12 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 99 София, 09.03.2020 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3536 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№3959/26.06.2019г., подадена от „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, чрез процесуалния представител на дружеството главен юрисконсулт Я. Л., срещу решение №99/10.05.2019г. на Великотърновския апелативен съд по в.гр.д.№401/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд от 04.04.2018г. по гр.д.№771/2015г., поправено с решение от 09.07.2018г. по същото дело, с което е признато за установено по иск на „Национална компания „Железопътна структура“ на основание чл.124 ГПК по отношение на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, правото на публична държавна собственост на ПИ с идентификатор ........... с площ 8 514 кв.м. и ПИ с идентификатор ......... с площ 12 508 кв.м., двата по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК и на основание чл.576 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №..., т...., рег.№...., дело №..../2011г. /25.05.2011г./ на нотариус К. П. в частта, с която „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД е признато за собственик на ПИ с идентификатор ............ и ПИ с идентификатор ............... В изложението към така подадената касационна жалба касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички писмени и гласни доказателства, възраженията на страните и да изложи в решението фактическите си и правни изводи по същество на спора, посочвайки въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за недоказани; 2.Може ли съдът да постанови решението си само върху избрани от него доказателства; 3.Длъжен ли е съдът да се мотивира кои експертизи кредитира при наличието на противоречия между тях и нужно ли е да прецени обосноваността и обективността на заключенията на вещите лица, съобразявайки останалите обстоятелства по делото; 4.Може ли съдът да основе фактическите и правните констатации и разрешението на правния спор на факти и обстоятелства, които не са заявени от ищеца и не са използвани за обосновка на исковата претенция. Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса наличието на обекти на железопътната инфраструктура в кадастралните граници на имот, граничещ с железопътната гара, достатъчно условие ли е да се приеме, че целият поземлен имот е публична държавна собственост на основание чл.3, ал.1, предл.1 ЗЖТ или е необходимо да се извърши само корекция на границите на имотите, съответно да се установи, при наличие на спор, дали има грешки и непълноти в кадастралната карта. Касаторът поддържа, че така формулираният материалноправен въпрос се отнася до специфичен казус, който няма достатъчно ясно и изчерпателно разрешение в съдебната практика на ВКС, поради което отговорът би имал значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ако ВКС не констатира необходимост за допускане на касационно обжалване на така посоченото основание, касаторът моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно с оглед този въпрос. В изложението касаторът поставя и въпроса за да се определи дали имоти, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост на основание чл.3, ал.1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл.3, ал.1, предл.2 ЗЖТ и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по предходно действащите нормативни актове – ЗБДЖ и ППЗБДЖ. Според касатора с оглед характера на извършваните в двата имота дейности, предопределящи функцията на имотите да обслужват превозите на товари, заключението на въззивния съд, че липсва връзка между предназначението им и правото на собственост противоречи на материалния закон и съответно сочи на очевидно неправилно произнасяне на въззивния съд по поставения въпрос. Тезата на касатора се основава на твърдението му, че от гласните доказателства по делото, документите и експертизите е установено, че още преди преобразуването на НК“БДЖ“ процесните имоти са обслужвали осъществяваната от компанията функция на железопътен превозвач /чл.4, ал.1 ЗБДЖ/, но не и останалата дейност, развивана от поделенията ѝ, по управление и поддържане на железопътната инфраструктура /чл.5 ЗБДЖ/. За очевидно неправилен счита и извода на въззивния съд, че въведеното възражение за придобиване по чл.17а ЗППДОП е неотносимо. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на настоящия състав на Първо ГО на ВКС са следните: По реда на чл.124, ал.1 ГПК ДП“Национална компания Железопътна структура“ е предявило срещу „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД иск за признаване правото на публична държавна собственост върху двата процесни имота, както и искане за отмяна на констативен нотариален акт, с твърдението, че в ПИ с идентификатор ............ попада трети коловоз на Товарна ж.п. гара – Р., стрелки №32 и №33, част от разтоварището, вътрешноведомствен път, който е единствен достъп за обслужване на ж.п. гарата, а в ПИ с идентификатор .......... попада част от едната релсова нишка на първи коловоз на ж.п. гара –Р. север, част от разтоварището на гарата, стълбове на контактната мрежа и пилонно осветление. Поддържа, че съгласно Закона за железопътния транспорт тези обекти са част от железопътната инфраструктура, а земята под тях е публична държавна собственост. В отговора на исковата молба „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД изразява становище, че предявените искове са неоснователни, като твърди, че процесните имоти по своето предназначение са свързани с дейността на НК „БДЖ“, но конкретно с функцията ѝ на железопътен превозвач, а не с дейността на ищеца по управление и поддържане на железопътната инфраструктура, поради което поддържа, че собствеността върху тези имоти е останала в патримониума на дружеството като превозвач и правоприемник на НК“БДЖ“ съгласно §3, ал.1 ПЗР на ЗЖТ. Позовава се и на изтекла придобивна давност. С обжалваното решение предявените от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ искове са приети за основателни. Възпроизведено е съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, включително твърдението, че в ПИ ............. се намират сграда на вагонен цех, част от едната релсова нишка на пъвви коловоз на ж.п. гара Р. север, част от разтоварището на гарата, стълбовете на контактната мрежа и пилонно осветление, , а в имот ........... – сградата на вагонния цех, част от трети коловоз, стрелки №32 и №33, част от разтоварището и вътрешноведомствен път, който е единствения достъп за обслужване на ж.п. гарата, които ищецът счита за обекти на железопътната инфраструктура, откъдето извежда и твърдението си, че земята, върху които е разположена, представлява публична държавна собственост. От фактическа страна въззивният съд е приел следното: За ПИ с идентификатор ............ с площ от 8514 кв.м. /част от терена на жп гара Р. север, целият с площ от 54000кв.м./ е съставен Акт за държавна собственост №.../16.11.1992г., като впоследствие теренът е урегулиран в УПИ ...-..., а през 2006г. с изменение на плана за регулация от имота е обособен УПИ ...-.... с площ от 6428кв.м., а от останалата част на УПИ ...-... са образувани ПИ .......... и ПИ ..........; за ПИ с идентификатор ........... с площ от 12508кв.м. е съставен Акт за държавна собственост №.../15.01.1961г., като по ПУП теренът на гарата е урегулиран в 23 имота, за 20 от които са съставени актове за публична държавна собственост, а за 2 – актове за частна държавна собственост. Въз основа на протокол от 10.11.1992г. е прието, че на основание на заповед №X.-231/20.10.1992г. на началника на Железопътно управление-Горна О., комисия е определели терените на Товарна гара с площ от 151 180 кв.м. и гара Р. север с площ от 54 000 кв.м. да бъдат заведени в счетоводния баланс на Поделение „Железопътна секция“ – [населено място] /към настоящия момент „Железопътна секция“ – [населено място]/, която след структурни реформи през 2002г. в НК“БДЖ“ понастоящем е поделение към НК “Железопътна инфраструктура“, а сградите в тях – на съответните поделения на БДЖ. Въз основа на окончателен протокол от 17.12.2001г. на комисията за разпределение на активите и пасивите на НК “БДЖ“ е прието за установено, че гарата като цяло, с персонала, е към инфраструктурата; самостоятелните сгради, които обслужват търговската дейност и са извън територията на гарата – да преминат към превозвача; сградите на пожарната и сградите на транспортна полиция – да преминат към превозвача с тенденция впоследствие да преминат към МВР; търговските обекти да преминат към дружеството на превозвача; специализираните военни обекти да преминат към инфраструктурата; бензиностанциите да преминат към превозвача; „други“ да преминат към инфраструктурата; маневрената дейност в гарите и гаровите маневри да останат в инфраструктурата, а самата маневра като подвижен състав – към превозвача; транспортната ветеринаромедицинска дейност и сектор ветеринарно санитарен контрол, „метрология“, дефектоскопия и прилежащите им гранични ветеринарно-епидемиологични пунктове, база за контролно-измервателна апаратура и друго оборудване да преминат към инфраструктурата; възстановителните средства /кранове и специализирани вагони/, възстановителни влакове, възстановителна техника преминават към инфраструктурата. Посочено е, че съгласно заповед №28/23.01.2002г. на генералния директор на НК “Железопътна инфраструктура“, на основание чл.9 ЗЖТ, считано от 01.01.2002. всички гари, прилежащите към тях земи и сгради, спирките, идеалните части от административните сгради и идеалните части от прилежащите земи и съоръженията към тях, преминават към НК“ЖИ“. Взето е предвид, че с н.а. за недвижим имот /по писмени доказателства/ №..., том ...., рег.