Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * нищожност и недопустимост на съдебно решение * подведомственост * компетентност на граждански или административен съд * нищожност на съдебно решение


4
решение по гр.д.№ 480 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е



№ 370

гр.София, 30.10.2012 г.




В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Емилия Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 480 по описа за 2012 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. А., Д. С. А. и А. С. А. против решение от 19.12.2011 г. по гр.д.№ 4979 от 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 23983 от 2009 г. на Софийския районен съд, 41 състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване на нищожността на съдебно решение № 191 от 15.04.2009 г. по к.адм.д.№ 20 от 2007 г. на Административен съд- [населено място], поради това, че е постановено от некомпетентен орган и за прекратяване на делото спрямо ответника Общинска служба по земеделие- С..

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 11.05.2012 г. пълномощникът на ответника Общинска служба по земеделие- С. оспорва касационната жалба.
Ответникът М. не взема становище по жалбата.
С определение № 524 от 26.06.2012 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: какъв е порокът на съдебно решение, постановено от административен съд, когато спорът е следвало да бъде разгледан от граждански съд- нищожност, недопустимост или неправилност на решението. Този въпрос е от значение за делото, тъй като за да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за прогласяване нищожност на съдебното решение на Административен съд- [населено място] по адм.д.№ 20 от 2007 г., въззивният съд е приел, че това съдебно решение е постановено от некомпетентен съд /от Административен съд- [населено място] вместо от Смолянския окръжен съд/, но това не водело до нищожност, а само до недопустимост на съдебното решение.
По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, Първо отделение счита следното: По правило подведомствеността е компетентността на определен орган да издаде държавен акт по определени въпроси /дела/. Тези въпроси са под неговото ведомство, тоест те са му подведомствени. Подведомствеността на общите съдилища обхваща всички дела /граждански, търговски, наказателни/, с изключение на административните. Относно разглеждането и решаването на последните са създадени административните съдилища, които по смисъла на чл.119, ал.2 от Конституцията на РБ са специализирани съдилища, които не са част от системата на общите съдилища. Специалната компетентност на административните съдилища относно посочените в чл.128 от АПК административни спорове води до различен процесуален ред за тяхното разглеждане и решаване, както и до различна от общите съдилища инстанционност на делата. Поради това въпросът за разпределение на делата между гражданските съдилища и административните съдилища е въпрос за подведомственост, а не за подсъдност на тези дела, тъй като от решаването му зависи не само кой е компетентният съд, но и съдопроизводствения ред, по който ще се разглежда делото и неговата инстанционност.
Действително, този въпрос не е изрично решен в ГПК- в него няма изрична разпоредба за съотношението между компетентността на общите съдилища и компетентността на специализираните административни съдилища. Чл.14 от ГПК, определящ подведомствеността на общите съдилища по граждански дела, е с редакция идентична на чл.6 от ГПК /отм./, която е приета преди създаването на специализираните административни съдилища. След създаването им тази разпоредба не е променена и така не е отчетена подведомствеността като система от правила, разпределяща делата между общите граждански съдилища и специализираните съдилища. Въпреки това, ако законодателят е смятал да третира споровете за компетентност между гражданските и административните съдилища като спорове за подсъдност, той би следвало изрично да посочи това в чл.122 от ГПК, озаглавен „спорове за подсъдност”. Това не е сторено, а напротив- в ГПК терминът „подсъдност” се използва за означаване разпределянето на делата вътре в системата на общите съдилища като родова, местна и функционална подсъдност.
В чл.128 и чл.130 от АПК споровете за компетентност между административните съдилища и други органи извън системата на административното правораздаване са определени като спорове за подведомственост /чл.128 от АПК, определящ делата, по които са компетентни да се произнасят административните съдилища, е озаглавен „подведомственост”, а в чл.130 от АПК, въпросът дали образувано дело подлежи на разглеждане от административния съд или от друг орган извън системата на административното правораздаване е определен като спор за подведомственост/. Действително чл.135, ал.4 от АПК, посочващ кой е компетентен да се произнесе по спорове за компетентност между административните и общите съдилища, определя този спор като спор за подсъдност, но в случая очевидно се касае за терминологична неточност, а тълкуването на тази разпоредба във връзка с останалите разпоредби от тази глава на АПК /дял трети „Производства пред съд”, глава девета „Общи разпоредби”/ води до извода, че АПК счита спора между специализираните административни съдилища и останалите органи и съдилища извън системата на административното правораздаване за спор за подведомственост, а не за спор за подсъдност.
С оглед на всичко гореизложено настоящият състав на ВКС приема, че спорът между общите съдилища и административните съдилища затова кой е компетентен да разгледа едно дело е спор за подведомственост.
Трайна и последователна е съдебната практика, че решението, постановено от неподведомствен /ненадлежен/ орган, е нищожно. Поради това и с оглед на всичко гореизложено, за нищожно следва да се счита, както решението на административен съд по спор, по който компетентен да се произнесе е бил гражданския съд, така и решението на гражданския съд по административен спор, подведомствен на специализираните административни съдилища. Липсата на компетентност на съда в тези случаи е дотолкова съществена, че предопределя нищожността на постановеното от некомпетентния съд решение.
По съществото на жалбата: Съгласно чл.128, ал., т.7 от АПК, компетентен да разгледа и се произнесе по предявения по настоящото дело иск за прогласяване нищожност на решението на Административен съд- Смолян, постановено по жалба с правно основание чл.13, ал.6 от ЗВСВГЗГФ, е административния, а не гражданския съд. С оглед приетия по-горе отговор на поставения правен въпрос /от какъв порок страда решение постановено от административен съд, когато делото е подведомствено на граждански съд/, следва да се приеме и че когато делото е било подведомствено на административен съд, а по него е постановено решение от граждански съд, постановеното от гражданския съд решение е нищожно, а не недопустимо. С оглед на това обжалваното по настоящото дело решение на СГС по гр.д.№ 4979 от 2011 г. и потвърденото с него решение на СРС по гр.д.№ 23983 от 2009 г., постановени по иск за прогласяване на нищожност на решение на Административен съд- [населено място] , са нищожни и следва да се прогласят за такива, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане и постановяване на решение от компетентния административен съд.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


Р Е Ш И :


ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ решение от 19.12.2011 г. по гр.д.№ 4979 от 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав и потвърденото с него решение от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 23983 от 2009 г. на Софийския районен съд, 41 състав.

ИЗПРАЩА делото по исковата молба за прогласяване нищожността на решение № 191 от 15.04.2009 г. на Административен съд- гр. Смолян по адм.д.№ 20 от 2007 г. за разглеждане и постановяване на решение на подведомствения Административен съд- София град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.