1 Р Е Ш Е Н И Е № 318 гр.София, 19 август 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Фиданка Пенева при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 1586/2011 г. Производството е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от защитата - адвокат А. Д. от АК гр.Варна на подсъдимите Г. Т. Г. и Д. К. И. срещу въззивно решение №9/26.01.2011г. по внохд№7/2011г. на Военно-апелативния съд на РБ, с което е потвърдена присъда №236/ 18.11.2010г. по НОХД № 236/2010г. на Варненския военен съд. С присъда №236/18.11.2010 г.постановена по нохд № 236/ 2010 г. на Варненския военен съд подсъдимите - главен сержант Г. Т. Г. , ЕГН: 8310101040 и Д. К. И., ЕГН: 6306280960 са признати за виновни, че за времето от 30 юни 2005 г. до 14 юли 2005 г., в гр.Варна и в гр.Белослав, в съучастие като съизвършители са предложили на К. Г. Ч. съдействие за връщане на противозаконно отнетото му МПС – „Ауди80”, с ДК№ Е81-57 АН, срещу получаване на имотна облага от 2000 /две хиляди/ лева, поради което и на основание чл. 346, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 4 НК, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл.55, ал.1, т. 1 НКса осъдени както следва :Г. Т. Г. на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и Д. К. И. на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за всеки от двамата подсъдими, с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от по ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 346, ал. 4 НК подс.Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, а подс.И. е лишен от право да управлява МПС за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА. Присъдени са съдебните разноски. Касационното основание в жалбата е за нарушение на закона - чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК. В жалбата се изтъкват следните доводи в подкрепа на посоченото касационно основание : деянието, описано в обвинителния акт, за което подсъдимите са признати за виновни е несъставомерно; в съдебните актове не е съобразено обстоятелството, че свид.С. е първият човек, посочил на пострадалия начина да си върне автомобила с даване на откуп от 2000 лева; в мотивите на въззивното решение не е посочено с кои действия на подсъдимите е извършено предложение за съдействие за връщането на откраднатия автомобил и в какво се изразява това предложение ; не са получили правилна правна оценка обясненията на подс. И. относно факта, че не той, а пострадалият му е предложил да даде пари, за да си върне автомобила, т.е., подсъдимият не е искал пари от пострадалия с тази цел ; игнорирани са установените факти, които изключват наличието на користната цел на престъплението. Не са изпълнени указанията на ВКС, дадени с решение №455/11.05.2009г. по н.д.№431/2008г. на ВКС, 1-во н.о. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите по повдигнатото им обвинение. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимите и упълномощеният от двамата защитник, редовно призовани, не се явяват. Не депозират данни за уважителни причини относно неявяване в съдебното заседание. Частният обвинител К. Г. Ч. не се явява редовно призован. Не се явява и негов процесуален представител. Прокурорът от ВКП изтъква, че жалбата е неоснователна. Няма нарушение на материалния закон. Отговорността под признаците на инкриминираното деяние и наказанията на двамата подсъдими са правилно определени. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и прие следното: Оплакването за наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е неоснователно. По същество доводите в жалбата от защитата на двамата подсъдими се свеждат до това, че при правилно установените фактически обстоятелства от предмета на делото съдилищата са извършили неправилна правна оценка, намирайки, че действията на подсъдимите осъществяват признаците на престъплението по чл. 346, ал. 3 НК. Доводите в жалбата нямат опора в данните по делото и в материалния закон. По делото не се спори относно възприетите от съдилищата по констатации, които съответстват на посочените факти в обстоятелствената част на обвинението в обвинителния акт. Установено е, че след противозаконното отнемане на лекия автомобил на свидетеля К. Ч. на 30.06.05 г. в [населено място], за което е подал жалба в Трето РПУ на МВР –гр.Варна, той е споделил с колеги –полицаи за случая, включително и с подсъдимия Г., който се свързал с подс.И. и двамата започнали дейност по уточняване условията за връщане на автомобила срещу откуп. Изводите на първостепенната и въззивна инстанции, че полицаят –подсъдим Г. заедно с подс.И. - вуйчо на Г., са извършили общи и целенасочени действия, с които са обективирали пред Ч. предложение за съдействие на пострадалия за връщане на автомобила му срещу имотна облага, се основават на съвкупната оценка на събраните и проверени по реда на чл.13, чл.14, чл.107 НПК доказателствени източници. Обясненията на двамата подсъдими са подложени на анализ с останалите гласни доказателствени средства : показанията на свид.Ч., свид. И. С. и свид.Светнил М., както и с данните от събраните веществени доказателствени средства, чрез използването на СРС ( спр. л.131-л.186 от том „секретен” по досъд.пр.№4-Х/2007г. /87/-І ). По делото не се спори както да проведените разговори между пострадалия и подсъдимите така и за тяхното съдържание относно уговарянето на връщането на автомобила му срещу заплащане на инкриминираната парична сума. В решението на въззивната инстанция е даден убедителен отговор на доводите на защитата, каквито се правят и с касационната жалба, защо поведението на свид.С. е неотносимо към инкриминираното деяние ( спр. на л.5 от мотивите на решението). Вярно е интерпретирано поведението на този свидетел, че той пръв е посочил на свид.Ч. неправомерния начин да си върне автомобила чрез даване на откуп от 2000 лева на посредник. Но с това си поведение той не е извършил посредничество за връщане на откраднатия автомобил с користна цел, а е отказал такова съдействие на пострадалия. Заявеното от него , че е направил проверка и е установил, че автомобилът е продаден от крадците не е престъпно съдействие за връщане на откраднато МПС. Дори този факт да е верен, макар и да не е установен по делото, съществуването му не лишава действията на двамата подсъдими от годен предмет, както твърди защитата, тъй като съдействието за връщането на автомобила в поведението им е в резултат от несъмнения факт на кражбата на автомобила от неизвестни лица, независимо каква е била последващата съдба на вече откраднатия автомобил . Неоснователно се твърди в жалбата, че в мотивите на въззивното решение не било посочено с кои действия на подсъдимите е извършено предложение за съдействие за връщането на откраднатия автомобил и в какво се изразява това предложение. Голословно се твърди , че е налице разлика между предложение за съдействие и оказване на съдействие, като според защитата липсва фактическо изпълнение на формата на изпълнителното деяние по чл.346, ал.3 НК. ВКС намира за неоснователни доводите за липса на изводи относно формата на изпълнение на инкриминираното деяние от подсъдимите. Тя е на формално извършване и се изразява в активни действия на дееца за връщане на отнетото МПС във владението на собственика му, срещу имотна облага.Поради това предлагането и оказването на съдействие се покриват по съдържание като форма на изпълнение на престъпното съдействие. Съдилищата детайлно са установили въз основа на оценката на събраните доказателствени факти активните действия на всеки от подсъдимите . Установен е и общият им умисъл при осъществяване на деянието под формата на съизвършителство, защото всеки от тях е действал със съзнанието за съгласуваност с действията на другия, които са били подчинени на специалната цел – получаване на имотна облага срещу връщането на отнетото МПС. Съдилищата са изяснили детайлно дейностите на всеки от подсъдимите за връщане на отнетото МПС. Установена е система от активни действия на всеки от двамата подсъдими за връщане на автомобила срещу имотна облага, заявена като условие за връщането му. Изпълнението на деянието от подсъдимия Г. е изведено във въззивното решеие с установеното, че Г. е поискал и получил от свид.Ч. всички данни за автомобила и данните за мобилния му телефон и ги е предоставил на подс.И. (спр. л.172-178 от том „секретен” по досъд.пр.№4-Х/2007г. /87/-І секретен), както и многократно е координирал разговорите и е организирал срещата мужду пострадалия и подс.И., който е имал пряка връзка с преговарящите за откупа лица. Пострадалия Ч. и подсъдимите са уговаряли детайлите по връщането на автомобила и условието за плащането на откуп, предложен в разговора на подс.И. с лицето „Гюмюша”- С. А., което е заявило пред него , че знае къде е колата на пострадалия. Установено е , че подс.И. е узнал от С. А., че автомобилът ще бъде върнат срещу заплащане на 2000 лева, което сведение е предал на подс.Г., а той съответно информирал пострадалия свид.Ч.. Активността на подс.И. е в установените разговори от него с лицето „С.” и с лицето С. А. „Гюмюша”, който в един отминал период ,също срещу откуп, е върнал отнетия лек автомобил на подс.И.. Съдилищата са мотивирали фактическото изпълнение на деянието и с провеждането на система от разговори за времето 08. 07.2005 г. до 14.07.2005 г. от всеки от подсъдимите И. и Г. със свид.Ч., между подс.И. с лицето „Гюмюша”, на свид.Ч. с лицето „М.”, чийто телефонен номер му е бил предоставен от подсъдимите, което е поискало откуп от 1 700 лв. Установено е по делото, че подс.Г. е организирал срещата на 09.07.05г. между подс.И. и свид.Ч., на която подсъдимият И. пред пострадалия е провел разговор по телефона с неизвестния похитител и е уточнил в хода на разговора индивидуалните белези на автомобила на свид.Ч.. Заявил е пред него, че за връщането на автомобила трябва да заплати сумата от 2000 лева. Въз основа на тези данни изводите на съдилищата по фактите за реално извършено посредничество на двамата подсъдими с лицата, от които са поискали връщането на колата срещу откуп, са обосновали и формата на изпълнителното деяние предвидена в инкриминирания състав, в която подсъдимите са участвали заедно. Не се споделят и доводите на защитата, че не са получили правилна правна оценка обясненията на подс. И. и показанията на самия пострадал, от които е установено, че пострадалият е предложил пръв на подсъдимите съдействие, както и да даде пари, за да си върне автомобила, а не обратното. Правната интерпретация на установените факти е съгласно закона. Вярно е, че пострадалият е потърсил помощта на подсъдимите за връщането на автомобила. Но този факт е ирелевантен за отговорността им, тъй като законът инкриминира поведение, поставящо условия с користна цел за връщане на противозаконно отнето МПС, каквото е установеното поведение на подсъдимите спрямо пострадалия, а не на пострадалия , който поначало е поставен в състояние да действа противно на волята си, да бъде манипулиран. Дейците са осъществявали контактите с лицата, при които фактически се е намирало отнетото МПС и те са диктували пред пострадалия условията, при които да бъде върнато. Това поведение представлява инкриминираното предлагане на съдействие, като форма на изпълнителното деяние на престъплението по възведеното обвинение. Неотносима за отговорността на подсъдимия И. е изразената от него в хода на оказваното съдействие на пострадалия готовност, „да даде свои пари с цел връщане на автомобила”, защото тази уговорка е била само при условие, че свид.Ч. „ще му възстанови парите за откупа”, поради което неоснователно се твърди, че с тези данни е изключена користната цел на престъплението. Законодателят е въвел в субективния състав на престъплението по чл. 346, ал. 3 НК користна цел на дееца, без да персонифицира дали получаването на имотната облага срещу оказаното от него съдействие на пострадалия за връщане на МПС-то е да дееца, или за другиго ( евентуално за лицето в чиято фактическа власт се намира откраднатото МПС). Затова, ВКС намира за законосъобразен извода на инстанционните съдилища, че без значение за съставомерността на деянието е фактът за кого се иска облагата ( за лицето, което предлага съдействие или за лицето, в чиято фактическа власт се намира отнетия автомобил), достатъчно е установяването на корелативната връзка между предложеното съдействие за връщане на отнетото МПС срещу получаването на имотна облага . Не е необходимо нито връщането реално да е осъществено, нито облагата да е получена от някое от тези лица. В чл. 346, ал.3 НК се криминализира единствено предлагането на съдействие за връщане на противозаконно отнетия автомобил с цел получаване на откуп от връщането му като деяние на просто извършване, при което не се изисква никакъв престъпен резултат. С по-широкото наказателно преследване , насочено спрямо действията по предлагане на съдействие за връщане на противозаконно отнето МПС срещу имотна облага, се цели едновременната защита както срещу престъпното отнемане на МПС ,така и срещу толериране на действията на извършителите за връщането му срещу заплащане, поради което е без значение дали облагата ще бъде получена от тях или от извършителите на посредничеството за връщане на откраднатата вещ. Некоректно се изтъква от защитата, че с атакувания съдебен акт не били изпълнени указанията на ВКС, дадени с решение №455/11.05.2009г. по н.д.№431/2008г. на ВКС, 1-во н.о. ,с което е било отменено поради съществени процесуални нарушения въззивно решение№43/13.05.08 г. по внохд№37/08г. на ВАС на РБ, с което, съответно, е потвърдена осъдителна присъда №90/21.01.08г. по нохд№90/2007 г. на Варненския военен съд и делото е върнато от ВКС за ново разглеждане на ВАС на РБ. С последващото въззивно решение №76/09.10.09г. по внохд№72/09г. на ВАС на РБ делото е върнато обратно на прокурора. Новият обвинителен акт, внесен срещу подсъдимите по същото обвинение за престъпление по чл. 346, ал. 3,вр. с ал.2 , вр. с чл. 20, ал. 2 НК е дал основание за образуване на ново първоинстанционно съдебно производство по нохд№125/10. на Варненския военен съд, на 10.05.2010 г. Следователно, указанията в цитираното решение на ВКС не се отнасят до същото наказателно производство, по което те са били дадени. Редно е обаче да се отчете тяхното изпълнение в настоящото съдебно производство, последен стадий от което се явява разглеждането на делото пред настоящата трета съдебна инстанция. По изложените съображения този съдебен състав при трето наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №9/26.01.2011г. по внохд№7/2011г. на Военно-апелативния съд на РБ, с което е потвърдена присъда №236/ 18.11.2010г.по НОХД № 236/2010г. на Варненския военен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :