РЕШЕНИЕ № 392 София, 04 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Велислав Павков при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2590 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 2401/22.12.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3035/2014, с което е потвърдено решението от 18.03.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 2508/2013, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 2 ЗОДОВ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за отговорността на държавата по ЗОДОВ за вредите от неоснователно обвинение през времето след изтичането на абсолютната погасителна давност за осъществяване на наказателно преследване до прекратяването на наказателното производство, ако то е прекратено и не е продължено по искане на обвиняемия или подсъдимия на основание чл. 21, ал. 2 НПК (отм.). По поставения въпрос по реда на чл. 292 ГПК е постановено решение № 180/23.07.2012 на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1392/2011, съгласно което за времето след като е изтекла абсолютната давност до прекратяване наказателното преследване, то е незаконно и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за претърпените неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е обвинен за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, като двете дела са съединени, след което наказателното производство е било частично прекратено по отношение на първото обвинение по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 НК, поради влязъл в сила Закон за амнистията на 22.04.2009 г., а по чл. 219, ал. 1 и по чл. 220, ал. 1 НК е изпратено за продължаване на разследването, като с постановление от 06.06.2011 г. наказателното производство е прекратено, поради това, че не е била налице хипотезата „особено тежък случай“, липса на умисъл и изтекла давност. Правилно въззивният съд е приел, че обвинението за първото престъпление не е неоснователно, тъй като прокуратурата е била длъжна да разследва данните за извършването на съставомерно деяние, като след амнистирането му, наказателното производството е прекратено и не е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 от НПК (отм.) с оправдаване на лицето. Също правилно съдът е приел, че обвинението за второто престъпление не е било неоснователно, тъй като прокуратурата е била длъжна да разследва данните за извършването на съставомерно деяние в рамките на абсолютната давност, като след изтичането й, наказателното производството е прекратено и не е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 от НПК (отм.) с оправдаване на лицето. В нарушение на материалния закон обаче съдът не е отчел, че поддържането на обвинението от прокуратурата след изтичането на абсолютната давност до прекратяването на наказателното производство е незаконно, поради което на ищеца се дължи обезщетение в размер на 2.000 лева за неимуществените вреди от неоснователно обвинение за периода от 17.03.2007 до 06.06.2011 г., като се вземе предвид, че по това време срещу ищеца не са осъществявани мерки на процесуална принуда, освен наложената мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 200 лева: спряното през 2006 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК предварително производство е възобновено с постановление на Софийска градска прокуратура от 01.06.2009 г., което е отменено по възражение от С. районна прокуратура, делото е изпратено на Следствения отдел, изпратено е обратно с за ново спиране по чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК, след което е прекратено с посоченото постановление от 06.06.2011 г. Видно от изложеното обжалваното решение в частта, в която предявените искове са отхвърлени срещу П. на Р. Б. до размера на 2.000 лева със законната лихва е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в тази част, а предявените искове до този размер – уважени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. В останалата част, решението е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 2401/22.12.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3035/2014 в частта, в която предявените искове срещу П. на Р. Б. са отхвърлени до размера на 2.000 лева със законната лихва. ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Д. Ж. Ж. от София сумата 2.000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди от незаконно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ със законната лихва от 07.06.2011 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2401/22.12.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3035/2014 в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.