Р Е Ш Е Н И Е № 390 гр. София, 07.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Галина Захарова при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1218/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия С. П. В. против присъда от 21.05.2014 г. по внохд № 186/2014 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, пети въззивен състав. В жалбата се сочи, че въззивната нова присъда е постановена при съществени процесуални нарущения и в нарушение на материалния закон, а в рамките на признатата виновност наложеното наказание е явно несправедливо. Подчертава се, че не са събрани преки и несъмнени доказателства, които да свържат жалбоподателя с инкриминираното деяние. Акцентира се върху опороченото разпознаване и се оспорва присъствието му в доказателствената съвкупност. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или, алтернативно – за ново разглеждане на делото. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Частния обвинител не изразява становище. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд, с присъда от 24.06.2013 г. по нохд № 13 899/2012 г. признал С. П. В. за невинен и го оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20 , ал.2, вр. ал.1 от НК. Софийският градски съд, наказателно отделение, пети въззивен състав, с присъда от 21.05.2014 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимия С. П. В. за виновен в това, че на 31.03. 012 г., около 22.15 часа в [населено място], в съучастие с неустановено по делото лице, като извършител отнел чужди движими вещи на обща стойност 100.95 лева от владението на М. С. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, поради което и на основание чл. 198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20,ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия по нохд № 707/2012 г. по описа на Софийския районен съд - три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения : На първо място не може да бъде споделено разбирането за съществено нарушение на процесуалните правила, развито от защитата с оспорване на извършената от съда оценка за надеждност на показанията на пострадалото лице - свидетелката М. П.. Преди да се обвърже с извод за тяхната обективност съдебният състав детайлно е анализирал съдържанието им, давайки отговор на повдигнатия въпрос за значението на установените частични противоречия. Съдът е проследил показанията на пострадалата в двете фази на процеса, съобразил е времето и ситуацията на тяхното депозиране и ясно е заявил защо ги намира за последователни , пълни и точни. Заявените отклонения относно ръста на двамата нападатели - 175 см или 180 см, са преодолени след констатацията, че свидетелката не притежава точен критерий за определяне на дължини с мерни единици. Съществено е да се подчертае също така, че обсъжданите противоречия - колко сантиметра е ръстът на подсъдимия и колко сантиметра е разликата във височината на двамата нападатели, не са пряко относими към авторството на деянието и действията на подсъдимия. От тях не биха могли да се направят и изводи за проявени от свидетелката П. недобросъвестност, ограниченост на възприятията или склонност към сугестия. Съдът дал вяра на показанията на пострадалата след като констатирал тяхната логическа последователност, конкретност и категоричност. Обстановката, при която М. П. била ограбена – вечерта, на слабо осветена улица, не изключва запечатването в съзнанието й на характерни черти на лицето, което по-късно разпознала. Пострадалата още в първия си разпит дала описание на нападателя, а след това не проявила никакво колебание да го идентифицира.Тази категоричност придава на извършеното по-късно разпознаване особена тежест в подкрепа на тезата на обвинението. Преди провеждането му пострадалата отново описала белезите, с които свързвала нападателя, който успяла да види. След това, според еднопосочните показания на свидетелите Г. и К., категорично посочила С. В. сред останалите представени за разпознаване, които били сходни по външност. Опитът на защитата да изключи доказателствената ценност на разпознаването, като разколебае извода за прецизното му провеждане, правилно е оценен от предходните инстанции като неуспешен. Той се базира на показанията на свидетеля В., в които се съдържат намеци за манипулиране на пострадалата от разследващите органи .В тях обаче няма конкретни факти, а само предположения за посочване на подсъдимия при разпознаването, които са изцяло отхвърлени чрез разпита на поемните лица Г. и К.. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала отклонения от процесуалните принципи за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на постановената присъда. При възприетата от съда фактическа обстановка материалният закон е приложен точно и искането за оправдаване на подсъдимия е незаконосъобразно. Не следва да бъде уважено и бланкетно заявеното искане за ревизия на наложеното наказание. То е определено в размер на легалния минимум, предвиден от законодателя за грабеж по чл.198, ал.1 , пр.1 от НК, като по този начин смекчаващите отговорността обстоятелства са отчетени по начин, ползващ в най-голяма степен подсъдимия, макар апелативният съдебен състав да е приел, че те са балансирани от отегчаващи. Съдебният състав правилно заключил, че въпреки неголямата стойността на отнетите вещи , извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност, обусловена от грубото посегателство върху личността и засягането на моралните норми. Подсъдимият и неустановения му съучастник проследили и нападнали млада бременна жена, която се прибирала в дома си, следвайки познат маршрут. Наред със съставомерните последици деянието сериозно уязвява и чувството на обществена сигурност на гражданите, което рефлектира върху степента на обществената му опасност и изключва хипотезата на чл.55 от НК при индивидуализиране на наказанието. Определената в минимален размер санкция е адекватна на целите, посочени в чл.36 от НК, поради което не следва да понесе корекции в желаната от подсъдимия посока. Водим от горното и на основание чл.354,ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 21.05.2014 г. по внохд № 186/2014 г. по описа на Софийски градски съд , наказателно отделение, пети въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.