Р Е Ш Е Н И Е №350 гр.София , 28 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1052/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане, депозирано от осъдения Д. М. Д., чрез защитника му адв.Д., за възобновяване на внохд №174/2012 г. по описа на Ямболски окръжен съд, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 и т.3 от НК. Прочитът на искането сочи,че основните оплаквания на осъдения са свързани с това ,че са били допуснати множество нарушения на императивни разпоредби на Наредба №30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, а именно-чл.10 ал.1 и 2 /водачът не е освидетелстван от лекар и не е подписал приложения по делото Протокол за медицинско изследване/ , чл.11 ал.2,чл.12 и чл.13 ал.1 / липсва „контролна проба”/; че е нарушено правото му на защита, тъй като несвоевременното привличане в качеството на обвиняем на Д. за извършено престъпление по чл.343 от НК в пияно състояние / въпреки ,че химическата експертиза ,установила наличието на алкохол в кръвта му ,е изготвена почти шест месеца преди това/ , го е лишило от правото му, предвидено в разпоредбата на чл.20 ал.3 от Наредба №30 да поиска за своя сметка повторно извършване на химическа експертиза, тъй като към този момент вече е бил изтекъл тримесечният срок за съхранение на кръвните проби, визиран в чл.19 от Наредбата. На следващо място се посочва, че е била опорочена процедурата по назначаване на химическата експертиза, тъй като от датата, поставена на Постановлението за назначаване на тази експертиза става ясно, че тя е назначена една година преди деянието; че преизчислената концентрация на алкохол в кръвта на осъдения не е към действителния час на ПТП-то и е посочена в осреднена стойност,което доказва твърдението му, че по делото не е установена точната стойност към момента на произшествието ;че по делото няма доказателства Д. Д. да е употребил алкохол преди ПТП-то,като в тази насока съдът неправилно не е дал вяра на неговите обяснения, както и не е направил правилна оценка на показанията на останалите свидетели. В заключение се изгражда извод,че след като не е установена точната концентрация на алкохол в кръвта на осъдения към момента на произшествието, то съдът неправилно е приложил закона-чл.343 ал.3 от НК и го е осъдил за причиняване на съставомерния резултат при управление на МПС в „пияно състояние”.По-нататък в искането се оспорват инкриминираните на Д. Д. нарушения на правилата за движение по пътищата,като се посочва ,че при преценката дали произшествието се дължи на техническа неизправност на автомобила или не, съдът неправилно е кредитирал заключенията на АТЕ и допълнителната АТЕ ,чиито изводи не почиват на обективни данни,а изцяло на предположения. По отношение на гражданския иск се твърди ,че същият на първо място е недоказан,а на следващо място,присъденото обезщетение е завишено,с оглед установеното съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат.Правят се алтернативни искания-за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на осъдения или за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно, тъй като въззивният съд е приложил правилно материалния закон, наказанието е справедливо,а гражданският иск е доказан по основание и размер. Осъденият Д. М. Д. и неговият защитник –адв.Д., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище. Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422 ал.1 т.5 от НПК.Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Искането е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не на всички посочени в него основания. С присъда №72 от 05.04.2013 г. ,постановена по нохд №1305/2012 г. Ямболски районен съд е признал подсъдимия Д. М. Д. за виновен в това ,че на 14.04.2012 г.,около 14.30 часа,по път І-7 до [населено място], при управление на МПС-л.а. „марка.” с рег. [рег.номер на МПС] , в пияно състояние,с концентрация на алкохол в кръвта 0,59 %о ,установено по надлежен ред, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.1, чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил четири средни телесни повреди на Р. С. К., поради което и на основание чл.343 ал.3, пр.1, б. „а”, пр.2 във вр.с чл.343 ал.1 б. „б” във вр.с чл.342 ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, на основание чл.343г от НК. С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати на Р. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.,ведно със законната лихва ,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до пълният му предявен размер от 100 000 лв. Подсъдимият е осъден да заплати и държавна такса върху уважената част на гражданския иск, направените по делото разноски, както и тези , сторени от гражданската ищца. По жалба на Д. Д., пред Ямболски окръжен съд е било образувано внохд №174/2013 г., приключило с решение №174 от 18.12.2013 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, в частта, в която подсъдимият Д. Д. е признат за виновен, че е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП,като е отменена в тази част, а в останалата част присъдата е потвърдена. Претенцията от страна на осъдения за нарушено право на защита във връзка с това,че е бил лишен от органа на досъдебното производство да се ползва от възможността, която предоставя разпоредбата на чл.20 ал.3 от Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС , е основателна. И това е така по следните съображения: ПТП-то с управлявания от осъдения автомобил е настъпило на 14.04.2012 година. На 25.04.2012 г. е била изготвена химическа експертиза, обективирана в протокол №86 /л.39-40 от ДП/ ,от която е видно ,че в кръвната проба, иззета от Д. Д. се е доказало наличието на етилов алкохол с концентрация 0,42%о, като към 14,30 минути на 14.04.2012 г., в кръвта му са се съдържали 0,59%о етилов алкохол. Въпреки наличието на посоченото експертно заключение, установяващо концентрация на алкохол в кръвта на обвиняемия, която обуславя квалификацията „пияно състояние”, органът на досъдебното производство първоначално е привлякъл в качеството на обвиняем Д. Д. за престъпление по чл.343 ал.1 б. „б” във вр.342 ал.1 от НК, а едва шест месеца след деянието- на 09.10.2012 г. му е повдигнал обвинение по чл.343 ал.3 пр.1 б. „а” пр.2 във вр.с чл.343 ал.1 б. „б” във вр.с чл.342 ал.1 от НК.Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.3 от Наредба №30 ,в седмодневен срок от връчване на НП или от предявяване на обвинението за престъпление по чл.343б от НК,изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ,ако не е изтекъл срокът по чл.19 , а срокът по чл.19 от Наредба №30 касае съхранението на пробите кръв и е тримесечен. Несвоевременното привличане на Д. за престъпление по чл.343 от НК, извършено в пияно състояние ,въпреки наличните по делото данни за това, го е лишило безвъзвратно от възможността да поиска повторно извършване на химически анализ ,тъй като към 09.10.2012 г. срокът по чл.19 от Наредбата е бил изтекъл. При това положение и с оглед оспорването на химическата експертиза от осъдения и неговия защитник, органите на досъдебното производство ,а и съда са се лишили от възможността да се убедят по категоричен начин в резултатите от химическото изследване, още повече, че същите са осреднени и изключително близки до тези, при които не се носи отговорност за употреба на алкохол /до 0,5 %о/. Изложеното обосновава съмнение относно точната концентрацията на алкохол в кръвта на Д. Д. към момента на произшествието, поради което квалифициращият деянието признак „пияно състояние” не се установява по категоричен и несъмнен начин ,което налага възобновяване на наказателното дело и преквалифициране на извършеното от осъдения от престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б. „а” пр.2 във вр.с чл.343 ал.1 б. „б” във вр.с чл.342 ал.1 от НК в такова по чл.343 ал.1 б. „б” във вр.с чл.342 ал.1 от НК. Посоченото дотук е напълно достатъчно, за да се приеме,че е налице основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НК,което е и основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, независимо ,че останалите, наведени в искането на осъдения оплаквания за нарушение на Наредба №30, не се констатират.От приложения по делото Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.41 от ДП/ е видно, че изследването е извършено от д-р В. В., лекар в МБАЛ. Твърдението на осъдения, че не му е провеждано такова освидетелстване, което се установявало от липсата на негов подпис върху Протокола за медицинско изследване, настоящият касационен състав не споделя. Действително в коментирания документ липсва подпис на Д. Д., но това не означава автоматично, че изследване не му е проведено , съответно, че отразените писмени констатации са неверни. Посочените данни в Протокола за медицинско изследване относно времето на консумация на алкохол- около 00.00 часа и количеството и вида на алкохолната напитка- уиски, 200-300 гр. напълно съвпадат с данните, съдържащи се в обясненията на Д., дадени пред първоинстанционния съд, поради което не би могло да се приеме, че отразеното в Протокола е в резултат на недобросъвестно поведение на освидетелстващия. Следва да се отбележи, че в настоящият казус вземането на кръвни проби от лекар в лечебно заведение е извършено при хипотезата на чл.5 от Наредбата / „При невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място, от всички участници в пътнотранспортното произшествие се вземат проби от лекар или медицински специалист в лечебното заведение,в което са транспортирани за помощ или настанени за лечение. В тези случай длъжностното лице от съответната служба за контрол не попълва талон за медицинско изследване”/ ,което се осъществява служебно и не е поставено в зависимост от волята на освидетелствания. Нормата на чл.11 ал.4 от Наредба №30, регламентираща отказа на водача да бъде изследван, не следва да се разглежда самостоятелно, а във връзка с ал.3 на същия текст , според която вземането на кръв се извършва в срока за явяване ,определен в талона за медицинско изследване, т.е възможността водачът да откаже вземането на кръв за изследване е в друга хипотеза, различна от тази по настоящето дело, а именно когато водачът е изследван с техническо средство, отчело концентрация на алкохол над 0,5%о, съставен е талон за медицинско изследване, този талон му е връчен и водачът се е явил лично в срока за явяване .На следващо място не се констатират и твърдяните нарушения на чл.11 ал.2 ,чл.12 и чл.13 ал.2 от Наредба №30,тъй като в Протокол №86 при описание на обекта на експертизата са отразени необходимите реквизити , касаещи начинът на опаковане на предоставената за изследване кръв, начинът на съхранението й до момента на изследването, начинът, по който тя е донесена в химическата лаборатория и времето на донасянето й, от кого е иззета и с какви документи се придружава. Приетото от решаващите съдилища по отношение на датата на Постановлението за назначаване на химическата експертиза ,а именно, че се касае за техническа грешка при изписването й, е убедително защитено в мотивите на съдебните актове. На следващо място, не се споделя и твърдението за това, че произшествието, съответно съставомерните вреди са в резултат на внезапно настъпила техническа повреда по превозното средство, а не следствие нарушаване на правила за движение по пътищата от страна на осъдения. Въпросът за наличието или липсата на внезапно настъпила техническа повреда е изследван от вещите лица, изготвили автотехническата експертиза в хода на съдебното производство и същият е намерил отговор в задача 7 от заключението. Поради невъзможността да се извърши допълнителен оглед на автомобила, понеже същият е отчужден, експертите са преценили ,че липсват данни за възникнала техническа неизправност по време на движение на ППС,изхождайки от информацията ,обективирана в протокола за оглед на местопроизшествие. В съдебното заседание на 04.02.2013 г. пред Ямболски районен съд, в допълнение са посочили, че внезапно настъпилите технически повреди, водещи до ПТП-то могат да бъдат следните: при „гръмване” на гума в процеса на движение, но тогава джантата /тъй като няма движение по гума/ би оставила с ръба си диря по асфалта,а такава не е констатирана; ако цялото колело се отдели или при изпадане на носач или щанга – в тези случаи също следва да има следи върху платното, каквито липсват. При това положение доводът за липса на виновно поведение от страна на осъдения ,поради възможността да е настъпила техническа неизправност на автомобила по време на движението му, което да е довело до неговото отклоняване наляво, е лишен от основание. Касационната инстанция намира за верни правните изводи на решаващия съд ,че осъденият Д. при управление на МПС-то е нарушил правила за движение по пътищата-чл.20 ал.1 и 2 от ЗДП в резултат на което е причинил съставомерния резултат . И това е така,тъй като отклонението на автомобила в ляво и напускането му на платното за движение с последващото му преобръщане се дължи не на обективни фактори, а изцяло на субективните действия на осъдения, който не е действал адекватно с органите за управление на автомобила и по този начин не е запазил контрол върху него /отговор на задача 5 от експертизата/. Напълно неоснователно е твърдението, отразено в искането за възобновяване, че гражданският иск, предявен срещу Д. Д. е недоказан по основание и размер. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за репариране на вредите,които осъденият Д. виновно е причинил на пострадалата К. К.. При определяне размера на обезщетението, което следва да се заплати на гражданския ищец , първоинстанционният съд е отчел действителния обем на претърпените болки и страдания от пострадалата , броя и вида на телесните увреждания , периода и прогнозата за тяхното оздравяване ,както и някои допълнителни негативи, понесени от нея - затруднения в мисловната й дейност,нарушени спомени, проблеми с концентрацията и др. Въззивната инстанция като втора по ред инстанция по фактите , след събирането на допълнителни доказателства, е обосновала заключение,че поради липсата на поставен предпазен колан от страна на пострадалата, е налице съпричиняване на вредоносния резултат ,тъй като К. е нарушила разпоредби на ЗДвП и това нарушение е в причинна връзка с резултата /видно от допълнителната комплексна съдебна експертиза „във всички случаи ако пострадалата е била с предпазен обезопасителен колан,то получените от нея увреждания щяха да бъдат по-леки”/. Отчитайки това обстоятелство, както и всички останали факти, имащи значение за отмерване на обезщетението, въззивната инстанция правилно е преценила,че справедливото обезщетение за неимуществени вреди,което следва да се присъди на К. К. е 90 000 лв.,което следва да бъде намалено с 10 000 лв., поради констатираното съпричиняване.Настоящата инстанция не намира основания да приеме,че присъденото обезщетение следва да бъде намалено, поради по-големия процент на съпричиняване, така както е релевирано в искането. И това е така,тъй като не е възможно да се направи точна прогноза какви биха били уврежданията по вид и тежест ,ако К. беше поставила предпазен колан ,като единственото сигурно е ,че уврежданията биха били по-леки. Доколкото настоящият съд намери основания за възобновяване на внохд №174/2013 г. на Окръжен съд-Ямбол и изменение на постановения съдебен акт в посока преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл.343 ал.1 б. „б” във вр.с чл.342 ал.1 от НК, констатира, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на осъдения Д. Д. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Едновременно са налице ,предвидените в чл.78а ал.1 от НК условия-за престъплението по чл.343 ал.1 б. „б” от НК , което е непредпазливо, се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години / в случая до три години/ ,деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ от НК и с престъплението не са причинени имуществени вреди. При преценка на размера на наказанието „глоба”, което Д. Д. следва да понесе ,настоящият съд съобрази от една страна тежестта на извършеното, а от друга- данните за личността му, свързани със семейното му положение-неженен и обстоятелството , че реализира трудови доходи, поради което намери ,че следва да му се наложи глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева. На основание чл.78а ал.4 от НК , касационният съд счита , че следва да наложи и административно наказание на Д. Д. лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като при определяне на този срок съобрази от една страна липсата на предходни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата,а от друга- обществената опасност на конкретното деяние, като именно този размер ВКС счита ,че ще окаже необходимия поправителен ефект и ще допринесе за преосмисляне от страна на осъдения на поведението му като водач на МПС. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №174/2013 год. по описа на Ямболски окръжен съд ,трети въззивен наказателен състав. ИЗМЕНЯВА въззивно решение №174 от 18.12.2013 г. ,постановено по внохд №174/2013 г. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, в извършването на което Д. М. Д., [ЕГН] е признат за виновен от чл.343 ал.3 пр.1 б. „а” пр.2 във вр.с чл.343 ал.1 б. „б” във вр.с чл.342 ал.1 от НК в такова по чл.343 ал.1 б. „б” във вр.с чл.342 ал.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага наказание ГЛОБА в размер на 2 500 /две хиляди петстотин /лева, както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ,на основание чл.78а ал.4 от НК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. М. Д. за възобновяване в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/