Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр. София, 26 юни 2023 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря …………Е.Михайлова и в присъствието на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 856/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на подсъдимите Е. Б. и И. И. (лично и чрез защитник) срещу решение № 260006/22.07.22г. по внохд № 6202/2020г. по описа на Апелативния Специализиран наказателен съд.
С жалбата на защитника на подс. Е. Б. се развиват съображения за наличието на всички касационни основания. Изтъкват се подробни доводи за отсъствието на надлежни мотиви – претендира се нарушението да е от категорията на абсолютните, доколкото осъждането на подсъдимия е основано на предположение и при липса на отговор на наведените от защитата доводи. Подробно се изтъкват доводи за пороци в доказателствената дейност на решаващите инстанции относно събирането, анализа и оценката на доказателствените материали в нарушение на забраната по чл. 177, ал. 1 от НПК, чл.124 във връзка с чл.141а от НПК, чл. 281, ал. 8 от НПК, чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от НПК, а дадените от решаващите отговори по възраженията за допустимостта на доказателствените материали в посочения по - горе контекст, са лишени от задълбоченост и обоснованост. Последователно се отстоява нарушение на справедливостта на процеса поради наличието на провокация към престъпление. Нарушението на материалния закон се аргументира като последица от неправилната аналитична дейност на инстанциите по фактите. Претендира се също и несправедливост на наложеното на подсъдимия Б. наказание.
Иска се отмяна на акта и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Алтернативно се моли за намаляване размера на наложеното наказание.
Недоволен от въззивния акт останал и подсъдимият И., който лично и чрез защитника си го е обжалвал. С доводи за наличието на всички касационни основания се иска изменяване на въззивното решение с намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода” и приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. В жалбата на защитника на подс. И. подробно се развиват доводи за пороци в процесуалната дейност на съда, довела до осъждане на подсъдимия за деяние, което е останало недоказано от обективна и субективна страна, при отсъствие на надлежни мотиви и на основата на предположения. Сочи се оплакване и за несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност се иска отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия; изменяване на съдебния акт с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 339, ал.1 от НК или с намаляване на наказанието и прилагане на института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание на касационната инстанция защитниците наподсъдиме поддържат жалбите и направените в тях искания.
Прокурорът намира жалбите за неоснователни.
Подс.Б. се присъедянява към становището на защитника си.
Подс. И. моли за прилагане института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в касационните жалби, съображенията на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда от 7.10.2020 г. по нохд 3442/2019 г., Специализираният наказателен съд е признал касационните жалбоподатели за виновни в извършване на престъпления, както следва:
- подсъдимият Е. Г. Б. за виновен в това, че за това, че на 04.10.2017 г. в гр. София, е предал на служител под прикритие огнестрелно оръжие – автомат "Застава” М70 В1”, конструкция Калашников, калибър 7, 62мм и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 80бр. броя патрони с калибър 7,62 х 39 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради на осн. чл. 339, ал. 1 и чл. 54 от НК съдът му наложил наказание в размер на 4/четири/ години лишаване от свобода при първоначален общ режим,
- подсъдимият И. И. И. за виновен в това, че 12.02.2018 г. в с. Железница, обл.Софийска, държал огнестрелни оръжия - лека картечница " Застава М72 В1”, кал. 7, 62 х 39 мм, автомат „ Застава М 70 АВ 2”, конструкция Калашников, кал. 7, 62 х 39 мм, още 2 бр. автомати, конструкция „Калашников, различен калибър ( 7, 62 х 39 мм и кал. 5, 56 х 45 мм) и боеприпаси за огнестрелно оръжие (подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на първоинстанционната присъда, различен калибър), без да има за това надлежно разрешение, като огнестрелните оръжия и боеприпасите за огнестрелни оръжия са в голямо количество, поради което на основание чл. 339, ал. 2 във връзка ал. 1 и чл. 54 от НК съдът му наложил наказание 4/четири/ години лишаване от свобода при общ режим.
Първоинстанционният съд се произнесъл по чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК, като отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото - огнестрелни оръжия, части от огнестрелни и неогнестрени оръжия, пълнители за огнестрелни оръжия, боеприпаси, притежаването на които е забранено с цел тяхното унищожаване. Произнесъл се и по останалите веществени доказателства и по разноските по делото.
По жалби на подсъдимите Б. и И. било образувано внохд № 620/20г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, приключило с атакуваното понастоящем пред ВКС решение № 260006/22.07.2022 година.
С него първоинстанционната присъда изцяло е потвърдена.
Касационните жалбиа са подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са допустими.
І. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационното основание по чл. 348, ал. 1 т. 2 от НПК.
Възраженията на защитата основно си развиват в две направления – а) оплаквания за процесуално нарушение от категорията на абсолютните поради липса на мотиви и липса на отговор по доводите на страните, довело до нарушаване равото на защита на подсъдимите и б) процесуални нарушения в доказателствената дейност на инстанциите по фактите, насочена към допускането, събирането, проверката и анализа на доказателствените материали, обусловило и нарушение на материалния закон.
I.1. На първо място на обсъждане подлежи въпроса за наличието, респ. липсата на съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК и в частност – липса на мотиви, съдържащи отговор по направените от защитата възражения.
При проверка на атакувания съдебен акт процесуални нарушения от посочената категория не се установиха, а оплакванията за отсъствие на надлежен и мотивиран отговор на наведените възражения, не намират обективна опора в съдържанието на мотивите на съдебния акт.
Поначало липсата на мотиви е от категорията на абсолютните нарушения и е налице както в хипотезите на пълното им отсъствие, така и при схематична, повърхностна, непълна, неясна или формална аргументация на съда. Липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който от една страна рефлектира на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда по същество. Затова, независимо дали се съгласява напълно или не с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, за въззивния съд, съгласно установения в чл. 339, ал. 2 от НПК регламент, е налице задължение да изтъкне съображенията си във връзка с фактологията на деянието, правната й оценка, както и да даде отговор на поставените от страните възражения в контекста на упражняване на контролните си функции по повод проверката на атакувания пред нея първоинстанционен съдебен акт.
ВКС констатира, че в атакуваното решение е изпълнен дължимия стандарт по чл. 339, ал. 2 от НПК, като е даден отговор по възраженията на защитата на подс. Б. и И..
Липсва основание да се приеме допуснато нарушение по смисъла на 348, ал. 3, т. 2 от НПК.
Действително изложената фактология напълно съответства с възприетата от първоинстанционния и това съвсем не означава нито формален и повърхностен подход при извеждане на обстоятелствата по чл. 102 от НПК, нито механичното й възпроизвеждане в мотивите на въззивния акт, е обяснимо предвид факта, че въззивният съд напълно е утвърдил оценъчната дейност на първоинстанционния съд. За да се счете основателно възражението на защитата за липса на мотиви е необходимо да се констатира, че съдът е оставил без конкретни отговори доводите на страните и не е осъществил собствена и самостоятелна проверка на фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд. В настоящия случай не се констатира претендирания порок в мотивите. Въззивният съд ясно е посочил, че изцяло възприема, без отклонения и промяна, фактическите изводи на контролирания от него съд. След това е пристъпил към собствен анализ на доказателствата и е обърнал специално внимание на доводите и възраженията, развити от страните (л. 234 - 237 от внохд № 620/20г. по описа на АСНС). В атакуваното решение са намерили място доводите, въз основа на които съдът е отхвърлил залегналите във въззивната жалба оплаквания на защитниците на подсъдимите, присъства анализ на доказателствените материали, включително относно допустимостта и достоверността им; надлежно са отразени и изводите по приложимия закон. Независимо от съгласието или несъгласието на страните с дадения им отговор, той присъства в мотивите, а съдът е посочил съответната аргументация, за да стигне до заключенията си. Затова, по съдържание, мотивите гарантират в достатъчна степен и правото на подсъдимите да разберат ясно съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които са утвърдени фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, и им осигурява възможността пълноценно да аргументират възраженията си срещу въззивното решение в касационното производството, както е и сторено.
І.2. На следващо място отговор се дължи на втората група възражения на защитата, които в преобладаващата си част засягат въпросите относно начина на изясняване на релевантните за отговорността на подсъдимите обстоятелства и тяхната престъпна съставомерност. Това означава, че касационната проверка следва да е насочена преди всичко към дейността на контролираните инстанции по изясняване на релевантните за отговорността на подсъдимите фактически обстоятелства във връзка с осъществяване на деянието, неговия механизъм и конкретно реализираното от всеки от подсъдимите поведение, така че да е несъмнено в какво се изразява престъпността му.
Оспорването на осъществените от въззивния съд анализ и оценка на доказателствените източници по делото и изведените въз основа на тях факти, следва да получат отговор при общо обсъждане на касационните доводи, изтъкнати в двете касационни жалби. На коментар подлежи и въпроса относно достатъчността на доказателствената съвкупност в контекста на задължението на съдилищата по чл. 13 от НПК да проявят необходимата процесуална активност за разкриване в пълен обем на обективната истина, а след това да се проследи и начина на формиране на вътрешното убеждение по фактите в контекста на задълженията по чл. 14 и чл. 107 от НПК.
І.2.1. Неоснователно се поддържа в касационната жалба на защитника на подс. Б., че въззивният съд е допуснал пороци в аналитичната си дейност и е основал изводите си по фактите относно престъпната деятелност на този подсъдим на основа на недопустими доказателствени материали и при нарушаване на забраните по чл.281, ал.8 от НПК и чл. 177, ал.1 от НПК . Всъщност в тази част касационната жалба напълно възпроизвежда съдържанието на въззивната жалба, на която въззивният съд е дал обоснован и убедителен отговор, а спрямо него в касационната жалба отсъстват конкретно развити съображения. Затова, доводите тангират на необоснованост, поради които трудно могат да получат удовлетворителен за защитата отговор. Показанията на свидетеля К., дадени на досъдебното производство пред съдия, са не само допустим, но и достоверен източник на информация и преценката на решаващия съд по този въпрос е законосъответна. Независимо от предприети спрямо подс. Б. действия по наказателнотото производство, към момента на извършване на разпита пред съдия на св. К., подс. Б./а и подс. И./ не са били привлечени в качеството на обвиняеми и формално не е същуствувало задължението на разследващия да ги информира за разпита на свидетеля. Същественото обаче е друг момент и той е свързан с необходимостта въпросният доказателствен източник да е в корелация и взаимосвързанст и с други, явни и/или „ тайни“ за подсъдимите доказателствени материали. Точно на това, спазвайки забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК, въззивният съд е обърнал специално внимание като подробно е посочил кои от останалите доказателства пряко, а и косвено са в подкрепа на заявеното от св. К. пред съдия, макар и на досъдебната фаза на процеса. Показанията са били дадени непосредствено след инкриминираното деяние, логични и последователни са относно поредица от факти - съжителството му на семейни начала със сестрата на Т. Г. и поддържането на приятелски отношения с последния, относно уговорката му с Г. Т. да внесе от Сърбия автомати, които след това свидетелят да продаде, че Т. е използвал личния си автомобил, на който е дал описание, за пренасянето на оръжия през границата на страната, за доставката на патрони в чувал от Т. и пр., подробно посочени на л. 234 от въззивното произвоство факти, вкл. и най-вече относно поведението на подс. Б. факти, които са вярно интерпретирани от решаващия съд. В съотвествие с процесуалния закон съдът е уточнил, че коментираните показания са в корелация с изготвените веществени доказателствени средства в резултат от експлоатирането на СРС/ по-конкретно със съдържанието на провежданите разговори между подс. Б. и св. К., с показанията на служителите под прикритие № 41 и № 43, в които се съдържа информация за ‚доверителната сделка" на 04.10.2017 г., при която подс. Б. предал на служител под прикритие № 41 огнестрелно оръжие и патрони, със заключението на видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза на записите на видеокамерите, монтирани на бензиностанция "Шел“, установяващо сходство с подс. Б. и св. К., както и косвено от показанията на св. К., частично от показанията на св. Т.. Наред с тях, правилно съдът е отчел в общата доказателствена съвкупност, изясняваща авторството на подс. Б. и протоколите за претърсване и изземване и приобщените като ВД мобилни телефони и сим карти, справки от мобилни оператори, свидетелски показания за самоличността на свидетели, снети в протоколите за техния разпит, компютърно-техническа експертиза, чрез които еднозначно са установени телефоните на подсъдимите и свидетели, вкл. и на св. К.. Така обезпечената доказателствена информация на свой ред е съобразена в контекста на данните, придобити чрез специални разузнавателни средства, като вярно е заключено, че св. К. и подс. Б. са поддържали телефонна комуникация между подс. Б. и св. К. както преди, така и на инкриминираната дата – 04.10.2017 година.
I.2.2.Така изтъкнатото ясно указва на неоснователност и на следващото възражение, съдържащо се в жалбата на на подс. Б. – че осъждането му се основава единствено на показанията на служители под прикритие, които уговаряйки сключвайки „доверителната сделка“ с подс. Б. са го провокирали да извърши престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. С основание въззивният съд е намерил, че показанията на явния свидетел К. са в корелация с показанията служитеите под прикритие, разпитани като анонимни свидетели и следователно не е налице хипотезата на чл. 124 във вр.с чл.141а от НПК. Правилно е счел, че към показанията им следва да се подходи с пълно доверие, тъй като те са били логични и последователни и във взимовръзка не само с показанията на св. К., но и редица други доказателствени материали - заключенията на видео-техническата и лицево-идентификационна и балистична експертиза, с телефонната комуникация, обективирана във ВДС в приложените томове класифицирани материали, с приобщените по делото веществени доказателства – автомат и боеприпаси за него.
I.2.3.Контролираната инстанция е дала ясен и убедителен отговр и на довода за нарушение на правото на сраведлив процес спрямо подс. Б. поради наличието на „провокация към престъпление“, който следва да получи пълно утвърждаване и от настоящата инстанция.
Изяснено е по делото, че действително е било дадено разрешение за участие на двама агенти под прикритие с № 41 и № 43 да установят контакт с подсъдимия Б., за когото е имало оперативна информация, че се занимава с незаконна дейност, свързана с препродажба на огнестрелни оръжия и патрони. От своя страна подс. Б. е взел предварително решение за извършване на престъпното деяние, като на същия му било обещано от св. К. да получи парични средства след успешно реализиране на незаконната сделка. С уговорките е бил запознат и друг подсъдим по делото - подс. Г.. Следователно още преди първия контакт между служител под прикритие № 41 и подсъдимия, е имало данни, че подс. Б. осъществява активна дейност по търсене на клиенти за да продаде оръжието. Действително служител под прикритие е потърсил /чрез посредничеството на трето неустановено лице/ подсъдимия Б., представил се е за купувач и в тази си роля е осъществявал контакти с него в изпълнение на поставените задачи, но това му поведение е съответстващо на кръга от процесуалнозаконосъобразните действия, включващи се в обсега на способа по чл. 10в НПК и свързаната с него възможнст да се сключи доверителна сделка по чл. 10б НПК. Касае се до законова процедура, която макар и да не изключва възможността за провокация към престъпление, в настящия случай не указва на преднамереност в действията на служителите под прикритие, така че под тяхното влияние подсъдимият да извърши съответната престъпна проява. С основание апелативният съд е направил важното разграничение между легитимния способ за разследването от провокацията, респ. подбуждане към престъпление, посочвайки че генерално тя се състои не в това дали само и единствено дали служителят под прикритие е проявил инициатива при осъществяване на първия контакт, а дали с поведението си към този момент, а и впоследствие, е приложил такова въздействие или натиск, което е предизвикало подсъдимия да вземе решение да участва в него и което той не би извършил без такава намеса, а в настоящия случай решението на подс. Б. за предаване на предмета на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК е било взето в по-ранен момент.
I.3. Неоснователни са и развитите съображения в касационната жалба на подс. И. за недоказаност авторството на деянието. Осъждането но подс. И. не е основано на предположение, а на убедителна и еднопосочна доказателствена съвкупност - писменото доказателствено средство - протокола за претърсване и изземване/като при действието в дома на подсъдимия са открити 1бр. лека картечница и 3 бр. автомати и боеприпаси от различен калибър/, напълно подкрепени от показанията на показанията на присъствалите поемни лица св. П. и св. С., показанията на полицейския служител св. Г., заключението на балистична експертиза, справка от ГДНП-ЦИС "Полиция КОС" и "ЕАР-КОС". Обективната и субективната съставомерност на деянието по чл.339, ал.2 от НК също убедително са защитени с правно издържана аргументация/л. 245 – 246 от внохд № 620/20г. по описа на АСНС/, към която няма какво да бъде допълнено. Генералното възражение за отсъствие на субективната страна на деянието правилно е било отхвърлено със съображения, произтичащи от мястото и разположението на оръжията и боеприпасите, указващо не само на знание за тяхното естество, но и на намерение за укриването им, а това – от своя страна обуславящо и заключение за наличието на пряк умисъл в извършване на деянието.
В обобщение, ВКС намери, че инстанциите по фактите не са допуснали нарушения в дейността си по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, поради което фактическите изводи относно авторството на подсъдимите Б. и И., не могат да бъдат подлагани на преоценка. Поради това не се констатират основанията на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивния съдебен акт.
ІІ. Отсъстват нарушенията на материалния закон, претендирани в касационните жалби. Заявените оплаквания за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК всъщност се базират на твърдението, че като последица от неправилната дейност по установяване на фактите, съдът неправилно е стигнал до изводи, че подсъдимите Б. и И. са реализирали дейност, която обективно и субективно покрива признаците на чл. 339, ал.1 от НК /за подс. Б./ и по чл.339, ал.2 от НК/за подс. И./. В рамките на правилно установените факти, въззивният съд вярно е приложил материалния закон, а в касационните жалби отсъстват конкретни доводи/извън процесуалната незаконосъобразност на съдебния акт/ за материалната му законосъобразност, поради което не могат да получат коментар.
ІІІ. По доводите за явна несправедливост на наложените наказания – касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК.
Основното съображение на решаващия съд да утвърди наложените на двамата подсъдими наказания от 4 /четири/ години лишаване от свобода е, че тези наказания са справедливи и ще постигнат целите на наказанието по чл. 36 от НК.
И за двамата подсъдими обаче не е отчетен изтеклия период от време, в който се е развивало наказателното производство, който би могъл да се обмисли на плоскостта на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и води до необходимост от компенсирането на подсъдимите чрез налагането на по-нисък размер наказание, без обаче сам по себе си срокът на наказателното производство да представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Следва да се подчертае, че разрешаването на въпроса дали се касае за разумен срок на наказателното производство пряко рефлектира на въпроса какво би било справедливото наказание на дееца. Делото не представлява особена фактическа или правна сложност, както и не може със сигурност да се заключи, че продължителността на производството се дължи на причини, произтичащи от недобросъвестно поведение на подсъдимите. С оглед на това, съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ, е налице необходимост от приложението на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице да бъде намалено, без обаче да са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. За начина и вида на компенсацията, чрез намаляване размера на наказанията, както практиката на ЕСПЧ, така и трайната съдебна практика на върховната съдебна инстанция е последователна и еднопосочна (вж. дело Димитров и Хамънов срещу България, жалби №№48059/06 и 2708/09 от 10.05.2011г; Решение № 78 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 100/2016 г., II н. о; решение № 299/12.06.2013г. по н. д. № 906/2013 г. по описа на ВКС, III н. о.).
Изложеното налага наказанията на двамата подсъдими да бъдат намалени до размер от 3/три/ години лишаване о свобода.
По отношение на подс. Б. следва да се утвърди извода на контролираните инстанции относно необходимостта наложеното му наказание да бъде изтърпяно ефективно. Макар и предходното му осъждане не представлява формална пречка за приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК (доколкото е за непредпазливо престъпление), то личността му разкрива висока степен на обществена опасност, която указва на отсъствие на втората предпоставка по чл. 66, ал.1 от НК – че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Начинът на извършване на престъплението, степента на обмисляне, планиране и подготовка за деянието, сочат на тази степен на обществена опасност, която изключва ефективността на условното наказание за подс. Б..
Предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК обаче се констатират по отношение на касатора И.. Данните, които характеризират личността на този подсъдим, семейното му положение и възраст, чистото му съдебно минало и факта, че престъпното държане на оръжията и боеприпасите е с кратка продължителност( за около денонощие) позволяват заключението, че отсъства необходимост от ефективно лишаване от свобода, тъй като поправянето на дееца и останалите цели по чл. 36 от НК могат в достатъчна степен да бъдат постигнати и с отложеното изпълнение на наказанието лишаване от свобода за максимално продължителния срок от пет години съгласно чл. 66, ал. 1 от НК.
Предвид изложеното и на осн. чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 260006 от 22.07.2022г. по ВНОХД 620/2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, като :
НАМАЛЯВА наложеното на подс. Е. Г. Б. наказание на 3 (три) години лишаване от свобода.
НАМАЛЯВА наложеното на подс. И. И. И. наказание на 3 (три) години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 5 /пет/ години.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е потвърдено, че наложеното на подсъдимия И. И. И. наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|