Ключови фрази

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 60388


София, 12.11.2021 година


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2222/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение № ІV-293 от 23.12.2020г., постановено по гражданско дело № 668/2020г., Бургаският окръжен съд, ІV въззивен граждански състав, е отменил първоинстанционното решение № 1932 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 6121/2015 г. на Районния съд – Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените в делбата по реда на чл.346 ГПК искове от Г. Т. Ж. с правно основание чл. 60 и чл. 61, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 33 258, 60 лв. и е решил делото по същество както следва:
1.Осъдил е на основание чл.12 ал.2 ЗН С. Т. Г. да заплати на Г. Т. Ж. сумата 8230лв., представляваща 1/2 от увеличената стойност на имот № ....в резултат от извършени преди откриване на наследството полезни разноски за засаждането на 6, 095 дка череши през 2002 г., 9 дка череши през 2008 г. и 4, 5 дка ябълки през 2008 г., като е отхвърлил иска до пълния размер от 10 000 лв.
2.Отхвърлил е предявеният от Г. Т. Ж. против С. Т. Г. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 11 500 лева, представляваща 1/2 от стойността на необходимите разноски за отглеждане на 6, 095 дка череши, засети през 2002 г., 9 дка череши, засети през 2008 г. и 4, 5 дка ябълки, засети през 2008 г., извършени в имот № .....за периода от засаждането на насажденията до откриване на наследството на 05.02.2009 г.
3. Отхвърлил е иска с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД предявен от Г. Т. Ж. против С. Т. Г. за присъждане на сумата от 5 500 лева, представляваща 1/2 от стойността на необходимите разноски за отглеждане на 6, 095 дка череши, засети през 2002 г., 9 дка череши, засети през 2008 г., и 4, 5 дка ябълки, засети през 2008 г., извършени в имот № ....за периода след откриване на наследството на 05.02.2009 г. до 31.12.2010 г.
4. Отхвърлил е иска с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД, предявен от Г. Т. Ж. против С. Т. Г. за присъждане на сумата от 5 000 лева, представляваща 1/2 от по-малката сума между извършените след откриване на наследството полезни разноски за засаждане на 9 дка череши и увеличената в резултат от това стойност на имот № 070005.
5. Отхвърлил е предявеният от Г. Т. Ж. против С. Т. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1258, 60 лева, представляваща 1/2 от стойността на необходимите разноски за отглеждане на 9 дка череши в имот №.... за периода от засаждането им през 2010 г. до 31.12.2010 г.
С решението са присъдени и разноски по делото.
Срещу въззивното решение са подадени касационни жалби от двамата съделители Г. Т. Ж. и С. Т. Г. .
1. Г. Т. Ж. е обжалвал въззивното решение в частта, в която са отхвърлени предявените облигационни искове по чл.59 ЗЗД и чл.61 ЗЗД. Касаторът счита, че по отношение на претенцията за заплащане на направените от него необходими разноски за отглеждане на засадените от него овощни дървета приживе на наследодателя е налице основанието на чл.12 ал.2 ЗН като дадената от съда правна квалификация по 59 ЗЗД е неправилна, с което е допуснато нарушение на закона. По отношение на исковете по чл.61 ал.2 ЗС се поддържа противоречие на извода на съда за погасяването им по давност с разясненията в ППВС 6/1974. Касаторът поддържа, че е бил владелец на имотите и в това си качество е извършил подобренията, поради което погасителната давност за вземането тече от момента на смущаване на владението, а не от момента на извършване на подобренията.
Във връзка с тези доводи в изложението по чл.280 ал.4 т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси:
1.Основателно ли е квалифицирането на иск по чл.59 ЗЗД за разходите, сторени от съделител и представляващи необходими разноски, увеличили стойността на имота, които са свързани с необходимостта от запазване на подобренията в имота и без тях подобренията биха погинали или състоянието им би се влошило и отделянето му от исковата претенция по чл.12 ал.2 ЗН. По този въпрос се поддържа противоречие с ППВС 6/1974г. т.6 според което подобрение на един имот е налице когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличение на стойността му.
2. От кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения, извършени от съделител в съсобствен имот и владян изцяло от извършилият подобренията съделител при направено възражение за придобивна давност и събрани гласни доказателства за владението в хода на делбата. По този въпрос се поддържа противоречие с т.13 на ППВС 6/1974г.
