5 Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. София, 05 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……….Аврора Караджова………и в присъствието на прокурора……….……Петя МАРИНОВА……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 192 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на адв. Е. М. от АК – [населено място] – защитник на подсъдимия З. А. Й., срещу въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 301 от 06.12.2011 г., по внохд № 326/11г., с което е потвърдена присъда на Русенски окръжен съд № 41 от 12.09.2011 г., по НОХД № 402/11г. Като касационни основания в жалбата се сочат нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Пространно се излагат доводи, че предписанията на чл.54 от Наредба № 2/2004г. са били алтернативно посочени и е следвало да се прилагат съобразно спецификата на работата, по преценка на лицето, което е следвало да осигури безопасните и здравословни условия на труд. Твърди се, че след като е имало поставена табела, сочеща на наличие на високо напрежение и стената е била измазана на разстояние от около метър от проводниците, то за работодателя не е съществувало задължение да предприема допълнителни мерки за осигуряване безопасност на труда и в частност за изключване на напрежението. Оспорва се и изводът на въззивната инстанция относно субективната страна на деянието, като се навеждат доводи, че подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат, тъй като работниците сами са решили да преместят скелето по начин, че то да се допре до проводниците с високо напрежение. Настоява се за отмяна на постановените от двете инстанции съдебни актове и постановяване на нов, с който подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан, като се отхвърли и предявеният граждански иск. Пред касационния съд жалбоподателят и защитникът му адв. М., редовно призовани не се явяват. Не се явяват, редовно призовани, частният обвинител и граждански ищец С. С. и повереникът й адв. Т.. От последния е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата, с искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Представителят на ВКП счита подадената жалба за неоснователна предвид липсата на допуснати нарушения на закона. Дава заключение, че решението на апелативния съд е подробно аргументирано и наложеното наказание е справедливо. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакуваното решение на Великотърновски апелативен съд е потвърдена първоинстанционната присъда на Русенски окръжен съд, с която подсъдимият Й. бил признат за виновен в това, че на 11.11.2008г. в [населено място] поле, обл. Р., причинил на Ю. В. П. от [населено място] смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – в качеството си на физическо лице – работодател, наел самостоятелно работещия Ю. В. П., като не изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 54 от Наредба № 2/22.03.2004г. – не предприел мерки за изключване на напрежението във въздушен електропровод преди началото на СМР в Мелничен комбинат [населено място] поле, обл. Р., поради което и на основание чл.123 ал.1/изм./ вр. с чл.2, ал.2 и чл.54 от НК му било наложено наказание от пет месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият З. А. Й. бил осъден да заплати в полза на С. Ю. С. сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, както и направените от последната разноски по делото в размер на 450 лв. В тежест на подсъдимия било възложено и заплащането на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. При разглеждането на делото не е било допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на закона. Същите оплаквания в смисъл, че Й. е изпълнил в достатъчна степен законовите предписания за осигуряване на безопасността на наетите от него работници, са били развити във въззивната жалба и са били приети за несъстоятелни от въззивната инстанция, която е изложила подробни аргументи в тази насока. По делото е безспорно установено, че подсъдимият Й. не е провел инструктаж на работниците, като единствено ги предупредил да не стане инцидент. За наличието на високо напрежение по излизащите от трафопоста проводници, работниците разбрали от указателните табели, поставени върху самия трафопост. Не е спорно и обстоятелството, че за да може работниците да изпълнят възложената им задача е следвало да сглобят скеле, чието местоположение се е налагало да се променя предвид дължината на стената и за да се достигне необходимата височина. Разпоредбата на чл.54 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи дава задължителни предписания за мерките, които следва да се предприемат преди началото на СМР в случай на съществуващи на строителната площадка електропроводи : „1. Изместване на безопасно разстояние от района на строителната площадка; 2. Изключване на напрежението в тях; 3. При невъзможност за изключване се поставят а) бариери (ограждения) или знаци и сигнали, така, че да се осигури безопасно разстояние до електропроводите; б) подходящи предупредителни устройства и висящи защити, ако под тях ще преминават превозни средства”. Както основателно е отбелязано в мотивите на въззивното решение, в конкретния случай, тъй като се касае за въздушни електропроводи, не е било възможно технологичното им изместване. Втората и третата предвидени мерки не се намират в съотношение на алтернативност. Изключването на напрежението е мярка, която генерално осигурява безопасността на СМР. Едва при невъзможност за изключване на напрежението е предвидено предприемане на мерките по т.3. В конкретния случай изключването на напрежението е било възможно и задължение на работодателя – в случая на подсъдимия Й., е било да изпълни нормативното предписание. Допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото на чл.54 т.2 от Наредба № 2 е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което правилно въззивният съд е приел, че последният е осъществил от обективна страна състава на чл.123 ал.1 от НК. Несъстоятелни са и доводите относно липсата на елемент от субективния състав на престъплението, предвид на това, че работниците самостоятелно решили да строят и местят скелето, които действия подсъдимият не могъл да предвиди. Извършването на СМР в близост до електропровод е задължавало Й. по силата на посочения по - горе текст от подзаконов нормативен акт да предприеме необходимите мерки за осигуряването на безопасност на труда. Необходимостта от изграждането на скеле за изпълнение на възложената задача е била очевидна, а и подсъдимият е възприел лично наличието на две скелета на обекта и извършването на дейност в близост до електропровода, което налага извода, че е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на противоправния резултат. Констатираното съответствие между установените факти и тяхната правна оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт, поради което се изключва възможността за удовлетворяване на направеното с жалбата искане за оправдаване на подсъдимия при условията на чл.354, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. При индивидуализиране на наказателната отговорност на З. Й. е било отчетено наличието единствено на смекчаващи отговорността му обстоятелства. Съдът е съобразил и настъпилата законодателна промяна с ДВ бр.26/2010г., като наказанието е било определено съгласно нормата на чл.2, ал.2 от НК в размер на пет месеца лишаване от свобода, като предвид положителните данни за личността на подсъдимия е отложил изпълнението на наказанието по реда на чл.66 ал.1 от НК. В жалбата не се сочат конкретни доводи, а и липсват основания за допълнително смекчаване на наказанието, поради което и в тази й част жалбата се явява неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Великотърновски апелативен съд № 301 от 06.12.2011 г, по ВНОХД № 326/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.