4 Р Е Ш Е Н И Е № 102 София 10.06. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря В. П. изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 386/2015 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от А. С. К., С. Ф. А., А. Ф. А. със съгласието на М. А. А., Д. Б. С., Б. И. Н., В. С. П., С. С. Г. касационна жалба против решение № 16932 от 24. 09. 2014 г. по гр. д. № 4914/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл.чл. 10б и 24, ал. 2 – ал. 4 ЗСПЗЗ, пар. 1в ДР ППЗСПЗЗ и чл. 7, ал. 4 З., при несъобразяване с факта, че в случая не съществуват никакви пречки за възстановяване на собствеността, тъй като спорният имот не е публична държавна собственост, не е предоставен за нуждите на учебното заведение и върху него не е осъществено мероприятие непозволяващо възстановяване на собствеността. Твърди се, че не са отчетени обстоятелствата, че имотът не е включен в терена, отреден по регулационния план от 1950 г. за транспортно училище, попада извън масивната ограда, отграничаваща имота на училището, върху него няма изградени сгради и съоръжения, представлява празно затревено място, разположено на около 30 метра на север от съществуващи тенис кортове, върху което има поставени две подвижни футболни врати, без да е направено футболно игрище. Поддържа се, че не е съобразен и фактът, че собствеността върху имота е възстановена с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по гр. д. № 370/1997 г. на СРС, 45 с-в, заради което е извършено и деактуването му като публична държавна собственост. Поддържа се, че доводът за придобиване по давност на имота от държавата е неоснователен. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответната страна Висше транспортно училище „Т. К.“, [населено място] изразява становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и иска потвърждаването му. Твърди, че имотът попада в терена, отреден за нуждите на висшето училище, тъй през 1978 г. е включен в разширението на първоначално отредения през 1950 г. за транспортното училище имот, намира се в границите на оградения с масивна ограда двор, използва се за нуждите на училището – като футболно игрище и полигон по геодезия с изградена стена, върху него се провеждат спортни занимания и упражнения по геодезия при обучението на студентите, представлява част от осъществено комплексно мероприятие на държавата, публична държавна собственост е, тъй като служи за трайно задоволяване на обществени потребности с национално значение, поради което не подлежи на реституция, съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ, чл. 24 ал. 2 – ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 7, ал. 4 З.. С определение № 133 от 10. 03. 2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос свързан с приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ, решен в противоречие с решение № 457 от 9. 12. 2011 г. по гр. д. № 1591/2010 г. на ВКС, I г.о. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, прие следното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението: Не подлежат на възстановяване земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии /строителните граници на населените места/ или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. пар. 1в ДР ППЗСПЗЗ /изброяването е неизчерпателно/ или проведено мероприятие по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните важни държавни и обществени нужди. Налице е пречка за реституция и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие. Ако имотът или част от него не е зает от строежи и съоръжения, не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и противопожарни правила и не попада в очертанията на терена, зает от съответното проведено единно мероприятие, не е налице пречка за реституция. Преценката се прави при всеки конкретен случай. В този смисъл са и становищата, изразени в представеното от касаторите решение № 457 от 9. 12. 2011 г. по гр. д. № 1591/2010 г. на ВКС, I г.о., както и в решение № 677 от 5. 11. 2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, І г.о., които настоящият състав споделя. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба: С обжалваното решение градският съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от А. С. К., Б. И. Н., Д. Б. С., Б. И. Н., В. С. П., С. С. Г., С. Ф. А. и А. Ф. А. против Висше транспортно училище „Т. К.“, С., иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението върху реална част от 1300 кв.м. от УПИ I, отреден за В. „Г. К.“, в кв. 14 по плана на [населено място], местността „С. – юг“, целият с площ от 155695 кв.м. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че ищците не са собственици на процесния имот на заявеното с исковата молба основание – земеделска реституция, тъй като в случая са били налице пречки за възстановяване на собствеността както по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, така и по чл. 7, ал. 4 З.. Приел е, че с регулационния план от 1950 г. е отреден терен за средно практическо транспортно училище, който терен е разширен при изменението на плана през 1978 г., с което изменение в отредения за транспортно училище имот се включва и процесният. Прието е, че имотът попада в двора на учебното заведение и се ползва за спортни мероприятия от катедрата по физкултура и за упражнения по геодезия от катедрата по строителство към В. „Т. К.“, правоприемник на средното практическо спортно училище /преобразувано последователно в полувисше, а през 1984 г. и във висше учебно заведение/. Прието е, че с чл. 89, ал. 2 ЗВО предоставените на държавните висши училища недвижими имоти са прогласени за публична държавна собственост и не подлежат на възстановяване съобразно чл. 7, ал.4 З., както и че деактуването на имота като публична държавна собственост не променя статута му като такъв. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, изключваща реституция, тъй като имотът е предоставен на учебно заведение, необходим е за основната му дейност и задоволява важни обществени потребности от национално значение. Прието е, че реституцията е изключена и на основание чл. 10б ЗСПЗЗ, предвид наличието на реализирано мероприятие. Така изложените правни изводи принципно са правилни – съобразени напълно с относими към случая законови разпоредби и със задължителната съдебна практика, формирана по приложението им, но са направени преди делото да е изяснено напълно от фактическа страна. По-конкретно, неизяснено е останало обстоятелството дали процесният имот се намира извън оградата, обособяваща и отграничаваща терена, върху който фактически е осъществено комплексното мероприятие или е в границите на действително заетия от проведеното мероприятие имот. Неяснотата произтича от противоречието между техническата експертиза и показанията на част от свидетелите. Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Б. от 10. 05. 2012 г. и скица към него процесният имот се намира извън оградения терен на В. „Т. К.“ /според експерта ограден е само защрихованият имот с жълт цвят на скицата към заключението – това е основният терен, отреден за транспортно училище по регулационния план от 1950 г., в който процесният имот не попада/. Такива са били и твърденията на процесуалния представител на ищците, поддържани и пред настоящата инстанция. Същевременно, според показанията на свидетелите Л. и Г., имотът е част от оградения и охраняван двор на учебното заведение, ползва се за провеждане на занятия и упражнения на студентите, изучаващи дисциплини към катедрите по физкултура и по строителство - т.е. за осъществяване на основната дейност и функции на висшето училище. В този смисъл са и твърденията на процесуалния представител на учебното заведение пред настоящата инстанция. Изясняване на посоченото обстоятелство е от значение при преценка налице ли са пречки за реституция по чл. 10 б ЗСПЗЗ и чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Ако мероприятието за което е бил отреден имотът /за транспортно училище/ фактически е реализирано само върху терена, отреден за тези нужди с плана от 1950 г. /в който процесният парцел не попада/, то съществува вероятност само за имотите в този терен да е налице пречка за реституция по чл. 10б ЗСПЗЗ. Ако само ограденият терен е предоставен и необходим на учебното заведение за осъществяване на дейността му и основните му функции, то съществува вероятност само за имотите в този терен да е налице пречка за реституция по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Изясняването на горните обстоятелства ще е от значение и за преценката дали спорният имот е публична държавна собственост. По изложените съображения /постановяването му при неизяснена в достатъчна степен фактическа страна на спора/ обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да допусне, на осн. чл. 195, ал. 1 ГПК, съдебнотехническа експертиза със задачи вещото лице, след като извърши оглед на имота и се запознае с доказателствата по делото и документите находящи се в Столична община, да отговори на въпросите: а/. дали мероприятието, за което е отреден парцелът, част от който е и процесният имот, е реализирано по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. пар. 1в ППЗСПЗЗ само върху площта, защрихована с жълт цвят на скицата към заключението на вещото лице инж. Б. от 10. 05. 2012 г. или и върху площта, приобщена към отредения за учебно заведение парцел през 1978 г.; б/. дали като двор към учебното заведение е оградена само площта, защрихована с жълт цвят на скицата към заключението на вещото лице инж. Б. от 10. 05. 2012 г. или оградата минава по регулационните граници на парцела и отграничава като част от двора на учебното заведение и разширението на парцела, извършено с изменението на плана от 1978 г.; в/. дали процесният имот, макар и незает с постройки и съоръжения, се включва в терен, върху който цялостно е проведено комплексно мероприятие, както и дали същият представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и противопожарни правила; г/. дали процесният имот се включва в площта, предоставена и необходимата по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ за осъществяване на основната дейност на висшето транспортно училище. Едва след изясняване на тези факти следва да се направи преценка за приложението на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 10 б ЗСПЗЗ и чл. 7, ал. 4 З.. Въпросът за отговорността за разноските ще следва да се реши с приключващия делото съдебен акт. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 16932 от 24. 09. 2014 г. по гр. д. № 4914/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: