4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 517 С., 15.06.2012 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 47/ 2012 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Сeлвет Ф. Мехмедимин - от [населено място], Бургаска обл. срещу Определение № 3677 от 27.ІХ.2011 г. по ч.гр.д. № 1224/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 2199 от 18.ІІІ.2011 г. по гр.д. № 32/ 2011 г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопусти - мост на иска, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателката поддържа, че в наказателния процес се разглеждат само искове на деликтно основание, а не и на договорно, като законът не разрешава като ответник да бъде привлечен застрахователят, че предявяването на пряк иск срещу застрахователя е правна възможност, а не задължение на пострадалия и че застрахователят не е осъден пряко да плати застрахователно обезщетение и отказва да изпълни задължението си към ищцата. В Уточнение към Изложение към касационна жалба сочи разрешения процесуалноправен въпрос: при уважен в наказателния процес срещу деликвента иск за неимущест - вени вреди и когато той не е изплатил присъденото обезщетение и застрахователят откаже да го плати, допустим ли е пряк иск по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя по риска ”гражданска отговорност”. Жалбоподателката поддържа, че по този въпрос има противоречива съдебна практика, който въпрос следва да се съобрази с Решение на ОСТК на ВКС, поставен за разрешаване с Разпореждане на Председателя на ВКС № 1/13. ІV.2010 г. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк.д. №1/2010 г. на ВКС, ОСТК, образувано по въпроса за допустимостта и основателността на прекия иск срещу застрахователя, когато е уважен срещу деликвента граждански иск в наказателния процес и присъдената сума не е изплатена. Тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСТК е приключило с ТР № 2/ 6.VІ.2012 г., затова следва да се възобнови производството по настоящото дело. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 226 ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от дъщерята на загиналия при ПТП, срещу застрахователя по риска “гражданска отговорност” на деликвента, причинил ПТП. Изложени са съображения, че в наказа - телното производство е уважен срещу деликвента иск на дъщерята на загиналия при ПТП за обезщетение за неимуществени вреди, което решение има изпълнителна сила и й е издаден изпълнителен лист, претенцията на ищцата е удовлетворена, с което е изчерпана защитата на правото й, а отказът на застрахователя да плати присъдената срещу деликвента сума, няма отношение към съдебното удовлетворяване на претенцията й, тъй като не касае гражданския, а изпълнителния процес. Като е заключил, че ищцата е упражнила правото си на пряк иск срещу застраховятеля, след като е упражнила това свое право срещу деликвента, за което има постановено осъдително решение и изпълнителен иск, на основание ППлВС №7/1977 г., съдът е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. Изложените от жалбоподателката въпроси: при уважен в нака - телнияпроцес срещу деликвента иск за неимуществени вреди и когато същият не е изплатил присъденото обезщетение и застрахователят откаже да го плати, допустим ли е пряк иск по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя по риска ”гражданска отговорност”, са релевантни за делото, тъй като обуславят изхода на спора. Тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата, но тъй като вече е постановено ТР №2/2010 г. от 6.VІ.2012 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, с което тези въпроси са решени, касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В посоченото Тълкувателно решение ВКС, ОСТК е приел, че при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка ”гражданска отговорност”, че за застрахователя няма сила на пресъдено нещо уважаването срещу деликвента на иска по чл. 45 ЗЗД, решението по който иск е непротивопоставимо на застрахователя и срещу него не се простира изпълнителната му сила. ВКС, ОСТК е изложил, че няма пречка увреденото лице, провело успешно иска по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност, който иск е допустим предвид различния предмет, правно основание и ответник, за който иск правният интерес на ищеца е обусловен от липсата на извършено от деликвента плащане. ВКС, ОСТК е посочил, че значението на извършено от деликвента плащане на присъденото обезщетение по иска по чл. 45 ЗЗД, касае основателността на иска, а не на неговата допустимост, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване и дори при извършено от деликвента плащане на присъденото обезщетение по чл. 45 ЗЗД, искът срещу застрахователя по чл. 226 ал. 1 КЗ не е недопустим, а е въпрос за основателността му, също и при извършено от деликвента частично плащане. Тъй като въззивният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска, като е решил изложените въпроси в противоречие с ТР №2/2010 г. от 6.VІ.2012 г. на ВКС, ОСТК по тълк.д. №1/2010 г., определението следва да се отмени и делото - да се върне за разглеждане на предявения иск по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия,второ отделение О П Р Е Д Е Л И: Възобновява производството по ч.т.д. № 47/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. ОТМЕНЯ Определение № 3677 от 27.ІХ.2011 г. по ч.гр.д. № 1224/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд. Връща делото за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: