5 Р Е Ш Е Н И Е № 45 гр. София, 07.07.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 3445/2019 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Апелативна прокуратура – София (АП – София) срещу решение № 1243 от 27.05.2019 г. по гр. д. № 1169/2019 г. на Апелативен съд – София. Ответникът Е. Г. А., чрез адв. В. оспорва жалбата. Предмет на разглеждане в настоящото производство е цитираното по-горе въззивно решение в уважената част на предявеният от Е. Г. А. против Прокуратура на РБ (ПРБ) иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, наказателното производство по което е прекратено, за сумата от 136 328. 89 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода от 30.12.2006 г. до 16.09.2016 г., претърпени от ищеца в причинна връзка с описаното незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2016 г. до изплащането й, както и в частта на възложените върху ответника разноски. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат и е присъдил обезщетение за имуществени вреди като е установил, че в пряка причинна връзка с наказателното производство срещу ищеца е било прекратено трудовото му правоотношение с „Топлофикация София“ АД. Изтъкнато е, че посоченото основание в заповедта за прекратяването на трудовия договор е обективната невъзможност на ищеца да го изпълнява и тя произтича от приложената спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ във връзка с воденото наказателно производство. Развити са доводи, че претенцията е реална, а не хипотетична и от данните по делото е доказана възможността за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца с дохода от трудово възнаграждение на заеманата длъжност при посочения по-горе работодател. В тази връзка решаващият състав е изтъкнал, че се касае за наета работна сила по безсрочен трудов договор, на отговорна длъжност, като не се установяват други причини за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, освен обективната невъзможност да изпълнява задълженията си, настъпила в резултат на задържането му под стража за продължителен и неопределен период. Отчетен е реализираният доход от ищеца през периода на наказателното производство срещу него (в частност в периода след изменение на мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, когато не е търпял ограниченията, породени от тях и е могъл да престира труд, до датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която предхожда влизането в сила на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца), макар и от работа, която не е съответна на квалификацията и опита му, и е значително по-ниско платена. Прието е също, че лицето е положило всички усилия да ограничи вредите. Установената разлика между общия размер на трудовото възнаграждение, което ищецът би получил на предишната си длъжност, и реализираните от него действителни доходи в исковия период, в размер на сумата от 136 328. 89 лв., му е присъдена като обезщетение на имуществени вреди. С определение № 186/06.03.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречието му с постановките по т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК и Решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ВКС, IV г.о. по въпроса за определяне на обезщетението на имуществени вреди от пропуснати ползи с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване, като несъмнена, сигурна и реална възможност за увеличаване имуществото на пострадалия. По този въпрос, настоящият съдебен състав на ВКС изцяло възприема разрешенията в цитираната по – горе практика на ВКС, включително установената по задължителен за съдилищата начин. Според даденото обвързващо тълкуване (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ВКС, ОСГК) обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Пропуснатата полза пък е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения. То се основава на предположение за състоянието, в което това имущество би се намирало, ако деликвентът не беше извършил противоправното деяние. Самото предположение обаче трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на имуществото, която възможност е сигурна, а не се презюмира. При прекратено трудово правоотношение поради обективната невъзможност на работника или служителя да се яви на работа, за да престира труд, която е резултат от наложена ограничителна мярка, е налице доказана възможност за реализиране на трудови доходи, пропусната поради тази наложена мярка. Касае се за имуществена вреда под формата на пропусната полза, тъй като възможността за увеличаване на имуществото на пострадалия чрез доходи от труд е несъмнена, сигурна и реална. При така дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, въззивното решение в уважената част на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода от 30.12.2006 г. до 16.09.2016 г., е частично неправилно. Основателно е касационното оплакване, че изводът на въззивния съд за претърпяна имуществена вреда, под формата на пропусната полза в резултат на незаконно обвинение, от неполучено трудово възнаграждение, е необоснован предвид липсата на доказателства за реален, сигурен и неизбежен доход от труд за исковия период, полагането на който е възпрепятствано от воденото срещу ищеца и прекратено наказателно производство. В случая процесният период е близо 10 – годишен (30.12.2006 г. - 16.09.2016 г.) и обхваща времето, през което ищецът е търпял както ограничителни мерки в режима на свободно придвижване, произтичащи от наложените му мерки за неотклонение „задържане под стража“ - от 15.12.2006г. до 18.05.2007 г. и „домашен арест“ (в каквато мярка за процесуална принуда е изменена най - тежката такава) - от 18.05.2007 г. до 28.09.2007 г., която пък е изменена в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лева, така засяга и значителен период (от 28.09.2007 г. до 16.09.2016 г.), през който такива ограничения не са били търпени. Несъмнено е било налице материалноправното основание за прекратяване на трудовия договор с ищеца, по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ– поради обективна невъзможност за изпълнението му. В резултат на наложената на ищеца мярка за неотклонение „задържане под страна“ са възникнали непреодолими причини (външни за страните по трудовото правоотношение) за реалното изпълнение на трудовия договор с неговия работодател „Топлофикация София“ ЕАД. Те се изразяват в обективната невъзможност на служителя всеки работен ден се явява навреме за изпълнение на възложената работа (чл. 126 КТ). Горните пречки са били налице и през времетраенето на търпяната мярка за неотклонение „домашен арест“ – поради забраната да се напуска жилището без разрешение на съответния орган. Тази нова обстановка, при която реалното изпълнение на работата по трудовото правоотношение е станало невъзможно за ищеца има за последица лишаването му от доходи от труд и е в причинна връзка с незаконното обвинение, доколкото посочените ограничителни мерки са наложени във връзка с разследване на деянията, предмет на това обвинение. Ето защо, за времето от края (30.12.) на 2006 г. до 28.09.2007 г. е съществувала обективна пречка за ищеца да изпълнява трудовите си задължения при своя работодател, при което е доказана възможността за реализиране на доходи от труд, пропусната поради наложените ограничителни мерки. Тази възможност е реална, сигурна и несъмнена за визираната част от исковия период. Пропусната полза да се увеличи имуществото на ищеца за този 9 - месечен период е съизмерима с трудовото възнаграждение, което е следвало да получи на заеманата длъжност, ако не беше прекратено трудовото му правоотношение, основано на обективната невъзможност да престира труд. Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза и данните по Приложение № 1 към него брутното трудово възнаграждение на ищеца като „зам.–изпълнителен директор“ в „Топлофикация София“ ЕАД в периода м. януари 2007 г. - м. септември 2007 г. вкл. е било 1 514. 87 лв. месечно. За 9-месечния период общата сума на неполучен доход от труд възлиза на 13 633. 83 лв. Пропусната полза в посочения размер съставлява дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За времето от края на м.септември 2007г. до 16.09.2016г., когато пострадалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст състоянието на безвиновна фактическа невъзможност от негова страна за изпълнение на трудовия договор е било преустановено. Той е разполагал с конституционно признатото си право да се придвижва свободно, вкл. и правото на труд, което да упражнява без ограничения. Запазването на трудоводоговорната връзка с работодателя за целия този изключително продължителен период от време (от девет години), респ. гарантиране изплащането на месечно трудово възнаграждение в посочения по-горе размер обаче е само една възможност, която е лишена от сигурност, реалност и несъмненост, така, както и увеличаването на имуществото на ищеца с доход от труд за тази длъжност. Ето защо, липсват предпоставки по чл. 4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение, съизмеримо с вероятния и нереализиран доход от труд на ищеца на посочената по-горе длъжност за времето от 28.09.2007 г. до 16.09.2016 г. Предвид на установените факти претенцията за обезщетение на имуществени вреди от пропуснат за исковия период доход от труд, поради незаконното обвинение, е основателна до размер на сумата от 13 633. 83 лв. Обжалваното въззивно решение в частта, в която е присъдено обезщетение над посочената сума, е необосновано и постановено при неправилно приложение на закона. Затова е налице основание за неговата отмяна в тази част и вместо него при предпоставките на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови решение от касационния съд за отхвърляне на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ относно обезщетяването на имуществени вреди за разликата до присъдените 136 328. 89 лв. На отмяна ще подлежи въззивното решение и в частта на възложените в тежест на ПРБ разноски, над 133. 80 лв. до 1 240. 84 лв. Доколкото в сключения с ищеца договор за правна помощ и съдействие е посочено общо адвокатско възнаграждение (3 600 лв.) без да е проведено разграничение по отделни претенции съдът приема, че то е уговорено поравно за двата предявени иска (от по 1 800 лв.). С оглед правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерността на уважената част от иска за имуществени вреди на ищеца се дължат разноски от 133. 80 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1243 от 27.05.2019 г. по гр. д. № 1169/2019 г. на Апелативен съд – София в уважената част на предявеният от Е. Г. А. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за обезщетение на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в резултат на незаконно обвинение, от неполучено трудово възнаграждение като „зам. - изпълнителен директор“ на „Топлофикация София“ ЕАД в периода от 30.12.2006 г. до 16.09.2016 г., за разликата над 13 633. 83 лв. до присъдените 136 328. 89 лв. и в частта на възложените в тежест на ответника – ПРБ, разноски над 133. 80 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Г. А. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в резултат на незаконно обвинение, от неполучено трудово възнаграждение като „зам. - изпълнителен директор“ на „Топлофикация София“ ЕАД в периода от 30.12.2006г. до 16.09.2016 г., за разликата над 13 633. 83 лв. до 136 328. 89 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.