Касационната жалба на Г. Т. Ж. е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е допустима по исковете с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.61 ал.2 ЗЗД, които са с цена над 5000лв.
По отношение на исковете по чл.61 ал.2 ЗЗД за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща 1/2 от по-малката сума между извършените след откриване на наследството полезни разноски за засаждане на 9 дка череши и увеличената в резултат от това стойност на имот № ....и за сумата от 1258, 60 лева, представляваща 1/2 от стойността на необходимите разноски за отглеждане на 9 дка череши в имот № ....за периода от засаждането им през 2010 г. до 31.12.2010 г. , обжалването е недопустимо съгласно чл.280 ал.3 ГПК, защото цената на тези парични искове не е над 5000лв. В тази част въззивното решение като необжалваемо е влязло в сила на основание чл.296 т.1 ГПК от момента на постановяването му.
2. С. Т. Г. е обжалвала решението в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.12 ал.2 ЗН.
В касационната жалба се твърди че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на всички доказателства и на материалния закон поради несъобразяване на данните за съществувала облигационна връзка между наследодателя и сина му Г..
Във връзка с тези доводи се поставят правните въпроси:
1.Може ли приносът в увеличение на наследството по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН да бъде каузален и да е извършен при действието на облигационен договор между наследника и наследодателя преди неговата смърт. По този въпрос се поддържа противоречие с решение на ВКС, ІІ г.о. № 441 по гр.д.№ 884/2009 г.
2.Искът по чл.12 ЗН явява ли се специален по отношение на този по чл.59 ЗЗД и изключва ли се неговото приложение за подобрения, извършени от наследник приживе на наследодателя при действието на наемен договор , сключен между тях, с който не са уредени отношенията между страните по повод на извършените подобрени?
Касационната жалба на С. Т. Г. е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е допустима, тъй като е насочена срещу решението по иска по чл.12 ал.2 ЗН, който е с цена над 5000лв.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са наследници (син и дъщеря) на Т. Г. Ж. чиято смърт е обявена на основание чл. 14, ал. 1 ЗЛС с влязло в сила решение по гр. д. № 1987/2014 г. на Районен съд – Бургас, като е определена дата на смъртта 05.02.2009 г. С влязло в сила решение № 1879 от 26.11.2015 г. по гр. д. № 6121/2014 г. на Районен съд – Бургас е допуснато да се извърши съдебна делба между С. Т. Г. и Г. Т. Ж. по отношение на няколко имота, в това число и нива с площ 28.595 дка, съставляваща имот № ...по плана на землището на [населено място], общ. А., при равни права за двамата съделители. По силата на договор за наем наследодателят е предоставил на сина си за ползване общо 147. 9 дка земеделски земи в землището на [населено място], сред които и процесната нива с площ 28. 595 дка. В този имот Г. Т. Ж. е извършил разходи за засаждане и отглеждане на трайни насаждения – 24 дка череши и 4.5 дка ябълки, засадени на три етапа: през 2002 г. – 6.095 дка череши, през 2008 г. – 9.00 дка череши и 4.5 дка ябълки, през 2010 г. – 9.00 дка череши. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-агротехническа експертиза, в резултат от засаждането на 15.095 дка череши и 4.5 дка ябълки стойността на имот № ....се е увеличила.
От правна страна съдът е приел, че с извършване на насажденията от Г. Т. Ж. е осъществен фактическият състав на чл.12 ал.2 ЗН. Той не е бил възнаграден по друг начин, защото по делото не е установено между страните по наемното правоотношение да е постигната уговорка, която да урежда правата и задълженията им по повод извършени от наемателя подобрения. Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на съделителката С. Т. Г., че Г. Т. Ж. е бил възнаграден от наследодателя чрез използването на отдадените под наем имоти и получаването на чистия доход от тях, защото по силата на чл.60 ЗС наемателят на земеделски имот има правото да получи добивите от имота за съответната стопанска година. Според въззивния съд ползването на наетите земеделски земи, за което е плащан наем и получаването на доходите от тях, не представлява форма на възнаграждение по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН. Съдът е приел, че Г. Т. Ж. не е бил възнаграден по друг начин, тъй като дарената идеална част от имот в [населено място] не е принадлежала на наследодателя Т. Ж..
Претенцията за извършени разходи за отглеждане на насажденията , въззивният съд е квалифицирал по чл.59 ЗЗД. Съдът се е мотивирал, че увеличаването на стойността на наследственото имущество е обусловено от извършването на полезни разноски по засаждане на черешови и ябълкови дръвчета в имот на наследодателя, представляващ празна нива, а разходите по отглеждане на тези насаждения следва да се квалифицират по чл.59 ЗЗД като необходими разноски по запазване на вече съществуващите насаждения, без които последните биха погинали или състоянието им би се влошило.
При тези мотиви на въззивния съд са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на възивното решение в частта по иска с правно основание чл.12 ал.2 ЗН по жалбата на С. Т. Г. по правния въпрос: Може ли приносът в увеличение на наследството по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН да бъде каузален и да е извършен при действието на облигационен договор между наследника и наследодателя, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Този въпрос е разгледан от въззивния съд и е формирал решаващите му изводи и поради това е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване обаче следва да се преквалифицира по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото посочената от касаторката съдебна практика не разглежда идентичен с поставения от нея правен въпрос.
По жалбата на Г. Т. Ж. касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК на въззивното решение в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.59 ЗЗД с цена 11500лв. по правния въпрос: каква е правната квалификация на иска , с който се претендират разходи, направени от съделител и представляващи необходими разноски, увеличили стойността на имота , които са свързани с необходимостта от запазване на подобренията в имота и без тях подобренията биха погинали или състоянието им би се влошило – чл.59 ЗЗД или чл.12 ал.2 ЗН?
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по жалбата на Г. Т. Ж. срещу въззивното решение по иска с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД с цена 5500лв. Правният въпрос, който се поставя от касатора: От кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения, извършени от съделител в съсобствен имот и владян изцяло от извършилият подобренията съделител при направено възражение за придобивна давност и събрани гласни доказателства в хода на делбата? Този правен въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, цитирана от въззивния съд като съдът не е приел, както поддържа касатора Г. Т. Ж., че той е бил владелец на имота. Такива доказателства по делото не са събрани като с влязлото в сила решение по допускане на делбата е отхвърлено неговото възражение за придобиване на собствеността на процесните имоти по давност поради липса на осъществено владение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на възивното решение на Бургаския окръжен съд , четвърти въззивен граждански състав № ІV-293 от 23.12.2020г., постановено по гражданско дело № 668/2020г. по жалбата на С. Т. Г. в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.12 ал.2 ЗН за сумата 8230лв.
Указва на касаторката С. Т. Г., че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 146 лв. /сто четиридесет и шест лева/ лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Допуска касационно обжалване на възивното решение на Бургаският окръжен съд , четвърти въззивен граждански състав № ІV-293 от 23.12.2020г., постановено по гражданско дело № 668/2020г. по жалбата на Г. Т. Ж. в частта, в която е отхвърлен иска правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 11500лв.
Указва на касатора Г. Т. Ж., че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 230лв. лв. /двеста и тридесет лева/ по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаският окръжен съд , четвърти въззивен граждански състав № ІV-293 от 29.12.2020г., постановено по гражданско дело № 669/2020г. по жалбата на Г. Т. Ж. в частта, в която е отхвърлен иска правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД за сумата 5500лв.
В тези части определението не подлежи на обжалване.
Оставя без разглеждане касационната жалба на Г. Т. Ж. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд , четвърти въззивен граждански състав № ІV-293 от 29.12.2020г., постановено по гражданско дело № 669/2020г. по исковете с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД за сумите 5000лв. и 1258.60 лв.
В тази част определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касатора.

Председател:

Членове :