№......, дело №......../25.05.2011г. на нотариус К. П., „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД е признато за собственик на основание чл.587, ал.1 ГПК на ПИ с идентификатор ......... с площ 8 514 кв.м., част от терена на жп гара Р. север и на ПИ с идентификатор ......... с площ 12 508кв.м., част от терена на Товарна жп гара Р.. Посочено е, че според становище изх.№66-14-1570/17.09.2015г. на началник ССТ-ГО, ДП НК “ЖИ“, в секция „Сигнализация и телекомуникации“ – Горна О. има кабели и съоръжения, като в имот ............ – пилон /П/, който се захранва от контактната мрежа и се използва за захранване на съоръженията на прелез и кабина 1, а в имот ............ – пилон /П/, до който са прекарани две трасета – оптична кабелна линия към товарна гара /Трасе 1/ и захранващи кабели към оперативен пост и кантар /Трасе 2/, както и захранващи кабели към пилони /Трасе 3/. Посочено е също така, че според писмо рег.№91-00-3639/18.09.2015г. на ръководител ПЖПС-Р., в ПИ .......... в гара Р. север попадат стълбове на контактната мрежа – 6 бр. и пилонно осветление – 2бр., а в ПИ ........... – Товарна гара Р., попадат: стрелка №32, стрелка №33, стрелка №35, коловоз 1 с полезна дължина 57 метра, част от коловоз 3 и пилонно осветление. Изброени са изслушаните по делото експертизи, като констатациите на вещите лица са възпроизведени. Прието е, че от заключението на допуснатата и изслушана СТЕ, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че двата процесни имота са формирани при изработване на КК и КР на [населено място], като за земята на ПИ ........ няма създаден акт за държавна собственост, а само за сградите в него - АЧДС №.../11.07.2005г. на „БДЖ“ ЕАД-ПТП. Посочено е, че според заключението, съгласно протокол №4/22.02.2001г. и приложен към него списък на регулационните единици и площите им, собственост на поделенията на НК “БДЖ“-ж.п. възел Р., парцел...-..., кадастрален район ... с площ 7756.82 кв.м. е за ПТП-Товарна гара /работилница/, като към настоящия момент за ПИ .......... в КККР на [населено място] като собственик е записан „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД. Взето е предвид, че според вещото лице ПИ с идентификатор ......... не е идентичен с УПИ ...-..., кад.район ..., като в КККР вместо приложените регулационни граници на УПИ ...-.... са нанесени други граници, несвързани с правото на собственост и в територията на ПИ ......... погрешно е включена част от вътрешноведомствен път и част от УПИ ...-..., в който са разположени стрелки 32, 33 и 35 и коловоз 1. Взето е предвид, че според вещото лице за земята на ПИ ....... няма създаден акт за държавна собственост, като в кадастралния регистър при първоначална регистрация за собственик на имота е записан „БДЖ“ ЕАД, а за документ за собственост е записан актът за първоначална регистрация №..../06.11.1990г. за цялата площ на терена на вагоноремонтен цех. Посочено е, че според вещото лице първоначално целият терен на вагоноремонтния цех, представляващ УПИ...-... е бил за ПТП Горна О., като територията на този УПИ е идентична с ПИ ........... и ПИ ........... Взето е предвид, че според вещото лице обособяването на ПИ ............. не отговаря на изискванията на ЗУТ. Въз основа на заключението на допуснатата и изслушана СТЕ, изготвена от специалист „транспортно строителство“, е прието, че ПИ с идентификатор .......... с площ от 8 514 кв.м., представлява част от терена на жп гара Р.-Север и в границите му се намират следните обекти и съоръжения на „БДЖ“ ЕАД – сграда на Вагоноремонтен цех със застроена площ 1974 кв.м. с функционално предназначение – извършване на ремонт на товарните вагони на превозвача и чужди такива; два „глухи“ коловоза с полезна дължина всеки по 257 метра с функционално предназначение – за предвижване по тях на вагоните от и до цеха; жп стрелка 303 с функционално предназначение да осигурява жп връзката на двата глухи коловоза с коловозното развитие на жп гара Р.-Север, т.е. тези коловози са индустриални /на „БДЖ“ ЕАД/ и не са част от националната жп инфраструктура. Въз основа на същото заключение е прието, че в ПИ с идентификатор ............ попадат и следните обекти на националната жп инфраструктура – стълбове за контактна мрежа – 6 броя, като функционалното предназначение на тези стълбове е да се монтира на тях контактната мрежа, служеща за пренос на електрическата енергия от тяговите подстанции до електрическия подвижен състав; пилонно осветление – един брой железорешетъчен стълб с функционално предназначение на тези стълбове /пилони/ да се монтират осветителни тела; 1 брой железорешетъчен пилон с функционално предназначение електрозахранване от контактната мрежа и пренос до съоръженията на жп прелез и кабина 1; бетонова площадка – разтоварище открит тип с функционално предназначение товаро-разтоварни дейности. Въз основа на същото заключение е прието, че в границите на ПИ с идентификатор ............. /с площ от 12 508 кв.м./ се намират обекти и съоръжения на „БДЖ“ ЕАД /сграда със застроена площ 1340кв.м. на два етажа-работилница; склад за гуми с гараж с обща площ 94кв.м. на един етаж от масивна конструкция; портал с навес със застроена площ 56кв.м. на един етаж с масивна конструкция/, както и вътрешноведомствен път и обекти и съоръжения на НК “ЖИ“ /железопътна стрелка №32 с функционално предназначение да осигурява жп връзката на жп „глух“ коловоз №6 и останалите гарови коловози; железопътна стрелка №33 с функционално предназначение да осигурява връзката на жп коловоз №1, а чрез жп стрелка №35 и връзката на 2-ри и 3-ти жп коловози с останалите гарови коловози; железопътна стрелка №35 с функционално предназначение да осигурява жп връзката на жп коловози с 2-ри и 3-ти и останалите гарови коловози чрез стрелки №32 и №33; първи „глух“ жп коловоз с полезна дължина 57 метра, който е второстепенен жп коловоз за товаро-разтоварни дейности, като успоредно с него е изградена едностранна рампа с проектно предназначение за натоварване и разтоварване; част от 3-ти „глух“ жп коловоз, явяващ се второстепенен коловоз, предназначен за товаро-разтоварни дейности с полезна дължина от 118 метра; пилонно осветление – 1 брой; пилон, до който са прекарани две трасета – оптична кабелна линия към товарна гара /Трасе 1/, която осигурява необходимата телекомуникационна връзка в Товарна жп гара Р. и захранващ кабел към оперативен пост и кантар /Трасе 2/, който осигурява необходимото ел.захранване на оперативен пост и кантар; захранващи кабели към пилони /Трасе 3/, осигуряващи необходимото ел.захранване за гарово осветление; ведомствен /вътрешен дворен/ път с асфалтово бетонно покритие, започващ от портал с навес, преминаващ през бивш открит гараж за автомобилна техника на ремонтнотехническата база и преминаващ до южния портал на Локомотивно депо, а от там продължаващ до района за домуване на Възстановителния влак, като този ведомствен път единствен осигурява достъпа на специалния автомобил до стационарната база на Възстановителния влак по шосеен път. Същите обстоятелства са приети за установени и от заключението на допуснатата и изслушана пред въззивния съд комплексна съдебно-техническа експертиза, като е взето предвид, че според това заключение вътрешноведомствения път е без изход и това е единственият път, който осигурява достъп до специалния автомобил, специален кран и/или друго оборудване, необходими за възстановителни работи при аварии, катастрофи и природни бедствия. Взето е предвид, че според заключението на вещото лице-геодезист М. Ч., до 01.01.2002г. са приети, разпоредени, указани, изпълнени множество действия, свързани с прекратяване на Национална компания „БДЖ“ без ликвидация, като активите са разпределени, формирани са две отделни администрации, и съществуват указания за изработване на ведомствен кадастър, който да даде графично отражение на разпределението на терените съобразно дейностите на новообразуваните структури, но този кадастър не е осъществен. Посочено е, че според това вещо лице поради липса на достатъчна информация и липса на материализирани граници изработената кадастрална карта и регистрите към нея съдържат в себе си непълноти и грешки, че изградените съоръжения не са съобразени с кадастралните граници, а са създавани единствено с намерението да вършат това, за което са предназначени, както и че асфалтовия път свързва ПИ ............., в който се намира ремонтно-транспортната база, с ПИ .............., в който се намира локомотивно депо Р. и Възстановителния влак, като според вещото лице този път не е ведомствен, а улица според ЗУТ, защото има всички елементи на улица – осови точки, данни за настилка, ширина на платното. Взето е предвид, че според вещото лице Ч. пътят не води до приемното сдание и товаро-разтоварните рампи на Товарна гара Р., а е ориентиран в североизточна посока спрямо тях и преминава северно от портала и телената ограда на ремонтно-транспортната база към Локомотивно депо-Р. и по тази причина не може да се счита, че обслужва дейностите на гарата /товаро-разтоварна или други/, както и че достъпът до Товарна гара Р. се осъществява по друга улица в северозападна посока от гарата, която е свързана с останалата улична мрежа на града. Прието е, че функциите и предназначението на спорните имоти преди и след преобразуването на СО “БДЖ“ е установено от показанията на св.Д. Д., св.В. Д., св.П. Д. и св.Г. Ш., но каква конкретна информация се съдържа в показанията на свидетелите не е посочено. От правна страна в обжалваното решение са изложени съображения, че в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесните имоти на наведеното придобивно основание, а именно, че в ПИ .......... и ПИ ............ са изградени сочените обекти на железопътната инфраструктура, които наред със земята са публична държавна собственост на основание чл.3, ал.1 ЗЖТ, а в тежест на ответника е да установи възражението си, че е собственик на процесните имоти. Взето е предвид, че след Освобождението, с приемане на Закона за железните пътища от 1885г. /обн.ДВ.р.14/12.02.1885г./, железопътните пътища са обявени за собственост на държавата /чл.5/ и управлението им е възложено на Министерство на финансите /чл.10/, като експлоатацията на железните пътища е възложено на правителството за сметка на държавата /чл.6/. Взето е предвид също така, че с приемането на Конституцията от 06.12.1947г., всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването са обявени за държавна собственост, а аналогична е и уредбата на Конституцията на НРБ от 18.05.1971г. /чл.16, ал.1/. Посочено е, че тези разпоредби са възпроизведени в чл.5 от Закона за собствеността /обн.Дв.бр.91/16.11.1951г. и отм.ДВ.бр.31/1990г./. Посочено е, че в чл.2 на Закона за БДЖ /ДВ.бр.53 от 09.06.1995г., отм.ДВ.бр.97 от 28.11.2000г., в сила от 01.01.2002г./, е предвидено образуването на Национална компания БДЖ със статут на държавно предприятие по чл.62, ал.3 ТЗ, като в чл.9 е регламентирано, че земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, предоставена за осъществяване на основния предмет на дейност на БДЖ и отредена специално за тази цел, е публична държавна собственост, както и че тя не може да се отчуждава и да се обременява с вещни тежести. Посочено е също така, че съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.1 ПЗР на същия закон „железопътна инфраструктура“ означава железния път, прилежащите и принадлежащите към него терени, сгради, съоръжения, инсталации и технически средства на службите по пътното стопанство, електро и енергостопанствата и движението, както и сградния фонд, който ги обслужва. Взето е предвид, че установеният със ЗБДЖ статут на земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, не се променя и след приемането на Закона за държавната собственост /обн.ДВ.бр.44/21.05.1996г./, както и че с влизане в сила на Закона за железопътния транспорт /обн.ДВ.бр.97/28.11.2000г. в сила от 01.01.2002г./ е предвидено, че обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания „Железопътна инфраструктура“ или от търговци, на които е възложена концесия, при условията и по реда на Закона за концесиите /чл.3, ал.1/. Взето е предвид също така, че според §1, т.1 ДР на ЗЖТ, „обекти на жлезопътната инфраструктура“ са всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл.2, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението, включително железопътните линии и прилежащите и принадлежащите към тях терени и пожарозащитни пояси; изкуствените съоръжения – мостове, тунели, надлези, подлези и съоръжения за предпазване от лавини и падащи камъни, както и други защитни съоръжения; горното строене на железния път – релси, траверси, релсови скрепления, стрелки и баластова призма; железопътните прелези и техните съоръжения; коловозното развитие на последните, участъковите, разпределителните, пътническите и товарните гари, пероните и товароразтоварните рампи към тях; осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и инсталациите и съоръженията за производство, преобразуване и пренос на електрическа енергия, използвани за самото захранване; осветителните съоръжения и инсталации за осигуряване на безопасно движение в района на гарите; съоръженията за трансформиране и пренасяне на електроенергия за тягови нужди, включително тяговите постанции, захранващите линии и контактната мрежа, стълбовете и другите съоръжения на енергосистемата за тягови нужди; терените и сградите, служещи за осигуряване на контрола по поддържането на железопътната инфраструктура; железопътните фериботни комплекси, приемните сгради в железопътните гари; терените и сградите в железопътните гари, в които се осъществяват дейностите по управлението на движението на влаковете и другите технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура и безопасността на движението, терените, върху които са разположени техническите средства за осигуряване безопасността на движението. Прието е с оглед на тази разпоредба, че в настоящия случай изградените и съществуващи в процесните имоти обекти и съоръжения /стълбове за контактна мрежа 6 броя; пилонно осветление – 1 брой железорешетъчен стълб; открито разтоварище с бетоново покритие /в ПИ ........../; железопътна стрелка №32; железопътна стрелка №33; железопътна стрелка №35; първи „глух“ жп коловоз /рампен/, предназначен за извършване на товаро-разтоварна дейност; част от трети „глух“ коловоз, второстепенен, предназначен за извършване на товаро-разтоварна дейност; пилонно осветление – 1 брой; две трасета – оптична кабелна линия към товарна гара /Трасе 1/ и захранващ кабел към оперативен пост и кантар /Трасе 2/, захранващи кабели към пилони /трасе 3/; ведомствен /вътрешен дворен/ път /в ПИ ............/, представляват стационарни съоръжения, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението, попадащи в хипотезата на §1, т.1 ДР на ЗЖТ. От тук е направен извод, че ПИ ........... и ПИ ............., в които са изградени сочените обекти на железопътната инфраструктура, наред със земята, са публична държавна собственост и винаги са били собственост на държавата. Различията в констатациите на вещите лица по отношение на предназначението на част от тези обекти и съоръжения не са обсъдени. Действително, както поддържа касаторът, изброените в мотивите към обжалваното решение обекти на железопътната инфраструктура, не съответстват на посочените в исковата молба. Доколкото обаче крайният извод на въззивния съд, че цялата площ на имотите, включително и незаетата от изброените обекти, е публична държавна собственост, без при това да е посочено къде точно се намира всеки един от обектите /посочени или не в исковата молба/, настоящият състав приема, че поставеният въпрос дали е възможно съдът да основе фактическите и правните констатации и разрешението на правния спор на факти и обстоятелства, които не са заявени от ищеца и не са използвани за обосновка на исковата претенция, не е определящ крайния извод на съда и поради тази причина не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване – обстоятелството дали в процесните имоти се намират само обектите, изброени в исковата молба или и други обекти, определени от съда като част от железопътната инфраструктура, не е определящо за крайния извод на въззивния съд. Изводът на съда, че цялата площ на двата процесни имота представлява публична държавна собственост, макар само част от имотите да са заети от обекти на железопътната инфраструктура, според настоящия състав обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос наличието на обекти на железопътната инфраструктура в кадастралните граници на имот, граничещ с железопътната гара, достатъчно условие ли е да се приеме, че целият поземлен имот е публична държавна собственост на основание чл.3, ал.1, предл. 1 от Закона за железопътния транспорт. Този въпрос е в основата на правния спор и в основата на поддържаните от спорещите страни тези, като с оглед на спецификата на казуса, и липсата на трайно установена практика на ВКС по подобен въпрос, касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с цел извършване на преценка за каква част от процесните имоти самото наличие на обекти на железопътната инфраструктура може да се приеме като основание за придобиване на право на собственост по смисъла на ЗБДЖ и ЗЖТ. В обжалваното решение е прието също така, че възраженията на ответното дружество относно това каква дейност се е извършвала и извършва в момента, може да касаят само предназначението на имотите, но не и способите за придобиване на собствеността. При формирането на този извод данните, съдържащи се в събраните по делото доказателства, не са обсъдени. Този извод, съотнесен към легалната дефиниция на понятието „обекти на железопътната инфраструктура“, съдържаща се в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЖТ, както и към разпоредбата на §3 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, обосновава необходимостта от допускане на касационното обжалване и по поставения от касатора въпрос за да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл.3, ал.1, предл.2 ЗЖТ и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ. Така поставеният въпрос също следва да се приеме за основополагащ при разрешаването на правния спор с оглед посоченото по-горе обстоятелство, а именно, че при извършеното през 2002г. прекратяване на НК “БДЖ“, съгласно §4 ПЗР ЗЖТ НК „Железопътна инфраструктура“ е правоприемник на НК „БДЖ“ и поема съответната част от активите и пасивите ѝ по баланса към 30 ноември 2001г. в частта ѝ, която се отнася до железопътната инфраструктура. С оглед спецификата на казуса касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите въпроси, които касаторът поставя в изложението към касационната жалба, касаещи обсъждането на събраните по делото доказателства, според настоящия състав сами по себе си не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като доказателствата, макар и да не са детайлно обсъдени от въззивния съд, са изброени в решението. Доказателствата, включително изслушаните по делото експертизи ще следва да се обсъдят при решаването на спора по същество и с оглед отговорите на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №99/10.05.2019г. на Великотърновския апелативен съд по в.гр.д.№401/2018г. Указва на касатора „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4436.91лв. и да представи доказателства, че държавната такса е внесена. След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. Председател: Членове: