О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2 гр. София, 03.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4778/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Б. Х., [населено място], чрез адвокат И. Й., срещу определение № 29057/08.11.2017 г. по ч. гр. д. № 8294/2017г. на Софийски градски съд. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което се поставя въпрос : Подлежат ли на отбелязване решения по вписани искови молби, в случай, че искането е направено след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок. Жалбоподателят поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 1ГПК. Твърди противоречие с определение № 189/13.03.2014 по ч.гр.дело № 868/2014 на ВКС, ГК, ІV г.о. и с т.6, ТР № 7/25.04.2013г. по тълк.дело № 7/2012г., ОСГТК, ВКС. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 361/25.05.2017г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано отбелязване на решение от 10.04.2008г. по гр.д. № 4088/2005г. на СРС и на решение № 85 от 02.04.2009г. по гр.д. № 2956/2008г. на СГС по предявен иск по чл. 108 ЗС. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е констатирал, че частният жалбоподател е предявил пред Софийски районен съд иск по чл. 108 ЗС срещу Н. В. Д. и В. Г. Д. за признаване за установено, че е собственик и предаване на владението върху подробно описан УПИ, находящ се в [населено място], квартал О.. Исковата молба е била вписана под вх. № 24693, том ІІІ, № 97, Агенция по вписванията. Заявление за отбелязване/вписване на решенията по делото е било подадено на 25.05.2017г., по което съдията по вписванията е постановил отказ. Въззивният съд е приел отказа за законосъобразен, тъй като шестмесечният срок за отбелязване на влязлото в сила въззивно решение е изтекъл, вписването на исковата молба е загубило действието си и съдебното решение следва да бъдат вписано с нов ред, а не отбелязано. За новото вписване се дължи държавна такса като за вписване на исковата молба. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС, въпросът да е разрешаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът дали подлежат на отбелязване решения по вписани искови молби след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок е от обуславящо значение за изводите на въззивния съд и е решен в противоречие с цитираното от жалбоподателя определение № 189/13.03.2014 по ч.гр.дело № 868/2014 на ВКС, ГК, ІV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. С него е прието, че след изтичане на срока по чл. 115, ал. 2 ЗС вписването на исковата молба губи действието си, което обаче не преклудира правото за вписване /отбелязване/ на влязлото в законна сила съдебно решение, чието вписване е предвидено в нормативен акт и отговоря на предвидените в чл. 6 ПВ реквизити. Съгласно т. 6 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк.дело № 7/2012г., ОСГТК, ВКС когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише. От поведението на ищеца зависи от кой момент ще се прояви ефектът на вписването. Ако исковата молба е вписана, той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за отбелязване след изтичане на шестмесечния срок от влизането му в сила. Заявителят не може да бъде лишен от последиците на отбелязването, поради пропускането на шестмесечния срок. Решението следва да бъде вписано, като ще породи действието си от новото вписване. По изложените съображения, обжалваното въззивно определение, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията, като неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на съдията по вписванията за извършване на по-нататъшни действия по заявлението за вписване като съобрази чл. 3, ал. 1, Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, относно размера на държавната такса за извършване на отбелязване (включително на актовете по чл. 17 от Правилника за вписванията), за заличаване и за подновяване на вписване. В настоящето производство разноски не се присъждат, поради което искането на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 29057/08.11.2017 г. по ч. гр. д. № 8294/2017г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 29057/08.11.2017 г. по ч. гр. д. № 8294/2017г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 361/25.05.2017г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията на Софийски районен съд, с което е постановен отказ за вписване на Решение № от 10.04.2008г. по гр.д. № 4088/2005г. на СРС, и на Решение № 85 от 02.04.2009г. по гр.д. № 2956/2008г. на СГС. ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията към Софийски районен съд за извършване на по-нататъшни действия по заявлението с вх. № 31088/25.05.2017г. за вписване на посочените решения след съобразяване дали е изпълнено изискването за внасяне на дължимата държавна такса. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: