Р Е Ш Е Н И Е №230/2013год. гр.София, 05.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 3781/2013 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ц. И. М. от [населено място] е подала молба вх.№ 100092/08.02.2013 год. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № ІІ-78 от 24.06.2011 год. по в.гр.дело № 1571/2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 662 от 18.06.2010 год. по гр.дело № 3052/2007 год. на Бургаския районен съд. С молба вх.№ 100258/12.04.2013 год. е уточнено, че предмет на молбата за отмяна са: а/имот с площ 2200 кв.м. от общо 10471 кв.м.ид.ч., представляващ част от бивш имот с пл.№ 249 по кадастралния план на [населено място] от 1930 год., понастоящем поземлен имот с идентификатор 07079.601.118 по К. на [населено място], и б/имот с площ 365 кв.м. от общо 3883 кв.м.ид.ч., представляващи бивш имот с пл.№ 20 по кадастралната карта на [населено място] от 1948 год., понастоящем попадащи в поземлен имот с идентификатор 07079.620.20 по К. на [населено място], оцветени в зелено на скицата към допълнителното заключение на вещото лице Г., прието в съдебно заседание на 21.04.2010 год. по гр.дело № 3052/2007 год. на Бургаския районен съд. Молителката поддържа, че е открила ново писмено доказателство, а именно: решение № 84 от 10.04.1961 год. по гр.дело № 56/1961 год. на Б. народен съд, което съпоставено с четливо копие от емлячния регистър, позволява да бъдат определени границите на имота, с който се е разпоредила нейната наследодателка, а оттам и частта от имота, останал в патримониума й, а впоследствие отнет без законово основание, съответно отчужден не по предвидения в закона ред. Ответникът по молбата за отмяна [община] е на становище, че същата е недопустима, по същество – неоснователна. Постъпил е отговор от [фирма], [населено място] с вх.№ 100178 от 12.03.2013 год., съгласно който дружеството не е било страна по в.гр.дело № 1571/2010 год. на Бургаския окръжен съд /заличено е с определение от 19.10.2010 год./, а и молбата за отмяна засяга само част от предявените срещу [община] искове, поради което не следва да бъде допускана до разглеждане. Според същия отговор, ако бъде разгледана по същество, молбата е неоснователна. Ответниците по молбата за отмяна Е. Г. М., Ф. Г. М. и Ж. Г. М. са на становище, че същата е основателна. С определение № 214 от 06.08.2013 год. молбата за отмяна е допусната до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че неправилно в списъка на лицата за призоваване, в качеството на ответник по молбата за отмяна, е вписано [фирма], [населено място]. С първоинстанционното решение № 662 от 18.06.2010 год. по гр.дело № 3052/2007 год. Бургаският районен съд е отхвърлил предявените срещу [община] и срещу [фирма], [населено място] искове и е прекратил производството по исковете, предявени срещу Република България. В. производство по гр.дело № 1571/2010 год. на Бургаския окръжен съд е било образувано по жалба на ищците срещу първоинстанционното решение само за имотите, представляващи части от бивш имот пл.№ 249 по КП на [населено място] от 1930 год. и от бивш имот пл.№ 20 по КП на [населено място] от 1948 год. Първоначално [фирма] е било погрешно конституирано като страна във въззивното производство, но с определение от 19.10.2010 год. по в.гр.дело № 1571/2010 год. е било заличено, тъй като в частта, с която е отхвърлен иска срещу дружеството за предаване владението върху имот с площ 0.89 дка, представляващ част от бивш имот с пл.№ 509 по КП на [населено място] от 1948 год. решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила. С молбата-уточнение вх.№ 100258 от 12.04.2013 год. изрично е посочено, че предмет на молбата за отмяна е онази част от въззивното решение, която се отнася до отхвърлените искове срещу [община]. Ето защо, молбата за отмяна по отношение на [фирма], [населено място] следва да се остави без разглеждане с прекратяване на производството по отношение на дружеството-ответник и заличаването му от списъка на страните по делото в настоящото производство. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна. Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на първата инстанция, като е приел, че към момента на закупуването им от наследодателите на ищците, двата имота са имали статут на земеделска земя и доколкото не се установява този статут да е бил променен към момента на образуване на ТКЗС, са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Процедурата по ЗСПЗЗ е приключила с окончателно решение за обезщетяване със земеделска земя, поради което собствениците не могат, според въззивния съд, да търсят същия имот на друго реституционно основание и по друг ред. Прието е по-нататък, че дори и имотите да не са имали земеделски характер, а редът за възстановяването им да е по ЗВСОНИ, и на това основание ищците не се легитимират като собственици. По отношение на частта от 2200 кв.м. от бившия имот пл.№ 249 е прието, че ищците не са доказали, че след извършените от наследодателката им Я. М. разпоредителни сделки с части от този имот, последната е запазила правото си на собственост именно върху процесната реална част. По отношение на бившия имот пл.№ 20 въззивният съд е приел, че същият е бил отчужден по предвидения за това ред, поради което не попада в приложното поле на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Посочено е още, че реституционният ефект по отношение и на двата имота не е настъпил, тъй като, макар и незастроени, те представляват част от реализирано върху тях комплексно мероприятие – жилищно и обществено строителство, поради което имотите не съществуват реално до размерите и във вида, в който са били отнети. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му да не са могли да станат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението, прекратяването или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. В производството по чл.303, ал.1 ГПК Върховният касационен съд не извършва служебна проверка на правилността и законосъобразността на влязлото в сила решение, а само проверява дали е налице някое от лимитативно предвидените в т.т.1-7 на посочената разпоредба основания, които се установяват с писмени доказателства. Представеното с молбата за отмяна решение № 84 от 10.04.1961 год. по гр.дело № 56/1961 год. на Б. народен съд не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което да удостоверява новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото и да послужи като причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и да оправдае необходимост от повторно разглеждане на делото. От съдържанието на решението, влязло в сила на 06.06.1961 год. е видно, че Щ. Й. А. е бил осъден да предаде на Я. П. М. собствеността и владението на 5000 кв.м. дворно място, съставляващо част от парцел V в кв.60 по плана на [населено място], сега кв.Изгрев, при граници: ул.№ 2 и от другите три страни Я. П. М.. В молбата за отмяна се твърди, че въпреки, че е получил по протокола на Т. комисията от 07.06.1955 год. лозе от 3.7 дка в м.”М.”, Щ. А. си е запазил и лозето на Ф. М. и Я. М., но въз основа на протокол от 11.11.1960 год. на същата комисия, Я. М. е успяла да осъди А. да й предаде собствеността и владението на 5000 кв.м., представляващи парцели V-876 и ІV-877 /по скица № 784 от 21.10.1994 год. на имот пл.№ 249 в кв.60 на [населено място]/. От представения с молбата нотариален акт № 43, т.І, нот.дело № 149/12.02.1962 год. и нотариален акт за поправката му № 145, т.ІІ, нот.дело № 578/04.06.1962 год. е видно, че Я. Д. Р. е бил признат за собственик по давност на 4000 кв.м. дворно място, от които 2482.50 кв.м. съставляващи парцел ІІІ от кв.60, а 1517.50 кв.м. съставляващи идеална част от парцел VІ от кв.60. Твърди се, че съгласно протокола на Т.-комисията от 07.06.1955 год. Р. е ползвал имот от 4000 кв.м. на Ф. и Я. М., но му е била дадена друга нива в м.”К. тепе”, и въпреки това се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота на М., а с нот.акт № 54/29.12.1962 год., нот.акт № 55/29.12.1962 год. и № 21/26.06.1963 год. го е разпродал на различни лица. По отношение на останалата част от парцел VІ в кв.60 е представен акт за завземане на недвижим имот за държавен № 3205/23.08.1966 год. от 8894 кв.м.дворно място, вкл. парцели VІІ и VІІІ, от Н. З. Х. и А. М. Г.. С представения с молбата нотариален акт № 100, т.ІІІ, нот.дело № 633/13.06.1956 год. молителят удостоверява, че имот на К. К. М. е бил заменен от Т. комисия с лозе от 1860 кв.м. – част от лозето на Ф. М.. Нотариален акт № 8, т.V, нот.дело № 1030/09.10.1958 год., според молителката, обяснява точното местонахождение на дворното място на Ф. М. в кв.60, парцел VІІ по плана на[жк], който урегулиран съдържа 3100 кв.м., части от който К. К. М. продал на Й. И. К., М. Ж. В. и М. Ив.К.. Твърди се, че остатъкът от парцел VІІ от 1240 кв.м. бил отчужден. Съгласно нотариален акт № 199, т.І, нот.дело № 1549/1957 год. Н. З. Х. и А. М. Г. са признати за собственици на лозе от 3.6 дка в замяна на тяхно лозе със същата площ съгласно протокола на Т. комисия от 28.03.1949 год. По отношение на парцел VІІІ-249 в кв.60 се прави позоваване на протокола на комисията, съгласно който на С. П. Г. са били дадени 1170 кв.м./нот.акт № 58/1962 год./, на Т. Г. К.-1060 кв.м./НА № 57/1962 год./, а на Н. З. и А. М. – 641 кв.м., в замяна на техни лозя с лозето на Ф. М. и Я. М.. В заключение в молбата за отмяна се поддържа, че ако молителката е разполагала с новооткритите писмени доказателства, и й е било предоставено от [община] четливо копие от емлячния регистър за процесните имоти, инстанциите по същество на спора вероятно са щели да стигнат до други фактически и правни изводи и да уважат предявените искове. От представените с молбата за отмяна писмени доказателства не може да се установи къде понастоящем попада претендираната от молителката част от бившия имот пл.№ 249 по КП на [населено място] от 1930 год./сега[жк]на [населено място]/. Документите се отнасят до периоди от време, които са различни от момента на образуване на ТКЗС”Х. Б.” в [населено място] /1949 год./ и момента на отчуждаването на бившия имот пл.№ 249 през 1964 год. и 1970 год. Посочването на името на наследодателката на молителката в нотариалните актове като собственик на съседни имоти на имота по тези актове, също не е достатъчно за да обоснове предположение за правото й на собственост върху процесния имот. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК предполага твърдяното обстоятелство да бъде конкретизирано и да се установява пряко от представените писмени доказателства, а не да се поддържа общо, с което на практика се правят доводи, свързани с правилността на влязлото в сила решение. Както се посочи обаче, извънредното извънинстанционно производство не е производство за обжалване на решенията. И. контрол е изчерпан с влизане на решението в сила. Липсва основание за отмяна и по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Молбата не съдържа твърдения и не са представени доказателства, че е налице постановен съдебен акт или акт на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен и на който акт е било основано влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а молителката следва да бъде осъдена да заплати на [община] юрисконсултско възнаграждение в размер на 452,61 лева, изчислено върху цената на иска в размер на 22 761,31 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Ц. И. М. за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК на влязлото в сила решение № ІІ-78 от 24.06.2011 год. по в.гр.дело № 1571/2010 год. на Бургаския окръжен съд по отношение на [фирма], [населено място] и ПРЕКРАТЯВА производството по делото спрямо същия ответник. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. И. М. от [населено място] за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на влязлото в сила решение № ІІ-78 от 24.06.2011 год. по в.гр.дело № 1571/2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 662 от 18.06.2010 год. по гр.дело № 3052/2007 год. на Бургаския районен съд. Осъжда Ц. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.3, да заплати на [община] сумата 452,61/четиристотин петдесет и два + 0,61/лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: