Р Е Ш Е Н И Е №224/2013год. гр.София, 10.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 2952/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 276 от 10.07.2013 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 9 от 11.01.2013 год. по в.гр.дело № 398/2012 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 347 от 11.07.2012 год. по гр.дело № 1651/2011 год. на Габровския районен съд по касационна жалба вх.№ 767 от 27.02.2013 год. на М. Г. С.. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата по касация П. Г. И. е на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: По делото е безспорно, че съсобственият имот първоначално е представлявал жилище, което въз основа на разрешение за строеж № 163/19.08.2009 год., влязло в сила на 07.09.2009 год., било преустроено в магазин за електроматериали с офис и външно стълбище; обектът е нанесен на кадастралната карта на [населено място] с идентификатор 14218.505.440.3.1 и е въведен в експлоатация. С протоколно определение от 20.10.2011 год. по гр.дело № 1651/2011 год. на Габровския районен съд е била одобрена съдебна спогодба за допускане на съдебна делба при равни квоти между съделителите. От заключението на вещото лице е установено, че имотът е реално поделяем на два дяла при условията на чл.203 ЗУТ. Всяка от страните е изработила самостоятелно инвестиционен проект, като и двата проекта са одобрени от главния архитект на общината. Според проекта, възложен от ищцата П. Г. И., имотът се разделя на: дял първи-офис и дял втори-магазин за електроматериали, а според проекта, възложен от ответницата М. Г. С.: дял първи-жилище и дял втори-магазин за електроматериали. Общата стойност на целия имот, предмет на делбата възлиза на 82 000 лева или по 41 000 лева за всеки съделител, а разноските за преустройството за обособяване на двата дяла възлизат на 2 290 лева или по 1 145 лева за всеки от дяловете. Съдилищата са приели, че делбата следва да се извърши по проекта, предвиждащ разделянето на съществуващия магазин за електроматериали с офис на два дяла – дял първи: офис със средна пазарна цена 40 500 лева и дял втори-магазин за електроматериали със средна пазарна цена 42 700 лева. Дял първи-офис е поставен на М. Г. С., а дял втори-магазин за електроматериали е поставен на П. Г. И.. Намерено е за неоснователно искането на страните да им бъде дадена възможност да се снабдят с проектни идентификатори на двата дяла от С.-Г.. Според въззивния съд, действително чл.54, ал.4 З. поставя изискването преди извършване на съдебна делба на обособени дялове, същите да са получили идентификатори в кадастъра, но в конкретния случай делбата не касаела обособени дялове, а проектни такива, които следвало да се обособят след извършване на предвиденото в инвестиционния проект преустройство. Добавено е, че едва след преустройството и след като се снабдят с удостоверение за въвеждане в експлоатация на обособените самостоятелни обекти, страните биха могли да получат идентификатори за имотите си. Прието е по-нататък, че разходи по преустройството е направила само П. Г. И.-със знанието и без противопоставянето на М. Г. С., поради което последната е била осъдена да заплати сумата 10 900 лева – подобрения до размера на обогатяването. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за извършване на делбата, въззивното решение противоречи на материалния закон. Съгласно чл.203, ал.1 ЗУТ „съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителите правила и норми. Главният архитект на общината/района/ по предложение на съда и в определен от него срок одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран отказ. При наличие на техническа възможност, доказана с инвестиционен проект, се одобрява и повече от един вариант за делба”. Съгласно чл.54, ал.4 З., при съдебна делба съдът възлага обособените дялове, след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на същия закон. Съгласно чл.56, ал.2 З. „при съдебна и доброволна делба, при продажба на част от недвижим имот, при съединяване на съседни недвижими имоти, както и при разделяне на недвижим имот по искане на собственика или във връзка с промяна на трайното предназначение, службата по геодезия, картография и кадастър дава идентификатори и издава скица, а за самостоятелен обект в сграда – и схема на обекта”. Съгласно чл.52, ал.1 З., съдилищата предоставят на службата по кадастъра по местонахождението на имота преписи от актовете при делба в седемдневен срок от влизането им в сила – за служебно отразяване на настъпилите промени в кадастралната карта и кадастралните регистри. От легалното определение, дадено от § 5, т.39 от ДР на ЗУТ следва, че самостоятелен обект на правото на собственост, съответно обект на кадастъра, може да бъде отделен строеж или реална част от строеж с наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор. В чл.57 от Наредба № 3 от 28.04.2005 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри са изброени случаите, при които се отразяват настъпилите изменения, сред които е и този по т.2: „делба и съединяване на сгради или на самостоятелни обекти в тях”. Съгласно чл.58, ал.1 и ал.3, т.6 от споменатата наредба, за измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри, към заявлението на заинтересуваното лице, се прилага копие от одобрения инвестиционен проект по чл.202 и 203 ЗУТ – част архитектурна в случаите на обособяване на самостоятелен обект на собственост. От анализа на цитираните разпоредби следва извода, че за да бъде извършена съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, когато обособяването на отделните обекти ще възникне в резултат на преустройство, необходимо е самостоятелните обекти по одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект, да са получили идентификатори в кадастъра, като службата по геодезия, картография и кадастър издава и схема на обекта. В този случай дадените от С. идентификатори не се отразяват в кадастралната карта и в кадастралните регистри, докато не влезе в сила решението за извършване на делбата. След настъпване на юридическия факт по преобразуване на съсобствеността, промените в основните кадастрални данни подлежат на отразяване в кадастралната карта и в кадастралните регистри. Макар и да имат характера на проектни, дадените от С. идентификатори са задължителна предпоставка за извършване на съдебна делба в случаите на обособяване на самостоятелни обекти от съсобствена сграда, жилище или друг обект съгласно одобрен инвестиционен проект. В този смисъл, настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. споделя разрешението, дадено с решение № 89 от 07.05.2012 год. по гр.дело № 549/2011 год. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В него е проведено разграничение с хипотезата, разгледана в решение № 368/2010 год. от 17.01.2011 год. по гр.дело № 851/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. Последното се отнася до сграда в режим на етажна собственост, какъвто за процесната сграда е бил отречен с влезлия в сила съдебен акт за допускане на делбата. Като е приел, че за да се извърши съдебна делба на съсобствения обект съгласно одобрените от главния архитект на общината инвестиционни проекта, не е необходимо на самостоятелно обособените проектни обекти да бъдат дадени идентификатори от С., въззивният съд е нарушил материалния закон. Това е довело до незаконосъобразно решение в частта за ликвидиране на съсобствеността. Това налага отмяна на въззивното решение в частта относно извършване на делбата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в отменената част, за да се даде възможност на заинтересуваните страни да се снабдят с идентификатори, както и със схема на обособените съгласно одобрените инвестиционни проекти обекти. В частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за уважаване на иска за подобрения, предявен от П. Г. И. в размер на 10 900 лева, обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В. съд обосновано е приел, че въз основа на разрешение за строеж № 163 от 19.08.2009 год., влязло в сила на 07.09.2009 год., е било извършено преустройство на съсобствения апартамент в магазин за електроматериали с офис и външно стълбище, като обектът е нанесен в КК на [населено място] с идентификатор 14218.505.440.3.1 и е въведен в експлоатация. Обоснован е и извода на въззивния съд, че разходи по преустройството е направила само П. Г. И., докато ответницата /сега касатор/ е съдействала и участвала при административните процедури по получаване на разрешението за преустройството, но не е установено да е направила разходи при осъществяването му. Правилно е прието, че преустройството е било осъществено със знанието и без противопоставянето от страна на М. Г. С. и последната е осъдена да заплати на ищцата направените подобрения до размера, с който се е увеличала стойността на притежаваната от нея част от общия имот. Неоснователно с касационната жалба се поддържа, че е налице противоречие на извода на въззивния съд, касаещ претенцията по сметките, с приетото в мотивите на същото решение по повод приложението на чл.54, ал.4 З., че „…преди това снабдяването с идентификатори не е възможно с оглед на обстоятелството, че преустройство може въобще да не бъде осъществено”. Преди всичко, въпросният цитат е част от мотивите на първоинстанционното решение, но не и от съображенията на въззивната инстанция. Отделно от това, касае се за различни преустройства, които ясно се разграничават едно от друго. Предмет на претенцията по сметки между съделителите по чл.74, ал.2 във връзка с чл.72 ЗС касае разходите по извършеното преустройство на съсобствения апартамент № 1, ет.1 в [населено място], [улица], в допуснатия до делба самостоятелен обект в сградата на същия адрес – магазин за електроматериали с офис и външно стълбище с идентификатор 14218.505.440.3.1. Бъдещото преустройство съгласно чл.203 ЗУТ на допуснатия до делба обект съобразно някой от одобрените инвестиционни проекти, няма отношение към предявения иск за подобрения във връзка с осъщественото преустройство на жилището в магазин за електроматериали с офис и външно стълбище. Предвид на това, в частта, с която е потвърдено решението на районния съд за уважаване на иска за подобрения, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 9 от 11.01.2013 год. по в.гр.дело № 398/2012 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 347 от 11.07.2012 год. по гр.дело № 1651/2011 год. на Габровския районен съд в частта, с която е извършена делбата, сумата за уравнение на дяловете и държавната такса върху стойността на дяловете. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменените части от друг състав на Габровския окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 11.01.2013 год. по в.гр.дело № 398/2012 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 347 от 11.07.2012 год. по гр.дело № 1651/2011 год. на Габровския районен съд в частта, с която М. Г. С. е осъдена да заплати на П. Г. И. сумата 10 900 лева за извършени подобрения, както и да заплати държавна такса върху стойността на подобренията в размер на 436 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/