3 Р Е Ш Е Н И Е № 234 София, 04.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 282/2011 година Производство по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 274 от 25.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 541/2010 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на [фирма] за отмяна на постановление на ЧСИ З. З. от 07.09.2010 г., постановено по изп.д.№ 586/2009 г. за възлагане на недвижим имот, подробно индивидуализиран в него. В молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК молителят се позовава на постановеното на 22.11.2010 г. въззивно определение на Пловдивския апелативен съд по гр.д.№ 1095/2010 г., с което е отменено разпореждането на Хасковския окръжен съд по гр.д.№ 171/2009 г. за връщане на въззивната жалба на молителя и [фирма] срещу постановеното по делото решение. С поледното е уважен предявения от взискателя „Пластон-21” Е. срещу тях иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на продажбата на възложения с постановлението недвижим имот, потвърдено с атакуваното решение. Възстановената с посочения съдебен акт висящност на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД обосновава според молителя извод, че принудителното изпълнение на паричните му задължения е насочено към имот, който не е негова собственост и е основание за отмяна на атакуваното с молбата решение. Ответниците по молбата за отмяна „Л. България Е. Енд Ко” КД и [фирма] оспорват допустимостта и основателността й. По подробно изложени в писмените им бележки съображения се иска оставянето й без разглеждане, съответно без уважение, както и присъждане на направените по делото разноски Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с въведеното отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК в молбата и провери данните по делото, приема следното: С атакуваното решение Хасковският окръжен съд отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл.435, т.3 ГПК на постановление на ЧСИ З. З. от 07.09.2010 г. по изп.д.№ 586/2009 г. за възлагане на недвижим имот, чиято незаконосъобразност настоящият молител обосновал с твърдения за липса на надлежно упълномощаване на подалото наддавателното предложение лице и за непредставяне на решение на съдружниците от „Л. България Е. ЕНД КО” КД, [населено място] поле за участие в публичната продан. Съгласно трайно установената съдебна практика, обобщена в ППВС № 2/29.09.1977 г., на отмяна подлежат влезли в сила съдебни актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор. Безспорно такива актове са решенията и някои определения на съда, постановени в исковия процес. Според действащата практика на ВКС, освен посочените актове, на отмяна подлежат и действията на съдебния изпълнител, за които е предвидено обжалване по реда на чл. 332 и сл. ГПК (отм.) аналогичен на чл. 435 и сл. ГПК (р. № 90/01.11.1972 г. на ОСГК на ВС), както и решенията на съда по тези жалби в случаите, когато разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, какъвто е и настоящия случай В случая решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по жалба по чл.435, ал.3 ГПК срещу действия на съдия-изпълнителя, които включват възлагане на недвижим имот при публична продан, което налага извода, че с него се разрешава и материалноправен въпрос, поради което настоящият състав преценява молбата за отмяна като процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се допуска, когато страната - молител докаже наличието на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В случая, за да обоснове основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят се позовава на определението на Пловдивския апелативен съд от 22.11.2010 г. по гр.д.№ 1095/2010 г., който съдебен акт според настоящата инстанция обаче е относим единствено към материалноправните предпоставки за законност на принудителното изпълнение, което по аргумент на противното от чл.133 ЗЗД не може да бъде насочено върху права, които длъжникът не притежава към деня на възбраната или запора. Когато изпълнението незаконно е посегнало върху правната сфера на лице, което не отговаря за дълга, каквото очевидно молителят се домогва да установи в настящето производство, с право на жалба срещу действията на съдия-изпълнителя според чл.415 ГПК разполага именно това трето лице, но не и длъжникът, който е лишен от правен интерес от отмяната им. Уредената в чл.435, ал.1-3 ГПК защита на страните и на участващите в изпълнителния процес лица е срещу процесуалната незаконосъобразност на действията или бездействията на съдебния изпълнител. С постановените по жалби на тези лица решения, каквото е и решението, чиято отмяна се иска, съдът не се произнася по материалноправни въпроси, относими към законността на предприетото принудително изпълнение. Изложеното обуславя извод, че на соченото от молителя въззивно определение на Пловдивския апелативен съд следва да се отрече значението му за делото, тъй като в това производство, образувано по жалба на молителя-длъжник срещу действията на съдия-изпълнителя, въпросът за собствеността на имота не включен в предмета на делото. Изложеното позволява да се обобщи, че основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е налице, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 2 000 лв. следва да се присъдят в полза на ответника по молбата [фирма]. Искането на ответника „Л. България Е. Енд Ко” КД за разноски не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства, че такива са били направени. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 274 от 25.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 541/2010 г. на Хасковския окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски за настоящето производство в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: