Р Е Ш Е Н И Е
№16
С о ф и я , 9 февруари 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 я н у а р и 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1598/2015 година.
Производството е образувано по жалба на защитника на турския гражданин подсъдимия Х. Б. адв.Ал.М. от САК против въззивна присъда № 5 от 18.09.2015 г., постановена по ВНОХД № 72/2015 г. на Специализирания апелативен наказателен съд с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и искане за изменянето й с приложението на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода в размер от 3 години с подходящ изпитателен срок.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият Б. не взема участие в касационното производство, като чрез защитника си моли за уважаване на жалбата по изложените в същата съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда от 14.11.2014 г. по НОХД № 1410/2014 г. на Специализирания наказателен съд подсъдимият Х. Б., гражданин на Република Турция, след провеждане на съкратено съдебно следствие по диференцираната процедура по реда на чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, е признат за виновен в това на 14.08.2014 г. на митнически пункт ГКПП „К.” да е пренесъл през границата на Република България без знанието и разрешението на митниците боеприпаси за огнестрелно оръжие – общо 31 176 броя патрони калибър 9/19 мм / para L. / на обща стойност 20 264 лв и на основание чл.242, ал.1, б.”г”, пр.5-то от НК при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 10 000 лева.
Със същата присъда подс.Б. е признат за виновен и в това, че по същото време и място е държал процесните боеприпаси за огнестрелно оръжие в голямо количество без надлежно разрешение, което се изисква по закон и на основание чл.339, ал.2 вр.ал.1 от НК, при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК двете наказания са групирани, като на подсъдимия е определено общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 5 години, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 10 000 лева в полза на държавата.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК от размера на наказанието лишаване от свобода е приспаднат срокът на предварителното му задържане по ЗМВР и по НПК, считан от 14.08.2014 г. до „18.08.2014 г.”.
На основание чл.242, ал.7 от НК са отнети в полза на държавата незаконно държаните боеприпаси за огнестрелно оръжие, а на основание ал.8 е постановено връщане на задържания товарен автомобил, в който те са били открити и иззети от митническите органи.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 1 038,71 лв.
С оглед отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът на основание чл.309, ал.2 (нова ал.4 – ДВ бр.42/2015 г.) от НПК с определение от 14.11.2014 г. е отменил постановената спрямо подсъдимия Б. мярка за неотклонение задържане под стража, който незабавно е бил освободен. На 25.11.2014 г. същият е напуснал Република България в направление Република Турция.
Присъдата е била протестирана от специализираната прокуратура с оплакване за неправилно приложение на закона, довело до налагане на явно несправедливо наказание на подсъдимия и искане за изменянето й за увеличаване на размера на лишаването от свобода, както и отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК, като същото бъде изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
Същата не е била обжалвана от подсъдимия или от неговите защитници адв.М. и адв.Ив.С. от САК.
Въззивното производство пред Специализирания апелативен наказателен съд е протекло в отсъствие на подс.Б. на основание чл.317 вр.чл.269, ал.3, т.4, б.”в” от НПК, въпреки предоставената му възможност да се яви лично пред съда с отмяна на постановената му принудителна административна мярка, забраняваща влизането му в РБ за срок от 5 години и редовното му уведомяване за проведените съдебни заседания за събиране на писмени доказателства, без да е посочил уважителни причини за неявяването си за всяко едно от тях.
С нова въззивна присъда № 5 от 18.09.2015 г. по ВНОХД № 72/2015 г. Специализираният апелативен наказателен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта й относно осъждането на подс.Б. за престъпление по чл.339, ал.2 вр.ал.1 от НК и като го е признал за невинен, го е оправдал по това му обвинение, изменил е присъдата относно размера на наложеното на същия кумулативно наказание лишаване от свобода и глоба за престъплението по чл.242, ал.1, б.”г”, пр.5-то от НК, определяйки го на основание чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода и редуцирайки го с 1/3-та на 3 години, като е отменил приложението на чл.66, ал.1 от НК и е постановил изтърпяването му при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, увеличавайки размера на глобата в полза на държавата от 10 000 лв на 20 000 лева, като е отменил приложението на чл.23, ал.1 от НК.
В останалата част обжалваната присъда е потвърдена.
В тежест на подсъдимия са присъдени още 704 лв разноски за превод на присъдата с мотивите и 15 лв направени по водене на делото пред въззивната инстанция, съгласно изискването на чл.55, ал.3 от НПК.
Няма данни направените от СНС разноски за превода на турски език на първоинстанционната присъда – диспозитив и мотиви и на протеста на специализираната прокуратура в размер на 300 лева (л.114 от НОХД) да са присъдени от първата инстанция, а въззивната също не е взела отношение по възлагането им на подсъдимия Б..
Не е отстранено по надлежния начин несъответствието при приложението на чл.59, ал.1 от НК, като не е конкретизиран срокът от 18.08.2014 г. до крайната на задържането на подсъдимия под стража, а именно до 14.11.2014 г., когато е отменена тази мярка за неотклонение и подсъдимият е бил освободен поради приложението на чл.66, ал.1 от НК.
След постановяване на въззивната присъда апелативният съд се е занимал с мярката за неотклонение и е постановил като такава „гаранция” в пари в размер на 5 000 лв.
Касационната жалба на защитника на подс.Б. адв.М. визира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание заради постановеното ефективно изтърпяване на лишаването от свобода с искане за изменянето й и приложението на чл.66, ал.1 от НК. В тази насока са и развитите от защитника доводи в заседанието пред касационния състав.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка, поради което за допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
На първо място следва да се посочи, че касираното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК определя обхвата на касационната проверка. От друга страна, както при проведеното съкратено съдебно следствие на основание чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК законосъобразно в основата на осъдителната присъда са вложени установените от събраните на досъдебното производство доказателствени материали по безспорен и категоричен начин и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, така и в хода на съдебното производство в двете инстанции не са били допуснати процесуални пропуски, които да са налагали, а и при касационната проверка да налагат намесата на настоящата инстанция заради съществени нарушения на процесуалните правила от рода на абсолютните. При очертаната фактическа рамка съдът правилно е приложил материалния закон, оневинявайки подс.Б. по обвинението по чл.339, ал.2 вр.ал.1 от НК, отричайки наличието на идеална съвкупност от двете предявени му от обвинението престъпления, със съответните последици от това за приложението на чл.23, ал.1 и 3 от НК.
Единственото оплакване на касатора е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия с въззивната присъда, след съответната редукция, наказание от 3 години лишаване от свобода, изразяваща се в отказа на апелативния съд да отложи изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК. Убедително съдът е отрекъл при индивидуализиране на това наказание от първостепенния съд да е било допуснато съществено процесуално нарушение поради противоречие между диспозитива и мотивите на контролираната присъда, от което да е останала неясна волята му за обема на дължимата се на дееца санкция. Изследвайки всички относими към отговорността му обстоятелства, съдът се е съгласил с упрека на протестиращия прокурор, че не са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, за да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. В тази насока е съобразил наличните смекчаващи обстоятелства, при чийто превес е отмерил размера на кумулативната санкция на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, при условията на чл.54 от НК, редуцирайки го с 1/3-та на 3 години лишаване от свобода и определяйки размера на глобата на законния минимум от 20 000 лева. В тази насока няма наведени оплаквания от защитника на подсъдимия.
Доводите на последния в жалбата и в съдебните прения да настоява за условното осъждане на подзащитния му визират наличието, според него, на всички предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. И в тази насока съдът е изложил пространни и законосъобразни съображения. Още при извеждането на фактите относно обективните и субективни елементи на престъплението по чл.242, ал.1, б.”г” от НК съдът е изяснил волята на законодателя да инкриминира извършеното от подс.Б. като престъплението „квалифицирана контрабанда” не защото е пренесъл (внесъл) през границата на страната каквито и да е „стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери”, а значителен брой патрони – боеприпаси за огнестрелно оръжие, които само поради своето предназначение и при опасността да бъдат употребени безконтролно, при липса на надлежно разрешение, определят съставомерността на деянието като престъпление по приложената материалноправна наказателна норма. Правилно е прието, че конкретното деяние се отличава с висока обществена опасност както заради „голямото количество” на пренасяните патрони (което удовлетворява този квалифициращ признак на престъплението по чл.339, ал.2 вр.ал.1 от НК, основателно отречено да е осъществено в съвкупност с контрабандата) и стойността им, но и заради дестинацията на превоза им към зона на военни конфликти с глобални негативни последици за страната ни и за цяла Европа, а и за родината на подсъдимия. На този фон неосъждането му досега и семейното му положение не са достатъчни за извод, че целите на чл.36 от НК биха били постигнати и с условното му осъждане. Няма законова или житейска логика в изразеното от защитника възражение, че ако деецът би бил български гражданин, това би предопределило такова осъждане, което било практика на съдилищата, най-малкото заради липсата на връзка с конкретиката по настоящето дело.
Настоящият касационен състав намира, че основателно въззивният съд не се е съгласил с извода на първостепенния за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода и е отменил приложението на чл.66, ал.1 от НК. Няма основание за претендираното смекчаване на тежестта на това наказание на жалбоподателя и не е налице явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК с постановяване на ефективното му изтърпяване. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда следва да остане в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 5 от 18.09.2015 г., постановена по ВНОХД № 72/2015 г. от Специализирания апелативен наказателен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Х. Б., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ВКС сумата 50-петдесет лева направени разноски в касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |