1 Р Е Ш Е Н И Е № 299/19 г. гр.София, 09.04.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Ерик Василев при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1503 по описа за 2019 г. Производството е по чл. чл. 290 – 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 15/ 28.01.2019 г. по гр.д. № 458/ 2018 г., с което Шуменски окръжен съд, потвърждавайки решение № 323/ 22.10.2018 г. по гр.д. № 192/ 2018 г. на Великопреславски районен съд, по исковете на Н. Х. Н. срещу Териториално поделение на „Държавно горско стопанство“ [населено място] (ТП Д. – Връбница): · е признал за незаконно и е отменил наказанието „дисциплинарно уволнение“ по заповед № 190/ 22.12.2017 г. на директора на ТП Д.-Връбница, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и · е възстановил ищеца на длъжността „ръководител, Първи участък ГСУ. – Връбница – старши лесничей при ТП Д. – Връбница на „Североизточно държавно предприятие“ – гр.Шумен (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ). Решението е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материално-правния въпрос: Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя? По повдигнатия въпрос настоящият състав намира, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, а техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът или служителят се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина. Когато в трудовите задължения са включени функции по ръководство и контрол, неупражняването на контрола по изпълнение на възложените задачи съставлява дисциплинарно нарушение. Тежестта на допуснатото нарушение при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ се определя и с оглед характера на изпълняваната работа, включително от това, дали на служителя са възложени функции по ръководство и контрол, което сочи за оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на възложената работа. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя. Така е прието в решение № 576/ 30.09.2010 г. по гр.д. № 700/ 2010 г., Трето ГО, решение № 163/ 13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г., Четвърто ГО, решение № 75/ 10.06.2015 г. по гр.д. № 5735/ 2014 г. на Четвърто ГО и много други). Константната практика в приложението на чл. 187, чл. 190 и чл. 189, ал. 1 КТ настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя. В обжалваното решение е прието, че заповед № 190/ 22.12.2017 г. на директора на ТП ДГС.-Връбница, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено поради наказанието „дисциплинарно уволнение“, е незаконна и следва да бъде отменена. Част от нарушенията, описани като основание за издаването й са несъставомерни (по пункт първи и втори от заповедта), друга не се доказват (по пункт трети, четвърти и пети от заповедта), а описаното в пункт шести не е нарушение на трудовите задължения. Настоящият състав намира за основателни касационните оплаквания в жалбата от ответника по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по т. 2 КТ ТП – ДГС – Връбница за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон (на чл. 187, т. 7, 8 и 9 КТ), произтичащо от пропускът да забележи, че с длъжностната характеристика на заеманата длъжност „ръководител на участък горско стопанство – Първи ГСУ Връбница са били възложени функции на ръководство и контрол, които въззивният съд не е съобразил при преценката за несъставомерност на деянията по пункт първи от заповедта; за неправилно приложение на материалния закон (чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ), произтичащо от пропускът на въззивния съд да забележи, че нарушенията са системни, а и на чл. 189, ал. 1 КТ. Основателно е и касационното оплакване, че решението при съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Въззивният съд не е зачел липсата на спор между страните за част от релевантните факти (по пункт трети, четвърти и пети от заповедта). Превратно е обсъдил събраните доказателства за останалите нарушения (по пункт първи и по пункт четвърти от заповедта). Игнорирал е доказани обстоятелства, относими за преценката по чл. 189, ал. 1 КТ. Неправилното решение следва да се отмени. Не се налага събирането на нови доказателства или повтарянето на съдопроизводствени действия, а касационният състав е длъжен да разреши спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по т. 2 КТ. Със заповед № 190/ 22.12.2017 г., връчена на 02.01.2018 г., на ищеца Н. Н. е наложено наказанието „дисциплинарно уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на длъжността „ръководител Първи участък ГСУ при ТП ДГС – Връбница“. В шест пункта в заповедта са описани следните нарушения: 1. За периода 31.08.2017 г. – 30.11.2017 г. Н. Н. е приемал еднолично добитата от сеч дървесина в неговия участък, поставяйки неточно 106 куб. м. в най-ниската ценова категория „вършина“ вместо действително добитите в тази категория 16 куб. м. Така е нарушил заповед № 20/ 10.03.2016 г. на работодателя и е причинил щета на предприятието за сумата 1 586.00 лв. – разлика в цената на неправилно окачествената и продадена дървесина. Нарушенията са квалифицирани по чл. 187, ал. 1, т. 7, 9 и 10 КТ. 2. Н. Н. се е снабдил с данъчна фактура № ../ 20.09.2017 г. за продадени дърва на М. К. на цена 157.20 лв. Без това да влиза в трудовите му задължения, в работно време е платил цената и е организирал транспорта по доставката, за което е получил от купувача общата сума 360.00 лв. Нарушението е квалифицирано по чл. 187, ал. 1, т. 3, 9 и 10 КТ. 3. През 2016 г. възползвайки се от служебното си положение Н. Н. е получил кочан, съдържащ образци по бланка на разрешителни за индивидуален лов. В издаваните разрешителни № ... - № ... не е попълвал реквизитите, които законът изисква, подписвал се е за директор, без да има такива правомощия и е отчел кочана едва през 2017 г. Нарушението е квалифицирано по чл. 187, ал. 1, т. 7, 8 и 10 КТ. 4. На 12.02.2017 г. и на 28.04.2017 г. по време на платен годишен отпуск Н. Н. е заредил със служебно гориво друг автомобил, а не предоставения му за служебно ползване Л. „Н.“ рег. [рег.номер на МПС] . Нанесъл е щета на предприятието, изразена в 815 литра преразход на служебен бензин. Двете нарушения са квалифицирани по чл. 187, ал. 1, т. 7, 8, 9 и 10 КТ. 5. На 09.12.2017 г. при проверка на ловна дружинка Н. Н. е бездействал като дежурен ръководител и проверяващ лова. Напуснал е лова в 14.00 ч., а е бил длъжен да го ръководи и проверява до 16.00 ч. Неправомерно са били отстреляни 5 диви свине. Двете нарушения са квалифицирани по чл. 187, ал. 1, т. 3, 7, 8 и 10 КТ. 6. На 25.11.2017 г. Н. Н. е ръководил и участвал в лов на забранена за ловуване територия, като забраната му е била служебно известна. Нарушението е квалифицирано по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. С иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ ищецът е оспорил законността на дисциплинарното уволнение, но не се е позовавал на нарушение по чл. 193 КТ или на давностните срокове по чл. 194 КТ. При решаването на спора касационният състав няма задължението да проверява съответствието на дисциплинарното уволнение с тези изисквания за неговата законност. В исковата молба ищецът е изложил твърденията си в поредност, съответстваща на заповедта. По пункт 1 той е твърдял, че дисциплинарно нарушение няма, тъй като с извършеното е целял да снабди най-бедната част от населението с дървесина от келяв габър и мъждрян (широколистна дървесина, различна от вършината) и да избегне нерегламентирана сеч, която очаквал през предстоящата зима. По пункт 2 от заповедта е твърдял, че купувачът по данъчната фактура М. К. е сезонен работник. Работното му време не позволявало сам да организира покупката и транспорта на дървесината. Ищецът се съгласил той да направи това, а и трудовите му функции включвали контрола по лесовъдските мероприятия в неговия район, включително по организацията на транспорта на продаваната от предприятието дървесина. По пункт 3 от заповедта ищецът е твърдял, че е бил упълномощен да получи кочана с образци и да издава разрешителни за лов. Реквизитите на издадените разрешителни е попълвал, но без индигиго. Затова във вторите екземпляри, останали в кочана, фигурира само името на ловеца. По пункт 4 от заповедта ищецът е признал, че е заредил гориво в различен от поверения му служебен автомобил по време на платен отпуск. Причината за това е била обаждане от колега М. Е., който е бил закъсал на Маломирския разклон. Отчетът на потребения бензин за ползваната от него служебно „Л. Н.“ в периода след 02.08.2017 г. е извършил, съгласно заповед № 89/ 01.08.2017 г. на работодателя. По пункт 5 от заповедта е твърдял, че не е вярно да е напускал проверката на лова от 09.12.2017 г. в 14.00 ч. Не е и ловът да е продължил до 16.00 ч. и да са били отстреляни 5 диви свине над разрешеното. По пункт 6 от заповедта е отрекъл да е участвал като ръководител в лов на 25.11.2017 г. К. състав намира, че следва да обсъди извършените деяния, послужили като основания за издаване на заповедта в следващата от нея поредност. По пункт първи: От описаните в тази част на заповедта документи (доклад от 07.11.2017 г., констативни протоколи № № 2250 – 2257 от 06.11.2017 г. и данъчни фактури) се установява, че в периода 31.08.2017 г. – 30.11.2017 г. ищецът еднолично е приемал и окачествявал дървесина, добивана в неговия участък. Дървесината е била продадена, както следва: - на М. А. М. – разрешени и заплатени 6 куб.м. габър и 2 куб.м. вършина вместо действително добитите и продадени 8 куб.м. габър; - на Б. Д. Х. – разрешени и заплатени 5 куб. м. габър и 3 куб. м. вършина вместо действително добитите и продадени 7 куб. м. габър и 1 куб. м. вършина; - на Д. Н. Х. – разрешени и заплатени 4 куб.м. габър и 4 куб. м. вършина вместо действително добитите и продадени 7 куб. м. габър и 1 куб.м. дървесина; - на Р. А. Н. – разрешени и заплатени 1 куб.м. габър, 2 куб. м. друга широколистна дървесина и 1 куб.м. вършина вместо действително добитите и продадени 4 куб.м. габър; - на К. Т. М. – разрешени и заплатени 6 куб. м. габър и 2 куб.м. вършина вместо действително добитите и продадени 7 куб.м. габър; - на Р. С. Т. - разрешени и заплатени 5 куб. м. габър и 3 куб. м. вършина вместо действително добитите и продадени 6.2 куб. м. габър. С длъжностната характеристика на „ръководител, Първи участък ГСУ – Връбница (заеманата от ищеца) са възложени функции по ръководство и контрол върху сечта, добива, извозването и продаването на дървесината в поверения му горски участък с обхват шест охранителни района към ответното предприятие. Със заповед № 20/ 10.03.2016 г. директорът на Североизточното държавно предприятие, структурна част от което е ТП ДГС - Връбница, е наредил приемането и отчитането на отсечената дървесина да се извършва от комисия в четиричленен състав. Ръководителят на ГСУ е част от състава на предвидената в заповедта комисия. Със становището си по пункт първи от заповедта ищецът е признал, че с извършеното от него по трудовото правоотношение еднолично окачествяване на отсечената дървесина в поверения му горски участък е в нарушение на заповед № 20/ 10.03.2016 г. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в резултат на неточното окачествяване на отсеченото количество дървесина като вършина (с най-ниското качество) и от продажбата й на посочените по-горе лица, предприятието е претърпяло вреда от разликата в цените. К. състав приема, че законността на заповедта за уволнение следва и само при обсъждане на основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност по пункт първи. В трудовите задължения на заеманата от ищеца длъжност са били включени функции по ръководство и контрол на сечта и добива на дървесината в поверения му горски участък, включващ голяма територия (шест охранителни района), а с неупражнения контрола по изпълнение на възложените по трудовото правоотношение задачи ищецът е осъществил съставът на чл. 190, т. 4 КТ. Възложените ме функции по ръководство и контрол сочат на оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно на функции, свързани с по-високата степен при изпълнение на възложената работа. От значение за преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е от значение също, че: 1) от деянията е нанесена вреда на предприятието на работодателя, изразена в разликата в цената от качеството на действително продадената дървесина и тази на вършината - възможно най-ниската категория, в която ищецът неточно я е поставял; 2) действията на ищеца са в нарушение на законните разпореждания на работодателя със заповед № 20/ 10.03.2016 г. и 3) нарушенията на трудовата дисциплина са системни - само тези по пункт първи от заповедта са общо шест, а за тях ищецът не е наказван. Сочените от него цели на извършеното – социална и превенция на бъдещи нарушения в контролирания от него горски участък, сочат на умисъл, а са нехарактерни на възложените трудови функции. За преценката по чл. 189, ал. 1 КТ от значение е също, че чрез тях е нанесена вреда на предприятието на работодателя. Изводът за това, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на извършеното, следва и от това, че по делото са доказани и други две нарушения на трудовата дисциплина, посочени като основание за наказанието „дисциплинарно уволнение“ - по пункт втори и по пункт трети от заповедта. Ищецът е признал също, че на 20.09.2017 г. през работно време е организирал покупката и транспорта (доставката) на дървесина в ръководения от него горски участък за М. К.. Извършеното се установява и от съставената данъчна фактура, както и от писмените обяснения пред работодателя, дадени от М. К. (сезонен работник в предприятието). Действително в трудовите функции на ръководната длъжност, която ищецът е заемал, са включени задължения за контрол по лесовъдските мероприятия, включително по организацията на транспорта на добиваната дървесина. Извън тези функции обаче са сключеният договор за мандат (поръчка) с М. К. и неговото изпълнение, което ищецът е провел в работно време. С извършеното на 20.09.2017 г. ищецът е нарушил задължението по чл. 126, т. 3 КТ да използва цялото си работно време за изпълнение на възложената му от работодателя работа. Пренебрегнал е и своите контролни функции, които ищецът е бил длъжен да изпълнява в качеството на ръководител на участъка, а не по сключения с М. К. договор за поръчка. Извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина компрометира също оказаното му доверие от работодателя. Извършеното нарушение на трудовата дисциплина по пункт втори от заповедта е също основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 126, т. 3 КТ, а и по чл. 190, т. 3 и 4 КТ. Ищецът е признал, че през 2016 г. е получил кочана, съдържащ образци по бланка за издаване на разрешения за индивидуален лов, издавал е такива разрешителни (№ № 042901 - № 04925) и се е подписвал за директор, въпреки че такова оправомощаване не следва от закона. Тезата, че не е извършил нарушението по пункт трети от заповедта, е изградил с твърденията, че е бил преупълномощен от служители, които са имали такива правомощия. По делото липсват доказателства за такова упълномощаване. Извършено е и нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 7, 8 и 10 КТ, описано в пункт трети от заповедта. Изводът за съответствието на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ с тези извършени от ищеца тежки нарушения на трудовата дисциплина (чл. 189, ал. 1 КТ) не се разколебава от недоказаността на другите нарушения, описани като основания за издадената заповед (в пункт четири и пет) и от несъставомерността на описаното в по пункт шест (25.11.2017 г. е събота, т.е. неработен ден, през който ищецът не дължи изпълнение на трудовите си задължения). Останалите, които се доказват, в необходимата степен обосновават извода, че работодателят е приложил правилно чл. 189, ал. 1 КТ. Изводът обосновава също и връчената на ищеца на 12.12.2017 г. заповед № 179/ 22.11.2017 г. С нея работодателят му е наложил наказанието „предупреждение за уволнение“ за други нарушения на трудовата дисциплина. Вместо да се поправи, ищецът е продължил да нарушава задълженията си по трудовото правоотношение. В обобщение, ищецът не е титуляр на правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по т. 2 КТ. К. състав е длъжен да отхвърли предявените искове. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника по касационната жалба-ищец следва да се поставят сторените разноски от касатора-ответник. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 15/ 28.01.2019 г. по гр.д. № 458/ 2018 г. на Шуменски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. Х. Н. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] срещу „Държавно горско стопанство Връбница“, гр.Връбница, [улица] ЕИК 2016174120076 с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както следва: · да признае за незаконно и отмени наказанието „дисциплинарно уволнение“ по заповед № 190/ 22.12.2017 г. на директора на ТП ДГС-Връбница, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение и · да възстанови Н. Х. Н. на длъжността „ръководител, Първи участък Г. – Връбница – старши лесничей при ТП ДГС – Връбница на „Североизточно държавно предприятие“ –гр.Шумен. ОСЪЖДА Н. Х. Н. да заплати на „Държавно горско стопанство Връбница“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 510. 00 лв. – разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.