Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 238   С  о  ф  и  я, 30 април 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  27  а п р и л  2009  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 210/2009 година.   Производството е по касационна жалба от гражданската ищца и частна обвинителка С. А. А. от с. А., област Плевен срещу решение № 27/20.02.2009 г. по ВНОХД № 20/2009 г. на Апелативен съд-Велико Търново с доводи за наличие на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 3 от НПК, като се иска отмяната му и да бъде “оставена в сила присъдата на Плевенския окръжен съд”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбоподателката А. поддържа в производството пред касационната инстанция подадената от нея жалба чрез повереника си адв. Св. Карапанчев от АК-Габрово. Гражданският ищец и частен обвинител А. А. и неговият п. адв. В. Д. от АК-Плевен, редовно уведомени, не се явяват в производството пред касационната инстанция и не са взели отношение по жалбата. Подсъдимият Й. П. Н. чрез процесуалния си представител адв. М. С. от АК-Плевен моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.   Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 696/19.11.2008 г., постановена по НОХД № 463/2008 г. на Окръжен съд-Плевен отговорността на подсъдимия Й. П. Н. от с. А., област Плевен е ангажирана за извършено на 29.06.2008 г. в с. А., област Плевен престъпление по чл.124 ал.1 вр.чл.129 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален лек режим. С присъдата подс. Н. е осъден да заплати на пострадалите С. А. А. и А. М. А. от същото село, родители на починалия Р. А. М. сумата от по 20 000 лв на всеки един от тях като обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането им до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалите им части до пълниге предявени размери от по 25 000 лв са отхвърлени като неоснователни. В тежест на подсъдимия са присъдени направените от ищците и от Държавата разноски по водене на делото, като е разпоредено вещественото доказателство, след влизане на присъдата в законна сила, като вещ без стойност, да бъде унищожено. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. М. С. от АК-Плевен с оплаквания за незаконосъобразност-неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане за изменяването й за преквалификация на деянието на подзащитния му в по-леко наказуемо престъпление със съответно намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, позволяващо и приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. С въззивното решение присъдата е изменена, като деянието на подс. Н. е преквалифицирано в престъпление по чл.122 ал.1 от НК и е намален размерът на наказанието му от 3 години на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила, а в останалата част е потвърдена като правилна и законосъобразна. В касационната си жалба гражданската ищца и частна обвинителка С. А. поддържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон относно преквалификацията на деянието на подсъдимия в такова по чл.122 ал.1 от НК и за явната несправедливост на наложеното му наказание, включително с приложението на чл.66 ал.1 от НК с искане за отмяна на въззивното решение и “оставяне в сила на присъдата на Плевенския окръжен съд”. В пренията пред касационната инстанция искането е променено съобразно правомощията на ВКС в такова за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Приетите за установени факти по делото са последица от признанието им от подсъдимия и макар окръжният съд да е отказал провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, обосновано го е приел като подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства с процесуално годни доказателствени средства. Оплакване в тази насока няма направено от подсъдимия и защитата му, които не са обжалвали въззивното решение. Въззивният съд също се е съгласил с тяхната безпротиворечивост и категоричност и като е направил нов собствен анализ на доказателствената основа, не е имал основание да ги промени. В рамките на тези факти обаче той е приел, че приложимото материално право не е това, към което насочва обвинението и въз основа на което окръжният съд е постановил осъдителната си присъда. Апелативният съд е изложил убедителни съображения защо не може да се приеме, че подс. Н. е хвърлил пластмасовата тръба към пострадалия Р. М. с умисъла да му причини средна телесна повреда, от която по непредпазливост впоследствие настъпила смъртта му. Включително и жалбоподателката в показанията си е изяснила, че както процесната вечер, така и отнапред синът й и подсъдимият като добри приятели често са си разменяли не дотам удачни шеги и закачки както чрез различни словесни изрази, така и с разнообразни действия като потупвания, размяна на леки удари, пощипвания и други. Вечерта преди инцидента подс. Н. ги е посетил, не е бил пиян, не е имало конфликт между двамата и на закачките на М. отвърнал, и то при тръгване вече, чрез хвърляне на въпросната лека ПВЦ тръба към него, която за жалост го ударила в лицето, по-конкретно, в основата на носа. От удара М. след минута приклекнал, прилошало му и малко след това изпаднал в безсъзнание, без през този период да е отправил каквито да е закани и оплаквания за стореното му от подс. Николов. Последният пък е бил сред първите, които са му се притекли на помощ, но причиненото нараняване на мозъка бързо е довело до смъртта на Р. М. Правилно и законосъобразно при тази фактическа обстановка Съдът е заключил, че няма данни за умисъл, включително и евентуален, на Н. да причини средна телесна повреда на пострадалия, че деянието му е непредпазливо, като е определил вината му под формата на престъпна небрежност - че е могъл и е бил длъжен да предвиди възможните опасности от увреждането на М. от подхвърлената му тръба и силата, с която го е сторил и да избегне този резултат. В крайна сметка, повереникът на жалбоподателката не поддържа оплакването за неправилно приложение на материалния закон, а и ВКС не намира пропуск на въззивния съд в тази насока и основание за отмяна на обжалваното решение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Не е налице и несправедливост при осъждането на подс. Н. , сочена от жалбоподателката като заниженост на определената му санкция, с приложението на чл.66 ал.1 от НК. Нелепият развой на събитията процесната вечер е довел до тежък за ищците резултат, но той в голяма степен не само не е бил желан, но и не е съзнаван като възможен и от подсъдимия, при задължение да го предвиди. Изразената от него критичност към извършеното, формата на вината му, останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства правилно са оценени при индивидуализацията на наказанието му и то е било намалено в рамките на предвиждащата се по-леко наказуемото престъпление по чл.122 ал.1 от НК санкция на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Аргументирано е и законосъобразното становище на съда да се отложи изтърпяването му с подходящ изпитателен срок, тъй като данните за личността на дееца дават основание да се предполага, че поправянето и превъзпитаването му може успешно да бъде постигнато и без ограниченията в местата за лишаване от свобода. Всякакви други аргументи на жалбоподателката за вредоносен резултат за други лица извън участниците в индицента са неотносими към наказателната отговорност на подсъдимия. Поради това ВКС намира, че жалбата в цялост се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Присъдата не е била обжалвана от ищците пред апелативния съд и в гражданската й част, няма основание за касационна корекция, като в тази насока липсват оплаквания и искания в жалбата.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/20.02.2009 г. по ВНОХД № 20/2009 г. на Апелативен съд-Велико Търново.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: