Ключови фрази
Кражба, за извършването на която е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин * задочно осъждане


2
Р Е Ш Е Н И Е
№204

гр. София, 22 октомври 2018 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Мариана Петрова и в присъствието на прокурора Ст. Атанасова изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 883/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдената С. Е. С. за възобновяване на НОХД № 1267/2014г. по описа на РС - Враца и за отмяна на постановената спрямо нея осъдителна присъда.
В искането се заявяват основанията по чл. 423, ал.1 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Посочва се, че присъдата е постановена задочно, като осъдената не е участвала нито в досъдебната, нито в съдебната фаза на процеса, а разглеждането на производството при условията на чл. 269 от НПК е в нарушение на процесуалния закон. Изтъкват се доводи и във връзка с наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 във връзка с чл.348, ал.1, т.1-т.3 от НПК. Прави се искане за възобновяване на производството, отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдената поддържа искането, като навежда доводи че са налице предпоставките на чл.423, ал.5 от НПК, тъй като били предоставени гаранции, че производството ще бъде възобновено. Изтъкнатото в ЕЗА, че подзащитната му присъствала лично в процеса, не било вярно. Призоваването й, чрез връчване призовката на свекърва й, било в противоречие с практиката на ЕСПЧ и Решение № С108/2016 на ЕСПЧ. Претендира също, че са допуснати редица процесуални нарушения при разглеждане на делото, събирането и оценката на доказателствените материали, довели до неправилно приложение на материалния закон и налагане на несправедливо наказание.
Осъдената С. поддържа искането за възобновяване.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно, тъй като на осъдената е връчен препис от обвинителния акт, явявала се е в няколко по ред съдебни заседания пред първоинстанционния съд, след което е напуснала адреса, на който е могла да бъде призована. Предвид това намира, че правилно делото е било разгледано в нейно отсъствие при предпоставките на чл.269, ал.3 НПК, тъй като осъдената сама се е поставила в положение да не може да се изпълни процедурата по редовното й призоваване. Пледира искането за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в искането и заявените в съдебно заседание съображения, и след като извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
С присъда № 14 от 22.02.2016г. по НОХД № 1267/2014г. по описа на РС- гр. Враца молителката С. Е. С. е призната за виновна в това, че е извършила престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 от НК, като при условията на чл.54, ал.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1/една/ година и 2/два/ месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата подс. С. е призната за невиновна и оправдана относно квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.4 от НК.
Със същата присъда на осн. чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното с определение по нохд № 514/2011г. на ВОС наказание лишаване от свобода в размер на 11/единадесет/ месеца при първоначален строг режим.
По жалба на защитника на осъдената е било образувано ВНОХД № 125/2016г. по описа на Окръжен съд- Враца.
С решение № 40 от 25.04.2016г. по ВНОХД № 125/2016г. първоинстанционната присъда била изцяло потвърдена и е влязла в законна сила на 25.04.2016 година.
В искането за възобновяване не е посочена информация от кой момент осъдената С. е узнала за постановената спрямо нея осъдителна присъда. Видно от справка от Затвора - Сливен същата е постъпила в затвора на 21.05.2018г. в изпълнение на писмо от ВКП по преписка във връзка с изпълнение на ЕЗА от Федерална република Германия, поради което, при липса на друга информация в тази насока, следва да се приеме, че именно от 21.05.2018г. е започнал да тече срока по чл.423, ал.1 НПК. Следователно, искането за възобновяване, подадено на 22.08.2018г. е в законоустановения срок.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
І. Претенцията на защитата, заявена в съдебното заседание и непосочена в искането за възобновяване за наличие на предпоставките по чл.423, ал.5 от НПК не намира опора в материалите по делото и е неоснователна. От съдържанието на служебно изисканата ЕЗА на РП – Мездра от 31.10.2016г., въз основа на която е предадена осъдената С., не се установява българската държава да е предоставила гаранции за повторно разглеждане на делото с участие на осъдената. След като в ЕЗА е посочено, че лицето се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, изрично е отбелязано, че „решението не е било връчено лично на лицето, но ще му бъде връчено лично незабавно след предаването и при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие….както и че ще бъде уведомено за срока, в който трябва да поиска обжалване или повторно разглеждане, който е шест месеца”. Следователно се касае до поет от издаващата държава ангажимент за осигуряване на възможност за обжалване на съдебния акт, постановен в отсъствие на осъдената, каквато се явява процедурата по възобновяване, протичаща понастоящем. В заключение – изпълнението на ЕЗА е било предпоставено от поет ангажимент за задължения на издаващата държава по чл. 40, ал.2, т. 4 от ЗЕЕЗА, но не и от представени гаранции за безусловно възобновяване на делото, каквито се изискват в ясно посочените хипотези на чл. 41 от ЗЕЕЗА.
ІІ. Абсолютно невярно е твърдението в искането, че осъдената нито е знаела за образуването и воденето на наказателното производство срещу нея, нито е участвала в него.
Наказателното производство, в досъдебната му фаза, е проведено в присъствието на осъдената С. - надлежно е привлечена в качеството на обвиняем/л.50 и л.54 от ДП/, проведен е нейният разпит, в който е отразено и изявлението й, че не желае материалите по делото да й бъдат предявени.
Обвинителният акт срещу нея за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 от НК е внесен в Районен съд - Враца на 23.09.2014г. С разпореждане на съдия-докладчик от 25.09.2014г. е постановено на осъдената С. да се връчи препис от обвинителния акт, да й се разясни, че делото може да бъде разгледано и решено в нейно отсъствие само при условията на чл.269 от НПК, като първото съдебно заседание било насрочено за 29.10.2014г.
Обвинителния акт и призовката за първото съдебно заседание са връчени на Н. К. - живуща на адреса при поето задължение да ги предаде на подсъдимата/л.12 от първоинстанционното производство/. За уведомяването на С. относно датата и часа на съдебното заседание обективно указва и депозираната от нея молба /л. 20 от първоинстанционното производство/ за отлагане на делото поради здравословен проблем на малолетното си дете.
В проведените от следващата дата – 24.11.2014г. до 09.03.2015г. три съдебни заседания осъдената не се явявала и на делото не е даван ход поради причини от различен характер – молби на подсъдимата за отлагане на делото поради заболяване на дете и нередовното й призоваване за едно от заседанията.
В съдебно заседание на 08.04.2015г. /л.71 от първоинстанционното производство/ подсъдимата се явила лично и с упълномощения си защитник. Даден е ход на делото, ход на съдебно следствие, подсъдимата е присъствала при събирането на гласни доказателствени средства, като разглеждането на делото било отложено за 16.12.2010година.
От 27.05.2015г. осъдената С. не се е явявала пред инстанциите по същество.
Още в съдебното заседание на 27.05.2015г. съдът констатирал, че същата е редовно уведомена от предходното съдебно заседание и отложил делото за 01.07.2015г., като постановил принудителното довеждане на подсъдимата. След постъпване на информация от органите на ОЗ „Охрана - Враца”, че подсъдимата не е намерена на адреса и е напуснала страната на 23.06.2015г., в съдебно заседание на 01.07.2015г. съдът обявил С. С. за местно и общодържавно издирване, а взетата по отношение на нея мярка за неотклонение „Подписка” е изменена в „Задържане под стража”. След тази дата съдът е положил допълнителни усилия за установяване местонахождението на осъдената, като неколкократно изисквал информация за резултатите от издирването й, които не довели до промяна в данните относно възможността за редовното й уведомяване. Това дало основание на съда за приложение на разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т.1, т.2 и т.4 от НПК, като в проведеното съдебно заседание на 22.02.2016г. съдебното следствие е обявено за приключено, изслушани са съдебните прения и е постановен съдебният акт.
Изложените фактически обстоятелства във връзка с процесуалното развитие на делото водят до извода, че осъдената С. се е отклонила от известния по делото адрес, без да уведоми за това съда и без да посочи друг за нейното призоваване, въпреки че е била наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. Съдът е проявил необходимата процесуална активност във връзка с осигуряване на участието й в производството, като след съответната констатация, обоснована на получената информация, че същата е напуснала известния адрес и се намира на неизвестен такъв извън територията на страната, е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство, финализирано с атакувания съдебен акт.
При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Необходимо условие за уважаване искане на това основание е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение и в този смисъл - да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство. От друга страна неучастието му в производството следва да се дължи не на негово недобросъвестно процесуално поведение, а на проявена от страна на съда и органите на досъдебното производство пасивност във връзка с осигуряването на реални гаранция за реализиране на правото му за лично участие в процеса. В настоящия казус осъдената е участвала в досъдебната фаза на наказателния процес, като е била запозната не само с обвиненията срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството й на обвиняем. По – нататък, осъдената е участвала лично в първоинстанционното производство, като й е бил връчен обвинителен акт и се е явила в съдебно заседание, в което са били събирани и доказателства. Независимо от знанието си за процеса и въпреки процесуалното си задължение да уведоми съда за промяна на своето местонахождение, осъдената е напуснала известния по делото адрес, не е посочила нов актуален, включително и в чужбина, а проведеното щателно издирване не е дало резултат. В този смисъл действията й следва да се приемат като укриване по смисъла на чл. 423, ал.1, изр. 2 НПК, поради което съставляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдената С. С., тъй като не са нарушени процесуалните правила за това.
В искането за възобновяване се заявява също, че постановената присъда е резултат на съществени процесуални нарушения/ по отношение на призоваването й за съдебните заседания и относно процесуалната дейност на съда по събирането, оценката и анализа на доказателствените материали/, нарушение на материалния закон и на осъдената е наложено несправедливо наказание - оплаквания, които са относими към основанието по чл. 422, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал.1, т. 1 – т. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал.1 от НПК компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на наведените оплаквания е съответния апелативен съд, а именно Апелативен съд- София, на който делото следва да се изпрати.
Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Е. С. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда по НОХД № 1267/2014г. по описа на РС - Враца.
Изпраща делото на Апелативен съд - София за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: