3 Ч.т.д.№ 496/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд. 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 712 гр. София, 24.07.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 юли, през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 496/12 за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.2 и ал.3 ГПК . Образувано е по частна жалба от пълномощника на [фирма] –гр.София срещу определение от 29.01.2012 г. по ч.гр.д. №12 438/2011г. на СГС, ТО, 6-9 състав В ЧАСТТА, с която е прекратено като недопустимо производството по частна жалба на същия жалбоподател срещу заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК издадена на 15.06. 2011 г. от СРС по гр.д. № 22594/2011 , в частта, с която е разпоредено [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 42 792 лева, ведно със законната лихва от 31.05.2011 г. и съдебни разноски от 16 340,80 лева. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От страна на пълномощника на [фирма] срещу същото определение е подадена частна касационна жалба , която с молба вх.№ 41296/12.04.2012 г. е уточнено, че се поддържа само В ЧАСТТА, с която въззивният съд по жалба на длъжника на основание чл.78 ал.5 от ГПК е изменил заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта за съдебните разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение от 16 340,80 лева на 4 097,24 лева,съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г..Жалбоподателят навежда оплаквания за необоснованост и противоречие със съдопроизводствените правила. Позовава се на налице основанията за допускане до касация в чл.280 ал.1 от ГПК. Всяка една от страните изразява становище за неоснователност на частните жалби на насрещната страна. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба по чл.274 ал.2 ГПК от пълномощника на [фирма] –гр.София срещу определение от 29.01.2012 г. по ч.гр.д. №12 438/2011г. на СГС, ТО, 6-9 състав В ЧАСТТА ,с която е прекратено като недопустимо производството по частна жалба на същия жалбоподател срещу заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК издадена на 15.06. 2011 г. от СРС по гр.д. № 22594/2011 , в частта, с която е разпоредено [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 42 792 лева, ведно със законната лихва от 31.05.2011 г. и съдебни разноски от 16 340,80 лева е неоснователнна. За да прецени частната жалба, с която е сезиран като недопустима, съставът на въззивния съд правилно е квалифицирал същата като жалба по чл.413 ал.1 от ГПК срещу издадената заповед по чл.417 от ГПК, в която разпоредба изрично е отречено правото на жалба срещу така издадената заповед. При преценката на това, дали длъжникът в заповедното производство обжалва самата заповед за изпълнение или разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта, съдът се ръководи от оплакванията в самата частна жалба и нейния петитум, които в настоящия случай недвусмислено водят до квалифициране на частната жалба по чл.413 ал.1 ГПК. Ето, защо така обжалваното определение на въззивния съд се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Частната касационна жалба срещу същото определение В ЧАСТТА, с която въззивният съд по жалба на длъжника на основание чл.78 ал.5 от ГПК е изменил заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта за съдебните разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение от 16 340,80 лева на 4 097,24 лева е недопустима. Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията , с които въззивната инстанция се произнася по реда на чл.419 ал.1 от ГПК по частни жалби срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение не попадат в нито една от горните две категории определения подлежащи на касационен контрол. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение счита частната жалба за неоснователна, поради което и О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.01.2012 г. по ч.гр.д. №12 438/2011г. на СГС, ТО, 6-9 състав В ЧАСТТА, с която е прекратено като недопустимо производството по частна жалба срещу заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК издадена на 15.06. 2011 г. от СРС по гр.д. № 22594/2011 , в частта, с която е разпоредено [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 42 792 лева, ведно със законната лихва от 31.05.2011 г. и съдебни разноски. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от страна на [фирма] срещу същото определение В ЧАСТТА, с която въззивният съд по жалба на длъжника на основание чл.78 ал.5 от ГПК е изменил заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта за съдебните разноски. Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: