 4/ Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, на която се е позовал АС при Б., не обосновава валидност на арбитражното споразумение, тъй като изрично предвижда потвърждаването на договори, сключени без представителна власт, да се осъществява в същата форма, в която е необходимо да бъде направено упълномощаването за тяхното сключване. Арбитражното споразумение е формален договор и потвърждаване по смисъла на посочената разпоредба може да бъде извършено единствено и само в писмена форма. 5/ Разпоредбата на чл. 301 ТЗ, на която се е позовал АС при Б., не обосновава валидност на арбитражното споразумение, тъй като посочената правна норма представлява материалноправна разпоредба, приложима единствено и само по отношение на търговски сделки, а арбитражното споразумение не представлява търговска сделка. Ищецът поддържа и становище, че в конкретния случай не са налице предвидените в чл. 301 ТЗ предпоставки, тъй като [фирма] незабавно след узнаване за сключеното от негово име арбитражно споразумение, се е противопоставило да бъде обвързано от неговите правни последици. Ищецът моли арбитражното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] не изразява становище по предявения иск. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искът по чл. 47, т. 2 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение е връчено на ищеца на 11.05.2016г., а исковата молба е подадена по пощата на 10.08.2016г. С решение от 28.04.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 92/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата /АС при Б./ [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] следните суми: 13 111,66 лв., представляваща платена цена за недоставена стока по частично развален договор за покупко-продажба на електроуреди № ГМ-21/14 от 26.06.2014г.; 1 703,04 лв., представляващи арбитражни разноски и разходи за процесуална защита по арбитражното дело. С арбитражното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] иск за заплащане на сумата от 656 лв., представляваща договорна мораторна неустойка за забава на дължимото плащане по същия договор. В исковата молба, депозирана пред АС при Б., ищецът [фирма] е представил два договора - договор за покупко-продажба на електроуреди № ГМ 21/14 от 26.06.2014г., без арбитражна клауза, сключен между [фирма] и [фирма], и договор № ГМ-30/14 от 28.08.2014г. за изработка, доставка и монтаж на мебели, с арбитражна клауза в чл. 45, сключен между [фирма] и [фирма]. В исковата молба [фирма] се е позовал на арбитражната клауза, уговорена в чл. 45 от договор № ГМ-30/14 от 28.08.2014г., въпреки че претендираните суми са във връзка с твърдяното неизпълнение на задължение по договора за покупко-продажба на електроуреди № ГМ 21/14 от 26.06.2014г., в който не е включена арбитражна клауза. След подаване на възражение за липса на арбитражна компетентност на АС при Б. за разглеждане на предявените искове от ответника в арбитражното производство, ищецът [фирма] е представил втори вариант на същия договор за покупко-продажба на електроуреди № ГМ 21/14 от 26.06.2014г., но вече с включена арбитражна клауза в чл. 17, какъвто текст липсва в първия вариант, приложен към исковата молба. Ответникът [фирма] чрез управителя В. М. М. своевременно е инвокирал възражение за липса на представителна власт на В. Ч. за сключване на арбитражно споразумение, изрично се е противопоставил на арбитражната клауза и е заявил, че не потвърждава действията на В. Ч.. АС при Б. е обосновал компетентността си с представения от ищеца по арбитражното дело [фирма] с неговото становище от 13.05.2015г. договор за покупко-продажба на електроуреди № ГМ-21/14 от 26.06.2014г. /л. 30-31 от делото/, т. е. с втория вариант на договора. Приел е, че договорът е подписан от В. Ч., който не е законен представител на [фирма], а като служител в търговски обект е имал право да сключва договори, включени в обичайната търговска дейност на дружеството. Констатирал е, че договорът е частично изпълнен – доставена е част от договореното оборудване, и е приел за неоснователно възражението на [фирма], че с изпълнението на договора се потвърждава само неговата материалноправна страна, но не и съдържащото се в него процесуално споразумение. АС при Б. не е възприел и съображението, че разпоредбата на чл. 301 ТЗ се съдържа в специален закон и се отнася само до материалноправното съдържание на договора, а по отношение на арбитражното споразумение следва да се прилага разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Изложил е следните съображения: двете норми са материалноправни; разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗД може да бъде приложена към арбитражното споразумение, тъй като се съдържа в общото гражданско законодателство, както и нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД; с въведената с чл. 301 ТЗ презумпция се променят установените в чл. 42, ал. 2 ЗЗД възможности за саниране на договорите, подписани от лице без представителна власт тогава, когато страните са търговци. АС при Б. е приел, че потвърждаването на материалноправния договор и последващото оспорване единствено на действителността на арбитражната клауза, съдържаща се в същия договор като подписана от лице без представителна власт, представлява злоупотреба с право, целяща да внесе едностранна промяна в сключения между страните договор. Поради това, че лицето, подписало процесния договор, съдържащ арбитражно споразумение от името на ответника, е имал право да сключва договори относно предмета на дейност на дружеството, както и поради това, че така сключеният договор е бил частично изпълнен, решаващият орган на АС при Б. е направил извод, че е налице действително арбитражно споразумение, обосноваващо компетентността на АС при Б.. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира искът по чл. 47, т. 2 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ за основателен. Релевираният в исковата молба довод, че решението на АС при Б. е постановено при липса на арбитражно споразумение, тъй като В. Ч., подписал втория вариант на договора за покупко-продажба на електроуреди № ГМ 21/14 от 26.06.2014г. между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач с арбитражна клауза, не е бил законен представител на дружеството, нито е бил упълномощен от законните представители – управителите В. М. М. и Н. П. П. за сключване на арбитражно споразумение, нито последните са потвърдили арбитражното споразумение, е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗМТА арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите уговорки и нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение. Следователно арбитражното споразумение представлява отделен договор и за неговото сключване лицето, подписало споразумението, следва да разполага с представителна власт. Самостоятелността на арбитражното споразумение спрямо материалноправния договор изисква отделна проверка на изискванията за валидност на двата договора. Упълномощаването за сключване на определен договор не включва упълномощаване за сключване и на арбитражно споразумение. Поради това, че арбитражната клауза представлява самостоятелно и независимо от материалноправния договор споразумение, е необходимо пълномощникът да разполага с представителна власт за сключване на арбитражно споразумение, включително и когато същото е инкорпорирано като клауза в материалноправния договор. Упълномощаването е сделка, насочена към пораждане на представителна власт за упълномощения в определен от упълномощителя обем и съдържание. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД обемът на представителната власт се определя от това, което упълномощителят е изявил, т. е. което е отразено в пълномощното като писмен акт, материализиращ упълномощителната сделка. В настоящия случай липсва изразена воля от страна на ищеца в настоящото производство в писмена форма за отнасяне на споровете, възникнали във връзка с договора за покупко-продажба на електроуреди, на арбитраж, нито е представено пълномощно, насочено към учредяване на представителна власт на В. Ч. за сключване на арбитражно споразумение. Упълномощаването за сключване на договора за покупко-продажба на електроуреди учредява представителна власт на пълномощника на търговското дружество по отношение търговската сделка, но не и относно процесуалноправния договор, какъвто е характерът на процесната арбитражна клауза. Липсва изразена воля от законните представители на настоящия ищец /ответник в арбитражното производство/ в изискващата се от закона форма за включване на арбитражна клауза в договора за покупко-продажба на електроуреди или сключване на отделно арбитражно споразумение, респективно за упълномощаване на В. Ч. да включи такава клауза в материалноправния договор или да сключи отделно арбитражно споразумение. Д., че ответникът в арбитражното производство /ищец в производството пред ВКС/ следва да се счита обвързан с арбитражната клауза съгласно чл. 301 ТЗ и поради това, че частично е изпълнил втория вариант на договора и по този начин е потвърдил съдържащото се в него арбитражно споразумение, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ не намира приложение по отношение на арбитражното споразумение, което представлява вид процесуален договор, уреждащ процесуални, а не материалноправни отношения по търговска сделка, независимо в какъв акт е обективирано. В този смисъл е практиката на ВКС, създадена с решение № 157/11.01.2013г. по т. д. № 611/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 66/07.07.2014г. по т. д. № 4036/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., която се възприема от настоящия съдебен състав. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ има за цел да гарантира бързина и стабилност в търговския оборот и приложното й поле е насочено към материалноправните отношения между страните – сключената сделка и действието й, докато целта на арбитражното споразумение е да учреди правораздавателна компетентност на арбитраж. Съпоставянето на разпоредбите на чл. 301 ТЗ и чл. 7, ал. 3 ЗМТА води до извод, че предвидените в тях преклузии и поведението, което следва да бъде извършено, са различни. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ урежда действие, поведение, ориентирано към материалноправните отношения между страните, докато разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА регламентира процесуални действия, предприети в образувано арбитражно производство и насочени към разглеждане на спора по същество. Потвърждаването на материалноправния договор чрез неговото изпълнение изцяло или частично не се отъждествява с потвърждаване и на арбитражното споразумение. Ако арбитражното споразумение е сключено от името на ответника в арбитражното производство от лице без представителна власт, същото може да бъде потвърдено или изрично, или ако ответникът в арбитражното производство не е оспорил компетентността на арбитражния съд и е участвал активно в арбитражното производство чрез извършване на процесуални действия за разглеждане на спора по същество. Когато ответникът в арбитражното производство е оспорил компетентността на арбитражния съд, не е налице потвърждаване на арбитражната клауза. Арбитражното производство е изключение от държавното правосъдие по граждански и търговски дела и е недопустимо компетентността на арбитражния съд да бъде обоснована чрез прилагане на разпоредбата на чл. 301 ТЗ като по този начин бъде игнорирана разпоредбата на чл. 7 ЗМТА. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ не би могла да намери приложение и поради обстоятелството, че по делото не са налице данни, че представителите на [фирма] са узнали за втория вариант на договора преди представянето му по арбитражното дело със становището на [фирма] след инвокираното от [фирма] възражение за липса на арбитражна компетентност и съответно преди частичното изпълнение на задълженията по договора. Поради това, че представителите на ответника по арбитражното дело са се противопоставили на арбитражната клауза, подписана от лице без представителна власт относно сключване на арбитражно споразумение, своевременно веднага след узнаване на втория вариант на договора, нормата на чл. 301 ТЗ не може обективно да бъде приложена. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД не обосновава извод за наличие на валидно сключено арбитражно споразумение, което да обвързва страните, тъй като представителят на [фирма] В. М. М. изрично е заявил, че не потвърждава арбитражното споразумение, сключено без представителна власт. Поради това, че представителят на настоящия ищец е отказал да потвърди арбитражната клауза и се е позовал на нейната недействителност, се налага изводът, че висящата недействителност се е трансформирала в окончателна. Не може да се приеме, че арбитражното споразумение е потвърдено на основание чл. 35, ал. 2 ЗЗД поради това, че посочената правна норма регламентира потвърждаването на унищожаеми договори. Процесният договор за покупко-продажба на електроуреди № ГМ 21/14 от 26.06.2014г. не е унищожаем, а в частта на арбитражната клауза /чл. 17 от договора/ поради сключването му от лице без представителна власт е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Предвид изричното заявяване от представителя на [фирма], че не потвърждава арбитражната клауза и липсата на други данни за потвърждаване, позоваването на недействителност на разпоредбата на чл. 17 от втория вариант на договора, включваща арбитражна клауза, има за последица прекратяване на арбитражното производство, респективно уважаване на предявения пред ВКС иск. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че решение от 28.04.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 92/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът [фирма] трябва да заплати на ищеца [фирма] сумата общо в размер 1 604,50 лв., представляваща направени разноски за настоящото производство /заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Разноски на ответника не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ решение от 28.04.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 92/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [жилищен адрес] офис партер да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Х. И.“ 20 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 604,50 лв. /хиляда шестстотин и четири лева и петдесет стотинки/ - направени разноски за настоящото производство, представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.