Р Е Ш Е Н И Е № 101 София, 11 май 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА, като изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 271/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.424, вр. чл.423 от НПК и е образувано по искане на осъдения К. И. К. за възобновяване на НОХД № 6/2020г. по описа на РС-Бяла. В искането, поддържано пред ВКС от осъдения К. и от назначения служебен защитник адвокат Ю. С. от САК, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в наказателното производство, включително в досъдебната му фаза, и не е знаел за образуваното ДП, както и за присъдата, която е задочно постановена. Молят искането да бъде уважено. В последната си дума осъденият К. моли за намаляване на наложеното наказание. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения К. за възобновяване е неоснователно, тъй като осъденият сам се е поставил в невъзможност да участва в наказателното производство. Непосредствено след деянието лично е предал с протокол за доброволно предаване една от инкриминираните вещи и на 28.01.2019г. е напуснал страната, като само три дни преди това са му били снети обяснения, в които подробно е разказал за извършената кражба и участието си в нея. Бил е издирван, но след като не е намерен на известните адреси, му е назначен служебен защитник и делото е приключило по реда на задочното производство. Поради това прокурорът предлага искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона шестмесечен срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество искането е основателно. На 24.01.2019г., на основание чл.212, ал.2, вр. чл.23, ал.2 от НПК с първото действие по разследване (оглед на местопроизшествие) е започнало досъдебно наказателно производство № 84/2019г. по описа на РП-Бяла срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.1,т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство са се събрали данни за привличане като обвиняеми на лицата А. Г. М. (непълнолетен) и искателя К. И. К. като съучастници (съизвършители) на разследваната кражба, поради което същите са били призовани за извършване на съответните процесуални действия по чл.219 от НПК. С постановление от 28.10.2019г. А. М. е бил привлечен като обвиняем лично и в присъствието на служебен защитник (л.86-87 от ДП), като са им били предявени и материалите от досъдебното разследване. Искателят К. обаче не е бил намерен на известните по делото адреси, поради което е било предприето издирването му, като са проведени редица издирвателни мероприятия, в резултат на които е установено, че К. е бил обявен за общодържавно издирване и по друго наказателно производство (ДП №1462/2018г. по описа на ОД МВР Русе на 08.01.2019г.) с мярка „установяване на адрес и местонахождение“. Изискана е била справка от АИС ГК, видно от която искателят К. е напуснал страната на 28.01.2019г. през ГКПП Дунав мост Видин, т.е. 3 дни след образуване на последното ДП и няма регистрирано връщане в страната. От предприетите действия по установяване местонахождението на К. било констатирано също, че той се намира на територията на Република Германия с неустановено местоживеене, което наложило на 18.11.2019г. да бъде привлечен като обвиняем задочно в присъствието на служебен защитник (л.103 от ДП), на когото са били предявени материалите от досъдебното производство. След приключване на ДП, на 06.01.2020г. е било образувано НОХД № 6/2020г. по описа на РС-Бяла по внесен обвинителен акт срещу искателя К. И. К. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и срещу А. Г. М. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от НК. Спрямо подсъдимия К. съдът е разгледал делото в негово отсъствие, след извършените справки за липсата на резултати от общодържавното издирване и след като е съобразил данните от бабата и съседка на подсъдимия К., вписани във върнатите по делото призовки за този подсъдим, че същият живее в Германия на неизвестен адрес. На 24.06.2020г. е постановена присъда, с която на искателя К. е било наложено наказание четири години лишаване от свобода с първоначален строг режим за изтърпяване. Присъдата не е била обжалвана/протестирана от страните и е влязла в сила на 10.07.2020г. При влизане в страната К. е бил задържан и приведен в Затвора – гр. Белене, където от 12.02.2021 год. изтърпява наложеното с горната присъда наказание. Горното обуславя извода, че искателят К. в нито един момент не е имал процесуално качество на обвиняем/подсъдим в наказателното производство, което да го задължава да не променя местоживеенето си, без да уведомява надлежните органи, защото по делото липсват данни съответният разследващ орган да му е разяснил въпросното процесуално задължение и последиците от неизпълнението му, както и възможността за провеждане на задочно производство срещу него при неявяване по делото, при условията на чл. 269 НПК. Писмените обяснения на искателя К. и протоколът, удостоверяващ, че доброволно е предал една от инкриминираните вещи, на които се позовава представителят на ВКП при обосноваване на становището за неоснователност на искането, не дават основание за други правни изводи. Макар обясненията да са от 25.01.2019г. т.е. един ден след образуване на ДП, те не са дадени пред разследващ орган, а пред мл. полицейски инспектор Д.Д. и преди К. да е привлечен като обвиняем. Следователно към този момент същият не е имал никакво процесуално качество. Видно от протокола за доброволно предаване към датата на съставянето му и предаването на вещта (мобилен телефон) искателят К. също не е имал процесуално качество, което да го задължи да не променя местоживеенето си, в това число адреса, който е посочил при даването на тези обяснения, нито са му били разяснени по съответния процесуален ред последиците от това и възможността за провеждане на задочно производство по чл.269 от НПК. Обстоятелството, че три дни след като е дал тези обяснения К. е напуснал страната, може само да индицира предположение за недобросъвестно процесуално поведение с цел избягване на наказателно преследване, което не е достатъчно да се приеме, че искането е неоснователно, както счита прокурорът, тъй като е категорично установено, че искателят не е участвал в наказателното производство и е напуснал страната преди да му бъде предявено обвинение. Съгласно чл.423, ал.1 от НПК и доколкото не е налице предвиденото в изречение второ на посочената разпоредба изключение, това е достатъчно основание за уважаване на искането за възобновяване, тъй като не му е било предявено обвинение от органите на ДП преди да напусне пределите на страната. Поради това и с оглед осигуряване на конституционноустановеното право на задочно осъденото лице да участва лично в наказателното производство, което съгласно чл. 6, § 3, б. „с” и „d” ЕКПЧ е гаранция за справедлив съдебен процес, искането следва да бъде уважено, като постановената спрямо осъдения К. влязла в сила присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на досъдебната фаза от стадия на привличане на обвиняем. В насока на горното е и практиката на Европейския съд по правата на човека (вж. Решение от 23.05.2006г. по делото “Кумов срещу България” по жалба № 24379/02 ). Предвид решението си за възобновяване на наказателното производство, на основание чл. 423, ал. 4 НПК, настоящата инстанция следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъденото лице. Като съобрази обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК и целите на мерките по чл. 57 НПК, а именно високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, както и че искателят К. е осъждан многократно, а деянието, предмет на обвинението по конкретното наказателно дело, е квалифицирано като извършено при условията на опасен рецидив, ВКС прие, че е налице реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление от негова страна. Това обуславя определянето на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, която ще обезпечи своевременното провеждане на наказателното производство. Предвид изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 2, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 6/ 2020г. по описа на Районен съд- гр. Бяла и ОТМЕНЯ постановената по същото дело влязла в сила присъда № 3 от 24. 06. 2020г. по отношение на осъдения К. И. К.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурор от РП-Русе, ТО-Бяла за извършване на действия по досъдебно разследване по отношение на К. И. К. от стадия на привличането на обвиняем. ВЗЕМА на искателя К. И. К. от [населено място], Е. мярка за неотклонение „задържане под стража”, на основание чл. 423, ал. 4 НПК. Копие от решението да се изпрати незабавно на сектор „Изпълнение на наказанията” при ВКП за сведение, както и на Затвора – гр. Белене. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.