Р Е Ш Е Н И Е № 542 София, 04 април 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ:ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2117/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на адв.Х., защитник на подсъдимия К. А., срещу въззивно решение № 118 от 26.06.2012г., постановено по внохд №143/12г. по описа на САС. В жалбата се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Адвокат В., повереник на гражданския ищец и частен обвинител, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Адвокат Х., поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и моли за нейното уважаване. Подсъдимият К. А., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 336 от 15.11.2011г., постановена по нохд №1388/11г., СГС, НО-23 състав е признал подсъдимия К. К. А. за виновен в това, че на 14.05.2010г. в гр.София, в подлеза на НДК, в преддверието на дискотека „А.”, отнел чужда движима вещ–мобилен телефон „Нокия-5800”, на стойност 322 лева, от владението на Я. П. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1, пр.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 от НК. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда на основание чл.45 от ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимия А. да заплати на гражданския ищец обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 2000лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 118 от 26.06.2012г., постановено по внохд № 143/12г., Софийският апелативен съд, Наказателно отделение-4 състав е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Оплакването, което прави касатора с жалбата е за нарушение на материалния закон, но от нейното съдържание е изводимо и касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, предвид релевираните доводи за нарушения при оценката на доказателствената съвкупност от страна на въззивния съд. По отношение на първите три пункта от касационната жалба, които са свързани с твърдения за невярна оценка на определени доказателства и доказателствени средства, следва да се посочи, че същите фрагментарно цитират части от въззивното решение и разгледани изолирано, не могат да очертаят в пълнота аналитичната дейност на апелативния съд. По отношение на последната, настоящата инстанция констатира изключителна задълбоченост, прецизност и детайлност, като въззивният съд е обсъдил всички доказателства и доказателствени източници както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка. Няма игнорирани доказателства - напълно или формално обсъдени, както и превратно интерпретирани. В рамките на проверката и анализа на доказателствата, въззивният съд в акта си е дал убедителни отговори на всички възражения на защитата, касателно твърденията за противоречия в доказателствената съвкупност. Показанията на М. П. и Я. П. са анализирани детайлно, като не са пренебрегнати и индивидуалните особености, определящи различните възможности на всеки индивид да възприеме и възпроизведе дадени обстоятелства, още повече, че става въпрос за лица, които към момента на деянието са били малолетни. Също така, следва да се посочи, че дейността на въззивния съд по оценка на доказателствената съвкупност, особено при интерпретацията на гласните доказателствени средства сочи на умения и компетентност по отношение на доказателствения процес, което е особено важно в правосъдната дейност по наказателни дела. В обобщение може да се посочи, че настоящата инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения при оценъчната дейност на въззивната инстанция, които да обуславят наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати нарушения на материалния закон. В резултат на вярната и задълбочена оценка на доказателствената маса, въззивният съд в пълнота е изяснил значимата за предмета на доказване фактология. Правилността на фактическите изводи от своя страна е обусловила и правилност на правните такива. Също така, правната квалификация на деянието, дадена от контролираните съдилища, а именно по чл.198, ал.1, т.1 от НК, с постановено оправдаване по първоначалното обвинение по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 от НК,е правилна и съответна на фактическите изводи, като отново следва да се отбележи, че въззивният съд е изложил убедителни аргументи досежно признаците на престъплението грабеж както от обективна, така и от субективна страна. Твърденията на касатора за неизяснени обстоятелства, свързани със субективната страна на престъплението, са напълно неоснователни. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 118 от 26.06.2012г., постановено по внохд № 143/12г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: