1 Р Е Ш Е Н И Е № 539 Гр.София, 08 ноември 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и тринадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар ДАНИЕЛА ОКОЛИЙСКА и в участието на прокурор ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 1730/2013 г. Осъденият М. Р. Б. е отправил до ВКС (глава тридесет и трета от НПК) по реда за възобновяване на наказателните дела искане (макар и да го е нарекъл „жалба”) за проверка по този ред на осъждането му от първоинстанционния Плевенски районен съд и второинстанционния Плевенски окръжен съд. Осъдителната присъда – 2 от 9.І.2013 г. по нохд 2755/2012, е за грабежа на 15 лв. от Б. Б., извършен от М.Б. на 21.Х.2012 г.: престъпление по чл.198, ал.1 НК, наказано от ПРС с минималното по закон лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор. Присъдата е потвърдена с решение № 84 от 12.ІV.2013 г. по внохд 77/13, издадено след обжалването й от името на Б., и с този съдебен акт е сложен край на развитието на наказателното производство, тъй като законът не предвижда (чл.346 НПК) преминаването му и в касационна инстанция. Пред ВКС като инстанция извънредна (извън реда пред първата и втората съдебни инстанции) осъденият по-скоро потвърждава намерение да оспорва своето осъждане – само твърди, че правото му на защита е било ограничено и че наложеното му наказание е високо, а молбата му към съда е само за намаляването по размер на лишаването от свобода. В съдебното заседание пред ВКС искането на осъдения е поддържано от служебен защитник, който на свой ред го конкретизира само по отношение на процесуалното нарушение – че „[д] елото е разгледано от незаконен състав”. Прокурорът пред ВКС е за отхвърлянето като неоснователно на искането за възобновяване на делото. ВКС намери, че трябва да остави в сила осъждането на искателя. Липсват както претендираните, така и други основания за възобновяване на делото. Претендираните основания поначало няма как да доведат единствено до намаляването на наложеното наказание-ако е било нарушено правото на защита на подсъдимия, отстраняването на нарушението би трябвало да се извърши след ново разглеждане на делото в инстанцията, където е било допуснато. Конкретизирано пред ВКС обаче, претендираното процесуално нарушение е същото като претендираното пред окръжния съд, а във връзка с него последният е отговорил на жалбоподателя напълно законосъобразно (делото в първата инстанция наистина е започнало с участието на едни и е завършило с други съдебни заседатели, но промяната е в съгласие с правото за неизменност на съдебния състав – чл.258 НПК, след като в първото съдебно заседание е било извършено само отлагане на делото). Що се отнася до размера на наложеното наказание, то, както вече се спомена, е минималното по закон и би могло да бъде под 3 г. л. св. единствено при условията на чл. 55 НК. За това обаче нито е казано нещо от-или от името на - осъдения, нито пък би могло да се каже според ВКС – потвърдената в ПОС присъда е шестата спрямо Б., и той, ако не е било непълнолетието му по време на издаване на две от предишните присъди, щеше да отговаря при условията на опасен рецидив по чл.29, б. „б” НК, след като вече е търпял общо близо година лишаване от свобода, при това за 4 грабежа. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила по реда на възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 84 от 12 април 2013 г. по внохд № 77/2013 г. на Плевенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: